Четвъртата икономика

Когато хората казват, че историческият момент е уникален, работата на историците е да поставят нещата в перспектива и да охладят оценките. Но това, през което преминаваме сега – последните 20-30 години и следващите 20 или 30 години, наистина е уникално от историческа гледна точка. Това е може би най-голямото икономическо сътресение в известната човешка история, казва американският сенатор и историк Бен Сас в реч в Колорадо, която е публикувана във WSJ.

Известни са четири вида икономики – на ловците-събирачи, земеделска  (фермери, установени в селата), индустрална (масова урбанизация и имиграция) и тази, в която навлизаме сега. Понякога я наричаме ИТ-икономика, икономика на знанието, икономика на услугите или дигитална икономика. Социолозите я наричат постиндустриална икономика, което е друг начин да се каже, че нямаме как да я назовем.

Това, което има значение е, че работните места вече не са постоянни. Вече не правите това, което са вършили бащите и дядовците ви. Ловците и фермерите дори не са се замисляли по въпроса. Нямало е такова нещо като избор на професия.

Индустриализацията разруши този модел. В края на Гражданската война, 86% от американците все още работеха във фермите. До края на Втората световна война, 80 години по-късно, 60% вече живеят в градовете. Едно от най-разтърсващите времена в американската история е Прогресивната ера. И какво беше прогресивизмът? Не повече от опит да се преобрази обществото в епоха на масова имиграция, индустриализация и нарастващи градове. Но се оказа, че това не е толкова разрушително, колкото хората са се страхували, защото щом човек стигне до града, вече има нова работа, която вероятно ще е до смърт или пенсиониране. А обществената столица, която преди се е намирала в селото, се е възпроизвежда в градските етнически квартали.

Това, което се случва сега, е напълно различно. Възходът на предградията и подстъпите към тях, както и изчезването на посредническите институции, е отглас на променящия се характер на работата. През 70-те години на миналия век е обичайно изкарващият прехраната да прекарва кариерата си в една компания, но сега работниците сменят работни места и индустрии с по-бързи темпове. Влизаме в ерата, в която ще трябва да създадем общество на учещите през целия живот. Трябва да създадем култура, в която хората на 40 и 50 години, които виждат, че работните места се изпаряват, да се преквалифицират и да могат да си намерят друга работа. Точно сега това не се случва в достатъчна степен.

Помислете за анкетите с въпрос: „Какви са първите три или четири неща, от които се притеснявате?“ Преди десет години никъде в първите 10 от списъка не се споменаваха лекарствата, отпускани с рецепта. Днес опиоидите са основен проблем. Хората се тревожат от злоупотребата с наркотици сред населението на средна възраст. Това е симптом на разрушаване на икономическия модел.

Заедно с това тази нова икономика създава чудесни възможности за иноваторите и американските домакинства, признава сенаторът от Небраска. Има по-малко посредници, които усложняват транзакциите, вместо да добавят стойност. Така че получаваме много по-голяма видимост и прозрачност в продуктовите предложения, а потребителите имат по-качествени и по-евтини неща.

В други индустрии не не успяваме на установим цена за неща, които се оказват доста важни. Помислете за медиите. Напускаме един свят, в който няколко големи организации имаха твърде голям централен контрол и отиваме в свят, в който всеки и навсякъде може да ни залее с информация. Това, което вероятно ще се случи, не е много по-качествена журналистика. Ще имаме журналистика с по-голям обем и част от нея ще е добра. Свободната, процъфтяваща и независима преса е от решаващо значение за самоуправлението, така че това е голямо предизвикателство.

Освен това хората са затварят в ехо камера, където чуват само неща, с които вече са съгласни. Конспиративните теории ще процъфтяват. Можете да го видите в студентските кампуси, където студентите не искат да се сблъскат с нови идеи, без да се задейства предупреждение. Защо родителите плащат такси за обучение, след като нямате намерение да се сблъскате с идеи, които вече не познаваме и подкрепяте, пита се сенаторът. Политическият резултат не е само поляризация, но и  дезангажиране.

Предвид предизвикателствата на момента, не може да се твърди, че едната страна е просветена, а другата – ретроградна, че едните са прави, а другите стоят на пътя. Големите предизвикателства не се представени по прост и ясен начин в програмите на републиканците и демократите. Нямаме национална стратегия за сигурност, подходяща за епохата на кибервойните и джихада, казва Сас, посочвайки, че от около 200 държави в света, само две трети наистина контролират територията си.

Също така липсва сериозност по отношение на кризата на социалните придобивки. Хората говорят за дълга (на САЩ), който доближава 20 трилиона долара. Но тава е само сумата на трансферите и емитираните държавни облигации. Числото, което има значение, са непокритите задължения на американското правителство, включително бъдещите плащания за социално и здравно осигуряване. Това число е от 65 до 75 трилиона долара.

Културните, социални, семейни и свързаните със социалните мрежи реакции на един свят на доживотно обучение и несигурни работни места са много важни. Има много възможности за политически отговор чрез образованието и професионалната преквалификация.

Как ще изглежда американската идея, когато стигнем до този нов свят на цифровата икономика?, пита се Сас, преди да формулира традиционния за САЩ оптимистичен отговор (Let’s get to work).

Заглавието е променено

Какво следва при победа на Макрон

Цeнтpиcтът Eмaнюeл Maĸpoн е очакваният нов президент на Франция, след като поведе с повече от 2 пункта на изборите на 23 март пред ĸpaйнo-дяcнaтa Mapин льo Πeн. Cпopeд пpoyчвaниятa Maĸpoн щe cпeчeли с повече от 60 на сто. Макрон, който основа партията си „Напред“ преди година, спечели до голяма степен заради корупционните скандали около смятания доскоро за основен претендент Франсоа Фийон (уличен в това, че е назначил съпругата си на високоплатена длъжност).

След Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, победата на Макрон, която идва след поражението на десните популисти в Австрия и Холандия, показва, че политическият център все още има силна роля в ЕС. Появата на младия политик даде шанс на французите да накажат традиционната десница и традиционната левица за неуспехите в икономиката, без да се радикализират прекалено, както направиха британците и американците.

Пазарите си отдъхнаха (преди следващото сътресение – изборите в Италия или парламентарните избори в самата Франция), но неизвестностите около Макрон не са малко. Предизвикателствата пред него – още повече.

Макрон, поне на пръв поглед, е предсказуем. Той е либерал с проевропейска нагласа. Бил е инвестиционен банкер, но се харесва и на социалистите. Като министър на икономиката (преди да основе партията си) се застъпваше за по-голяма фискална интеграция в ЕС. Бил е съветник на президента Франсоа Оланд и се ползва със симпатиите му.

Основното обещание в предизборната му програма е план за инвестиции в инфраструктура, ВЕИ, земеделие и медицински изследвания на стойност 50 млрд. евро. За разлика от Оланд, който бе принуден да изостави плана за 75% данък, Макрон обещава и намаляване на данъците. Програмата му има шест приоритета – образование, пазар на труда, икономическа модернизация, сигурност, демография и международна интеграция. Опонентите на Макрон го критикуваха за липса на яснота.
По-конкретно, той обеща премахване на несъответствията в пенсионната система, но без увеличаване на осигуровките и възрастта, както и намаляване на данъците върху доходите, засилване на колективното трудово договаряне по въпроса за продължителността на работната седмица (не иска премахване на 35-часовата работна седмица), премахване на бюрократични пречки.

Eдно от най-трудните му обещания е съкращането на бюджетни разходи с 60 млрд. евро до края на мандата. Една част от съкращенията ще дойдат по естествен път, ако той успее да намали безработицата до 7%, както планира. Но зад останалите икономии стои съкращаване на държавни и общински служители, както и реформи в здравеопазването.

В международен план Макрон бе най-проевропейският кандидидат сред 11-те, които участваха на тези избори. „Френско-германското сътрудничество е моторът на еврозоната“, заявяваше неведнъж Макрон. Той е привърженик на енергийния съюз и засилване на общата европейска отбрана, а сред предложенията му е закон, наречен „Купувай европейското“, който да ограничи обществените поръчки до компании, чиято дейност поне наполовина се осъществява в ЕС.
Не е случайно, че в Берлин си отдъхнаха с облекчение след резултатите от изборите, а еврото отбеляза шестмесечен рекорд, поскъпвайки с 1.9%. Всъщност в Германия първоначално не го вземаха сериозно, но след една визита в Берлин през януари и сгомолясването на Фийон, той бе приет като последната надежда, пише „Ханделсблат“.

Останалите обещания на Макрон включват:
– съкращаване на корпоративния данък от 33.3% на 25%, 30% плосък данък за капиталовите печалби и отмяна на местни данъци;
– Системата за данъчен кредит за фирмите ще бъде превърната в постоянни данъчни облекчения за работещите с ниски заплати, за тях ще отпаднат и някои осигуровки.
– Фонд на стойност 10 млрд. евро за финансиране на индустрии на бъдещето;
– намаляване на броя на депутатите и сливане на някои регионални администрации;
– намаляване на административната тежест и въвеждане на „право на грешка“ чрез премахване на глоби за малки нарушения;
– по-голяма свобода за училищата.

Сред неизвестните е й това как Макрон с неговата млада партия ще се представи на парламентарните избори през лятото. Отчасти неговата задача е облекчена от разгрома на социалистите и сътресенията при републиканците. Но това означава засилване на крайно лявото и крайно дясното. Поляризацията във френското обществото е едно от големите предизвикателства за вероятния нов президент.

Това ще зависи от политиката на Макрон, преди всичко в икономическата сфера. На тези избори, провели се часове след поредната терористична атака, французите бяха разделени между икономиката и сигурността.

Предизвикателствата пред Макрон не са малки. Във Франция живеят от 6 до 9 млн. души, емигранти от Африка и Близкия изток, голяма част от които в гетата и с проблемна интеграция. Затова Макрон трябва да формулира ясна алтернатива на ограниченията за миграцията, за които настоя Льо Пен, както и мерки за сигурност, като в същото време се придържа към обещанията си, които включват отказ от нови рестрикции за бурките и т.н.

Франция се нуждае от бързи икономически реформи, за да преодолее десетилетията на бавен растеж. Френската икономика нарасна с едва 1.1% миналата година, а безработицата е относително висока – 10 на сто. Държавният дълг след кризата набъбна страховито – от 68% от БВП до рекордните 96% от БВП. Това е едно от най-високите нива на задлъжнялост в еврозоната. А бюджетният дефицит през всяка от последните шест години надхвърляше смятаните за безопасни 3% от БВП.