Идва ли краят на ниските лихви

Процент

Няколко събития и изявления през последните дни посочиха, че потенциалът за понижение на лихвените проценти се изчерпва. Инфлацията се събуди и банкерите – в ЕС и у нас, заговориха за повишение на лихвите.

Медиите цитираха широко мнение на Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк и председател на Асоциацията на банките в България, според когото не е изключено в края на тази година и в началото на 2018 г. спадът на лихвите да спре и процентите да тръгнат нагоре в зависимост от политиката на ЕЦБ и Федералния резерв. Той отправи подобна прогноза и през февруари миналата година, като посочи като предел на лихвата по ипотечните заеми 4%.

Перспективи

Доколко непосредствена е тази опасност и трябва ли да побързат тези граждани и фирми, които планират вземането на кредит?

Според нас на този етап ще бъде преувеличение да се говори за сериозно повишаване на лихвите по кредити, специално при бизнес кредитите, където по-вероятно е движение „встрани“. (Андронов също не говори за скорошно повишение на лихвите, а отправя прогноза за края на годината.)

Докато понижението на лихвите по депозити достига дъно и засилващата се инфлация трябва да бъде отчетена, остава да видим дали има потенциал за допълнително свиване на лихвените маржове на банките – тенденция, която се оформи след стрес тестовете. Възможно е обаче инфлацията и увеличеното търсене на жилищния пазар да окажат влияние върху лихвите по жилищни заеми.

Процентите по бизнес кредити по-трудно ще претърпят промяна, докато не видим по-силно нарастване на търсенето на кредит, което предполага ръст на инвестициите и по-силни темпове на ръст на икономиката. Тук е налице двояко влияние на еврофондовете – от една страна, възможността за безплатно финансиране на проекти за технологично обновление, покупка на земеделска техника или къщи за гости изтласква банките от традиционния им бизнес, от друга страна, периодично създава търсене на кредит за съфинансиране на тези дейности. В посока на намаляване на процентите по бизнес заемите действат и новите програми от типа на „Инициатива за МСП“ и други проекти, подкрепени с европейски средства, които са с преференциални лихвени условия.

kreditПрез последните месеци лихвите на заемите за бизнес оформиха по-силна тенденция към спад, отколкото лихвите по ипотечни заеми. През януари левовите заеми за предприятия се понижиха до 3.87%, докато жилищните заеми в лева запазват лихвата си от декември – 4.37%. За отбелязване е, че и в двата случая заемите в евро са по-скъпи и лихвите им се повишиха. Потребителските заеми в лева през януари поевтиняха до 9.72%. Най-ниски – под 3% са лихвите по т. нар. други заеми, където са спонсорираните от държавата заеми от ББР за саниране.

През цялата 2016 г. лихвеният процент по новоотпуснати фирмени кредити в левове възлезе на 4.4%, цената на заемния ресурс в евро беше 5.4%, а в долари – 5.6%. Годишният процент на разходите  (ГПР) по жилищни кредити възлезе на 5.4%, а този по кредити за потребление – на 10.9%, показват среднопретеглените стойности за миналата година, изчислени от БНБ.

Лихвите по депозитите остават близо до дъното, като левовите срочни влогове на граждани се олихвяват с 0.65%, а на фирми – с 0.2%, сочат данните на БНБ за януари.  Към декември среднопретегленият лихвен процент по нови срочни депозити общо за фирми и граждани бе 0.6%, като отбеляза спад с 61 базисни точки спрямо края на 2015 г.

За сравнение в Германия лихвите по ипотеките се повишиха от 1.7% през декември на 1.82% през януари. Заемите за бизнес обаче поевтиняха от 1.86% през декември на 1.7%.

Предвид факта, че лихвените проценти са близо до рекордно ниски стойности, разбира се, покачването им е вероятно. Но въпросът е кога ще се обърне тенденцията. Налице са много неизвестни, част от които са свързани с външната среда.

Фед даде тон

В сряда Федералният резерв очаквано повиши до 1% федералната фондова лихва и даде знак за още две покачвания до края на годината. Китайската централна банка на следващия ден повиши краткосрочните лихви, в опит да спре обезценяване на юана и изтичането на пари.

Централната банка на Англия ден след решението на Федералния резерв се раздели по въпроса за лихвите, като Кристин Форбс, чийто мандат изтича през юни, гласува за повишаването им от 0.25% на 0.50%. Тя се позовава на растящата инфлация и факта, че опасенията за забавяне на икономиката след референдума не са се потвърдили. Мнозинството от останалите членове са приели, че могат да допуснат риска от повишаване на инфлацията за сметка на запазване на паричните стимули (и в Англия има програма за количествени облекчения). Това е първо разделение в английската централна банка след юли 2016 г., когато регулаторът гласува осем на девет за запазване на лихвите. Но месец по-късно последва понижение.

При гласуването на 16 март бяха известни резултатите за януарската инфлация, която бе достигнала 1.8% – най-високо ниво от две години. Следващата седмица ще стане известно дали цените на Острова са последвали тенденциите на континента.

Факторът ЕЦБ

Основният фактор, важен за България, е дали ще има промяна в политиката на ЕЦБ.

След като проучване на Ройтерс опроверга информацията, появила се по-рано в Блумбърг за възможно повишение на лихвите в ЕЦБ тази година, сега темата е отново на дневен ред. Това се случи най-вече защото управителят на Австрийската национална банка Евалд Новотни коментира в интервю за „Ханделсблат“, че ЕЦБ не трябва да следва модела на Фед и първо да приключи с програмата за количествени облекчения и след това да започне цикъл на повишения на лихвите. Той също така препоръча първо да се повиши депозитната (която сега е отрицателна, −0.40% от март 2016), а не основната лихва на ЕЦБ.

Първоначално трейдърите, анкетирани от Ройтерс смятаха, че банката няма да повиши лихвите, преди да свие програмата си за количествени облекчения, е планирано за декември. Дори имаше спекулации, че програмата на стойност над 2 трилиона евро може да бъде продължена. Същевременно банките в ЕС може да се сблъскат с лоши заеми, възлизащи на 1 трлн. евро, когато паричните стимули бъдат съкратени.

Но се случиха две неща. Първо, Евростат потвърди, че инфлацията в еврозоната е нараснала до дълго преследваното целево ниво от 2% (точната цел е близо, но под 2%). И макар това повишение на цените през февруари да се дължи основно на петрола и в по-малка степен на цените на зеленчуците (същите са факторите и у нас), а петролът поне до април ще остане под натиск, настроенията започват да се променят. След това дойдоха коментарите на Новотни и АЦБ.

В резултат еврото, подкрепяно и от сравнително слабия резултат на евроскептиците в Холандия, достигна 1.0783 долара – най-високо ниво от пет седмици.

Ако ЕЦБ започне цикъл на повишение на лихвите и особено след изтегляне на паричните стимули, това ще бъде усетено у нас, така както бе усетено разхлабването на паричната политика на ЕЦБ, по-специално след 2014 г.

Това може да създаде възможности за пласиране на част от излишния ресурс на българските банки. Те са залети с ликвидност, а индексът ЛЕОНИА падна до -0.4% в средата на март. Показателно е, че въпреки въвеждането на отрицателна лихва по свръхрезервите на банките, те не намаляват сериозно. (През декември 2016 г. превишението над минималните резерви е среднодневно на 89.8% при 127.8% към декември 2015 г., по данни на БНБ). Към 10 март парите на банките в БНБ (минимални резерви и свръхрезерви) доближават 15 млрд. лева и са с почти 2.5 млрд. повече, отколкото са били година по-рано.

infl17За това, разбира се, допринася не само относително слабият ръст на кредитирането, но и доскорошната политика на МФ, което благодарение на бюджетния излишък и голямата емисия на външните пазари не допринесе за изтегляне на ликвидност от банките. От тази гледна точка важен сигнал ще даде предстоящия в понеделник аукцион за ДЦК на стойност 100 млн. лева (двойно увеличение на обема).

Развитието на инфлацията, която до голяма степен също е подвластна на външни въздействия, е друг фактор, който трябва да бъде следен за бъдещи насоки.

Наистина ли Германия печели от еврото във вреда на САЩ

След Мексико и Китай на прицела на новия президент на САЩ Доналд Тръмп е Германия. Според администрацията на президента най-голямата икономика в еврозоната печели конкурентни предимства поради това, че еврото е по-слаба валута от германската марка. В този дух бе изказването на президентския съветник Питър Наваро, шеф на новосъздадения съвет по търговия, от края на януари, който използва думите „нечестно предимство“.

На конференция в Мюнхен през уикенда канцлерът на Германия Ангела Меркел обясни, че стойността на еврото отразява икономическите различия на отделните страни – членки, но има различни причини за големия търговски излишък на Германия, които са извън обменните курсове.

Европейската централна банка провежда парична политика, която не е предназначена за Германия, а за целия валутен блок от Португалия до Словения, посочи Ангела Меркел. Тя допълни, че не може да влияе върху стойността на еврото.

Позицията на Тръмп и неговия екип е, че свободната търговия е възможна само ако валутните курсове не са манипулирани. В групата на манипулаторите те слагат не само Китай, но и Япония заради това, че през последните три години валутата й се обезцени с една трета в резултат на хлабавата политика на Шиндзо Абе. Съвсем естествено бе Германия да е следващата страна на прицел, след като сам президентът Тръмп се оплака от големия брой германски коли на Пето авеню.

Германия се справя по-добре от САЩ

Не е трудно да се види откъде черпят основание критиките на САЩ. Макар и по-малка, Германия ги гони по петите като световен износител №2, а германският износ за САЩ надхвърля повече от двойно износа на САЩ за Германия.

Индустриалното производство на Германия растеше силно в началото на века (въпреки бавния ръст на БВП) и се възстанови бързо след кризата на фона на затруднения в останалите страни от еврозоната (виж и заглавната графика).

Германският нетен износ бе забележително устойчив – особено в годините преди и след финансовата криза, на фона на останалите водещи икономики от еврозоната. Съответно нарасна излишъкът на Германия.

По-долу са и данните на Fred, макар и не актуални, които засягат по-дълъг период и са по-лесно достъпни, особено в САЩ.

На пръв поглед изглежда, че моторът на германската икономика е износът, и то за страни, които не се разплащат в еврото. Но първоначалните впечатления могат да бъдат и подвеждащи.

Износ на стоки и услуги от Германия, млн. евро
Износ на стоки и услуги от Германия, млн. евро
Германия изнася 55-61% от общия експорт на стоки и услуги в ЕС, но само един намаляващ дял от около 34% от износа й е за страните, които се разплащат в евро. За сравнение делът на износа на стоки и услуга за еврозоната при Великобритания е над 39%, очевидно заради финансовите услуги.

Факт е, че е налице много по-бързо нарастване на износа на Германия за страни извън еврозоната, докато износът за страните, които се разплащат в евро е доста умерен след 2007 г. Но това важи и за много от останалите икономики в ЕС, които отбелязват силно нарастване на износа за трети страни периода 2010-2012 г., когато трудно може да се говори за предимства от слабото евро.

По отношение на вноса делът на доставчиците от ЕС е стабилен (57%), като повечето стоки и услуги – 38% от целия внос на Германия идват от еврозоната.

Нека да видим как се движи еврото през същия период.

Действително след юли 2008 г., когато еврото достигна 1.599 долара, тенденцията е твърдо надолу (доларът поскъпва) и това допринася за конкурентоспособността на германския износ. Но еврото (марката) е било по-скъпо през периода от 2003 до 2014 г., отколкото е през последните две години, както и през по-голямата част от 90-те години. През периода 1990-1998 г. германската валута е струвала средно 1.61 марки за долар. През следващите осем години (до 2007 г. вкл.) тя вече е 1.79 марки за долар, един относително нисък курс, а след кризата тя се засилва (1.51 марки за долар). Това започна да се променя след 2015 г., за което основната причина е разминаването между паричната политика на Фед и ЕЦБ.

Кога Германия изпреварва останалите в ЕС?

В действителност има много други фактори, които влияят на конкурентоспособността на страните. Валутният курс е само един от тях. Бавното възстановяване на Испания например се дължи на последниците от предкризисния бум, оставил висока безработица и проблемни заеми. Тя започна да расте след 2015 г., след като жилищните цени достигнаха дъно, но данните за 2016 г. не сочат подем в индустрията и износа.

Затова нека да видим как се справя Германия в сравнение с останалите страни от еврозоната и Великобритания.

Данните на Евростат ясно показват, че най-голямата европейска икономика има два относително силни периода – след 2004 г. и в годините след кризата до 2012 г. Наред с причини от конюнктурен характер, това се дължи и на преструктурирането на германската индустрия, специализация в производство на готова продукция и висока добавена стойност и изнасяне на по-непечеливши дейности (виж тук)

Следващата графика показва, че те са движени най-вече от високотехнологичното производство.

Забавянето през последните години също е свързано с него и едно от обясненията е изнасянето на производства и процеси на Изток.

Старият дебат за икономиите

Фактът, че страните от еврозоната реагираха по различен начин на кризата и свързаните с нея мерки на правителствата и ЕЦБ, припомня и стария дебат на значението на икономиите. Именно Берлин наложи бюджетните съкращения като модел за справяне с кризата, от което пострадаха предимно южните икономики. Това имаше две последици.

Докато Гърция, например, не можеше да се възползва от предимствата на евентуална обезценка, която би съпроводила икономическите й проблеми, Германия имаше възможността да изнася при относително по-слаб курс, отколкото притокът на валута (излишъкът по текущата сметка) би предполагал.

Второ, икономиите ограничиха търсенето в еврозоната и дадоха храна на безкрайната дискусия за това дали те не подкопават растежа, а оттам и дълговото бреме (въпреки ограничаването на дълга, съотношението спрямо БВП не намалява). Освен това вместо да харчи спечеленото, Германия предпочита на спестява и с това предизвиква критики на съседите си в ЕС, че не ограничава още повече търсенето в еврозоната.

Германската позиция е, че търговският излишък се дължи на конкурентоспособността на германските фирми, а високата норма на спестяване е както заради демографските предизвикателства, така и отразява желанието на германските фирми да се възползват от атрактивните инвестиционни възможности в чужбина.

МВФ, зад чиито оценки мнозина виждат мнението на Вашингтон, също бе критичен в последните си прегледи за Германия. Според инстутицията реалният ефективен валутен курс е подценен с 10-20% през 2015 г., повече отколкото признава Бундесбанк (5-6%). МВФ обаче признава, че за рекордния търговски излишък през 2015 г. (8.5% от БВП) има и други конюктурни фактори – като евтиният петрол, който от една страна се отразява на вноса в Германия, от друга подпомага продажбите на автомобилостроителите.

Критиката на Тръмп всъщност не е нова, подобни забележки имаше и от страна на администрацията на Обама. През 2013 г. финансовото министерство на САЩ обвини Берлин, че с големите излишъци по текущата сметка създават дефлационен натиск върху еврозоната. Както показват сравнителните данни, това е част от историята на неравномерното възстановяване на еврозоната от кризата.

Заплаха за германския модел?

2015 г. бе първата от 1961 г. насам, когато САЩ изпревариха Франция като основен пазар за германския износ. Благодрание на слабото евро, но и на ръста в САЩ износът на Германия за САЩ нарасна с 19%, за да достигне 126 млрд. долара. За това допринесоха и опитите на президента Обама да води политика на реиндустриализация.

Сега протекционистична политика в САЩ може да има последици за германския бизнес. „Ханделсблат“ специално посочва автомобилните компании, машиностроението, фармацевтичната индустрия, логистиката, комуналните и банкови услуги.

Всичко това има последици, които косвено са важни и за България, защото на прицел е самият модел на германската икономика, от която зависят много наши износители.

По време на кампанията си Тръмп атакуваше Мексико и Китай като врагове, но Германия вероятно ще е третата в този списък, написа „Шпигел“ през януари – още Наваро да заговори. „Нито една друга икономика не разчита толкова на свободната търговия със стоки и услуги, на търговия без граници и износ без бариери, като германската“. Прогнозата се сбъдна.

Големите германски корпорации и правителството на Ангела Меркел обсъждат как да се справят с предизвикателството, което Тръмп отправя, пише списанието. Дали е по-добре да останат невъзмутими, като разчитат, че рационалността ще вземе връх? Или да се подготвят за ответни мерки и да потърсят нови съюзници, например в Азия или дори да се възползват от създаващия се вакуум?

Във всеки случай сега, когато десетилетните връзки са пред скъсване и светът изглежда уязвим, залогът е голям. Последиците от една търговска война за Германия ще бъдат разрушителни, особено на фона на наближаващите избори през есента.