КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА

Гърция

Кризата в еврозоната започна от Гърция и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Напоследък натискът за фискална консилидация отслабва, а ЕС постига труден напредък в договарянето на необходимите реформи.

Виж още

Кризата – страна по страна

Икономии и спасителни пакети в еврозоната
Икономии и спасителни пакети в еврозоната

Какво тежи върху сметките за ток

Енергийно потребление

Надписаните сметки за ток предизвикаха бунтове и спешни мерки от страната на властите. Не изглежда, че това ни приближава до трайно решение на проблемите и е съмнително, че такова решение ще бъде намерено скоро, тъй като то изисква да се преразпределят загубите по веригата.
По медиите се търкалят милиони левове и толкова противоречива информация, че четящата публика остава объркана и обезсърчена. Повечето мнения обикновено почиват на части от информацията, а тъй като информацията е много, извадката определя изводите (това е основният закон на манипулацията). Има и изключения, например на сайта на Института за енергиен мениджмънт се прави  анализ на по-широк набор от данни, но правят впечатление повтарящите се изводи. Доста неща остават неясни и ДКЕВР трябва да въведе по-добър стандарт в представянето на данните.
Поредица от графики обобщават проблемите в енергийния сектор.

[tip label=“Инфографика 1″ style=“2″ href=“http://economix.bg/infografika-energijno-potreblenie-i“]Потребление и цени – България в ЕС[/tip]

[tip label=“Инфографика 2″ style=“2″ href=“http://economix.bg/po-sledite-na-parite“]По следите на парите[/tip]

Вижда се, че:

– Проблемът не е толкова в цената на производството от централите (като цяло), а в структурата на т. нар. регулиран пазар.
– Макар производственият компонент да има тежест около 35-45% във фактурата, това не означава, че няма резерви и някои централи не са дискриминирани за сметка на други. ВЕИ са само един пример.
– Договорите с двете централи „Марица Изток“ 1 и „Марица Изток“ 3 остават сериозен проблем, още повече след като от мотивите на миналогодишното решение на ДКЕВР научаваме, че цената на тока от тях изглежда е увеличена с 9.8 лева на мегаватчас заради квотите CO2 – респективно до 133.98 и 95.79 лева за мегаватчас (т. нар. цена по финансов модел). При малко по-ниска цена на емисиите цената на държавната Марица Изток 2 се повишава с 4 лв. на мегават до 39 лв./мвтч.
– Колкото по-интензивно се използва наличната разполагаемост, толкова по-ниска е пълната цена на тока от дадена централа. Този проблем е сериозен при тока от частните централи от Марица Изток (AES и Контур Глобал), които са с висока цена за разполагаемост.
– Последното е само едно от измеренията на объркващия енергиен микс и обяснява парадокси като това, че АЕЦ Козлодуй печели повече от продажби на свободния пазар, а частните ТЕЦ – от регулирани продажби.
– Голяма част от цената (11% от дневната тарифа и 18% от нощната, с ДДС) се дължи на добавките, които са резултат на политически решения – зелена, кафява енергия и невъзстановими разходи. От решенията на ДКЕВР не става ясно дали и каква част от насърчаването на ВЕИ и търговията с квоти е включена и в производствения микс;
– Мрежовата компонента не е много ясна (в мотивите на ДКЕВР от 2012 г. например четем указания допълнителните приходи за пренос да компенсират разходи за „Брикел“ и ТЕЦ „Ей и Ес Гълъбово”). Тоест възможно е тук също да има плащания за политически провали;
– Въпреки тези неща цената на тока в България е ниска на фона на цените в ЕС. Дори с отчитане на покупателната способност тя не е драстично по-висока отколкото в ЕС;
– Сметките обаче са непоносими за част от хората, тъй като са почти равни на месечния доход. Имаме провал на системата за социално подпомагане, която покрива 7% от домакинствата при положение, че 21% официално са под прага на бедност, а 41% от българите страдат от материални лишения според последния социален доклад на ЕС.
– Сметките тежат и поради това, че българската икономика (население и бизнес) е един от най-големите енергийни прахосници в ЕС – измерено чрез потребената енергия за единица БВП. Този аргумент обаче е надценен. Ако се изчисли само потреблението на електроенергия и само на домакинствата (на глава от населението), България стои сравнително добре. Прахосниците са другаде, но ако се признае това, ще се попречи на големите проекти за енергийна ефективност на сгради. Освен това, когато се говори за енергоемкост, измерена спрямо БВП, трябва да се има предвид, че колкото по-малък е БВП, толкова по-зле изглежда този показател;
– Друга причина за критичния товар на сметките за електроенергия трябва да търсим в структурата на битовото потребление на енергия от различни източници (например газ).
– Затова пък голяма част от проблемите се тушират за сметка на малкия бизнес, който плаща доста повече, тъй като е на регулиран пазар. Именно малките фирми за пореден път поеха увеличението на цените.
Либерализацията вероятно няма да помогне за решаване на проблемите, защото не можеш да си избереш мрежа и вероятно няма да е възможно да се премахнат добавките.
– Не на последно място, стои въпросът за съмненията във верността на отчитането и за други такси, с които ЕРП товарят клиентите. Очевидно показното носене на един електромер в агенцията по метрология не е достатъчна мярка.

Източник: МИЕ, ДКЕВР, ЕСО, ИМИ, НСИ, Евростат, www.energy.eu и данните от фактурите