Гърция получи шанс за намаляване на дълга

Евклид Цакалотос

Гърция постигна най-сетне дългоочакваното споразумение, което ще позволи отпускане на следващия транш от спасителната програма за 86 млрд. евро. Това отваря пътя за включване на МВФ в програмата, което бе условието на Германия.

Споразумението идва с цената на ново понижение на пенсиите.

Има бял дим (по аналогия със символа за избирането на нов папа), коментира финансовият министър Евклид Цакалотос.

Споразумението  покрива широк набор от фискални и структурни мерки – от ново понижение на пенсиите до  либерализиране на търговията в неделя. То бе предшествано от трудни преговори през последниците седмици.

Един от най-спорните въпроси бе понижаване на пенсиите, които вече са съкратени с 40%. Договорено е ново съкращение с 19% от 2019 г., което ще засегне 900 хиляди пенсионери, получаващи пенсии над 700 евро. От 1 януари 2020 г. таванът на необлагаемия минимум се намалява  от 8636 евро на 5681 евро, което ще засегне работещите с ниски доходи.

Предстои одобряване на мерките в парламента, където Сириза и Независимите гърци разполагат с тънко мнозинство от три гласа. Очаква се те да ги подкрепят, тъй като в противен случай ще се изправят пред предсрочни избори, а допитванията дават преднина на „Нова демокрация“.

Гърция се нуждаеше спешно от споразумение преди крайния срок за плащания по дълга от 6 млрд. евро през юли. То също е условия за връщане на МВФ като финансов партньор в третата спасителна програма.

Фондът има съмнения, че без редукция на дълга страната може устойчиво да изпълнява бюджетните цели, които й се налагат. Миналата година Гърция неочаквано постигна първичен бюджетен излишък (преди лихвените плащания) от 3.9% от БВП вместо очакваните 0.5%. Но МВФ не вярва, че е възможно да се поддържа налаганата от ЕС цел от 3.5% излишък в средносрочен план.

Новите икономии идват след не особено убедителни данни за ефекта от досегашни подобни мерки.

От първата програма за Гърция от май 2010 г., икономиката се е свила с повече от 25%. През тези почти седем години страната приложи под натиска на кредиторите си съкращения на разходи и увеличения на данъци, оценине на 70 млрд. евро. Тя натрупа и дълг от 315 млрд. евро, на чието облекчение сега се надява.

Споразумението отваря вратата за удължаване на матуритета и намаляване на плащанията по дълга, което ще бъде дискутирано на среща на финансовите министри в края на месеца. Ако дългът бъде преструктуриран и плащанията станат поносими, ЕЦБ може да върне Гърция в своята програма за изкупуване на активи.Това означава завръщане на капиталовите пазари, за първи път от седем години (с малко прекъсване през 2014 г.).

Тръмп дава тон за данъчна конкуренция

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви дългоочакваната данъчна реформа, която ще понижи данъците за богатите и средната класа в САЩ и ще премахне някои усложнения. Този ход бе посрещнат с надежди от бизнеса и в републиканските кръгове в САЩ.

Мнозина си спомниха кривата на Лафер от 70-те години и реформата на Роналд Рейгън, който през 80-те години намали най-горната ставка на подоходния данък от 50% на 28% и така подкрепи растежа. Икономиката нарасна средно с 4.8% през шестте години след рецесията през 1981-82 г. , което – според привържениците на Рейгън, се дължи на данъчната реформа. Критиците нарекоха това „вуду икономика“.

За страни като България по-важен е ефектът върху инвестиционните решения на големия бизнес, както и фактът, че Тръмп дава тон за данъчна конкуренция.

Планът на Тръмп е крачка към териториална данъчна система, където американските компании плащат данъци върху дохода само в страните, където те са получени. Сега бизнесът се облага за световната печалба (минус някои кредити), което е причината много фирми от САЩ да преместят седалището си в чужбина. Белият дом също подкрепи еднократно облагане на печалбите, изкарани в чужбина, при ставка, която не е определена. Не е ясно и дали това ще е доброволно.

По-малко и по-малки ставки

Основното предложение на плана Тръмп е, че ставката на корпоративния данък се намалява от 35% до 15%. В момента, ако се отчетат и щатските данъци, официалната данъчна тежест в Америка е една от най-високите в развития свят – 39%, почти двойно повече от Великобритания. След реформата тя ще е двойно по-малка от страни като Германия и Япония.

По време на кампанията си Тръмп също обещаваше да опрости данъчния кодекс и по-ниски лични  данъци за най-богатите. Но финансовият секретар Стив Мнучин заяви, че няма да има абсолютно данъчно съкращение за висшата класа.

Данъкът върху капиталовите печалби ще бъде намален от 23,8 на 20%.

Ще има три етажа за подоходния данък на физическите лица със ставки 10 %, 25 % и 35 % .

Необлагаемият минимум се удвоява на 24 000 долара за двучленно семейство.

Премахват се данъкът върху наследствата и алтернативният минимален данък, дължим от хора, които получават големи удръжки от облагаемите им доходи.

Премахват се и почти всички данъчни облекчения, като се запазват единствено тези за дарения, пенсионни вноски и лихвите върху ипотечни заеми. Ще има данъчен кредит за семейства с деца, което е част от личната кампания на Иванка Тръмп.

Богати и бедни

Мнозина оспориха приложимостта на предлаганите мерки. Най-краен бе Никола Кристоф, който в една много популярна статия в NYT нарече плана на Тръмп безсрамен и предателство към гласувалите за президента. Вместо да подпомогне обикновените американци, този план ще обогати милиардерите като Тръмп.

Например,  президентът обещава подкрепа с разходите за отглеждане на деца, но според изследване на Tax Policy Center, по-малко от 10% от бедните домакинства с деца ще получат нещо. Семействата с доходи от 10 до 30 хил. долара годишно ще получат средна помощ от 10 долара. Кристоф е особено гневен от елиминирането на имотните данъци, които в САЩ се дължат от семейства с имоти на стойност над 11 млн. долара и се разглеждат като инструмент срещу неравенството.

Кристоф приветства някои мерки, като увеличаването на стандартните признати разходи, което опростява декларирането.

Но в същото време Тръмп ще елиминира алтернативния минимален данък, без който самият Тръмп би платил 4% данъци през 2005 г. Заради него той плати 25%, пише Кристоф.

Освен производителността, ще бъдат увеличени и заплатите, твърди обаче WSJ. Икономическата литература консервативно предполага, че половината от корпоративната данъчна тежест се понася от работниците във формата на по-ниски заплати.

Облагането на доходите ще стане по-ефективно чрез съкращаване на сегашните седем етажа до три – 10%, 25%, 35%. Все още се обсъждат праговете, тоест за какви доходи ще се прилагат. Най-високата ставка е понижение спрямо над 40-те процента в момента, макар и отстъпление от заявката на Тръмп за 33%.

Ефект върху икономиката

Планът на Тръмп ще увеличи съотношението дълг/БВП най-малко с 25 процентни пункта до 2026 г., според оценки – на организацията Tax Policy Centre. При това положение икономиката трябва да разчита на растеж, по-бърз от 2% – с колкото тя нарастваше след кризата.

Според финансовия секретар Стивън Мнучин планът ще се изплати чрез растежа и премахването на някои облекчения.

Администрацията разчита на т. нар. „dynamic scoring,“ бюджетен метод, който предполага, че данъчните съкращения ще увеличат икономическата активност, като по този начин се създадат повече приходи. Но експертите се съмняват, че това ще е достатъчно.

Според Комитета за отговорен федерален бюджет (CRFB), планът би добавил 3 трилиона долара към федералния дефицит от над 5 триилона долара за пет години. Ефектът върху растежа дори няма да доближи 1 процентен пункт. Според комитета, за да се „изплати“ планът, американската икономика трябва да расте с 4.5% годишно, ниво, коетео не е постигано устойчиво от началото на 70-те години.

Ръст, по-голям от 3% годишно, е възможен при по-добри политики, а данъчната реформа е задължителен лост, коментира WSJ. Намаляването на основната ставка до 15% ще увеличи инвестициите. Малките бизнеси, които сега плащат подоходен данък, също ще могат да изберат да прилагат тази ставка.

Според пробизнес изданието планът отговоря на икономическия момент, тъй като основен проблем в САЩ са слабите бизнес инвестиции. Разходите за нови фабрики, оборудване и софтуер са ниски, което подкопава производителността, работните места и жизнения стандарт.

Една от причините за тези ниски инвестиции – а компаниите (като Apple) поддържат 2.5 трилиона долара зад граница, е неконкурентната и твърде сложна данъчна система на САЩ. Официалната ставка от 35% е най-високата в развития свят, а архипелагът от данъчни кредити, изключения и намаления, означава, че данъкът осигурява само около 11% от федералните приходи или 2% от БВП.

Малко фирми плащат най-високата корпоративна ставка.

Кристоф от своя страна припомня множество изследвания, според които фактическата данъчна ставка в САЩ и в момента не се различава много от тази в развитите страни. Според някои тя е по-ниска, според други – малко по-висока.

Правителствената служба за отчетност установи, че две трети от активните корпорации не плащат федерален данък. Компаниите, които са на печалба плащат при средна ставка от 14%. А някои Boeing, Verizon, General Electric и Priceline не са плащали данък от пет години, според Citizens for Tax Justice.

Но това, разбира се, е с цената на данъчни „гимнастики”, което Тръмп иска да опрости, и въздържане от инвестиции.

Четвъртата икономика

Когато хората казват, че историческият момент е уникален, работата на историците е да поставят нещата в перспектива и да охладят оценките. Но това, през което преминаваме сега – последните 20-30 години и следващите 20 или 30 години, наистина е уникално от историческа гледна точка. Това е може би най-голямото икономическо сътресение в известната човешка история, казва американският сенатор и историк Бен Сас в реч в Колорадо, която е публикувана във WSJ.

Известни са четири вида икономики – на ловците-събирачи, земеделска  (фермери, установени в селата), индустрална (масова урбанизация и имиграция) и тази, в която навлизаме сега. Понякога я наричаме ИТ-икономика, икономика на знанието, икономика на услугите или дигитална икономика. Социолозите я наричат постиндустриална икономика, което е друг начин да се каже, че нямаме как да я назовем.

Това, което има значение е, че работните места вече не са постоянни. Вече не правите това, което са вършили бащите и дядовците ви. Ловците и фермерите дори не са се замисляли по въпроса. Нямало е такова нещо като избор на професия.

Индустриализацията разруши този модел. В края на Гражданската война, 86% от американците все още работеха във фермите. До края на Втората световна война, 80 години по-късно, 60% вече живеят в градовете. Едно от най-разтърсващите времена в американската история е Прогресивната ера. И какво беше прогресивизмът? Не повече от опит да се преобрази обществото в епоха на масова имиграция, индустриализация и нарастващи градове. Но се оказа, че това не е толкова разрушително, колкото хората са се страхували, защото щом човек стигне до града, вече има нова работа, която вероятно ще е до смърт или пенсиониране. А обществената столица, която преди се е намирала в селото, се е възпроизвежда в градските етнически квартали.

Това, което се случва сега, е напълно различно. Възходът на предградията и подстъпите към тях, както и изчезването на посредническите институции, е отглас на променящия се характер на работата. През 70-те години на миналия век е обичайно изкарващият прехраната да прекарва кариерата си в една компания, но сега работниците сменят работни места и индустрии с по-бързи темпове. Влизаме в ерата, в която ще трябва да създадем общество на учещите през целия живот. Трябва да създадем култура, в която хората на 40 и 50 години, които виждат, че работните места се изпаряват, да се преквалифицират и да могат да си намерят друга работа. Точно сега това не се случва в достатъчна степен.

Помислете за анкетите с въпрос: „Какви са първите три или четири неща, от които се притеснявате?“ Преди десет години никъде в първите 10 от списъка не се споменаваха лекарствата, отпускани с рецепта. Днес опиоидите са основен проблем. Хората се тревожат от злоупотребата с наркотици сред населението на средна възраст. Това е симптом на разрушаване на икономическия модел.

Заедно с това тази нова икономика създава чудесни възможности за иноваторите и американските домакинства, признава сенаторът от Небраска. Има по-малко посредници, които усложняват транзакциите, вместо да добавят стойност. Така че получаваме много по-голяма видимост и прозрачност в продуктовите предложения, а потребителите имат по-качествени и по-евтини неща.

В други индустрии не не успяваме на установим цена за неща, които се оказват доста важни. Помислете за медиите. Напускаме един свят, в който няколко големи организации имаха твърде голям централен контрол и отиваме в свят, в който всеки и навсякъде може да ни залее с информация. Това, което вероятно ще се случи, не е много по-качествена журналистика. Ще имаме журналистика с по-голям обем и част от нея ще е добра. Свободната, процъфтяваща и независима преса е от решаващо значение за самоуправлението, така че това е голямо предизвикателство.

Освен това хората са затварят в ехо камера, където чуват само неща, с които вече са съгласни. Конспиративните теории ще процъфтяват. Можете да го видите в студентските кампуси, където студентите не искат да се сблъскат с нови идеи, без да се задейства предупреждение. Защо родителите плащат такси за обучение, след като нямате намерение да се сблъскате с идеи, които вече не познаваме и подкрепяте, пита се сенаторът. Политическият резултат не е само поляризация, но и  дезангажиране.

Предвид предизвикателствата на момента, не може да се твърди, че едната страна е просветена, а другата – ретроградна, че едните са прави, а другите стоят на пътя. Големите предизвикателства не се представени по прост и ясен начин в програмите на републиканците и демократите. Нямаме национална стратегия за сигурност, подходяща за епохата на кибервойните и джихада, казва Сас, посочвайки, че от около 200 държави в света, само две трети наистина контролират територията си.

Също така липсва сериозност по отношение на кризата на социалните придобивки. Хората говорят за дълга (на САЩ), който доближава 20 трилиона долара. Но тава е само сумата на трансферите и емитираните държавни облигации. Числото, което има значение, са непокритите задължения на американското правителство, включително бъдещите плащания за социално и здравно осигуряване. Това число е от 65 до 75 трилиона долара.

Културните, социални, семейни и свързаните със социалните мрежи реакции на един свят на доживотно обучение и несигурни работни места са много важни. Има много възможности за политически отговор чрез образованието и професионалната преквалификация.

Как ще изглежда американската идея, когато стигнем до този нов свят на цифровата икономика?, пита се Сас, преди да формулира традиционния за САЩ оптимистичен отговор (Let’s get to work).

Заглавието е променено

Какво следва при победа на Макрон

Цeнтpиcтът Eмaнюeл Maĸpoн е очакваният нов президент на Франция, след като поведе с повече от 2 пункта на изборите на 23 март пред ĸpaйнo-дяcнaтa Mapин льo Πeн. Cпopeд пpoyчвaниятa Maĸpoн щe cпeчeли с повече от 60 на сто. Макрон, който основа партията си „Напред“ преди година, спечели до голяма степен заради корупционните скандали около смятания доскоро за основен претендент Франсоа Фийон (уличен в това, че е назначил съпругата си на високоплатена длъжност).

След Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, победата на Макрон, която идва след поражението на десните популисти в Австрия и Холандия, показва, че политическият център все още има силна роля в ЕС. Появата на младия политик даде шанс на французите да накажат традиционната десница и традиционната левица за неуспехите в икономиката, без да се радикализират прекалено, както направиха британците и американците.

Пазарите си отдъхнаха (преди следващото сътресение – изборите в Италия или парламентарните избори в самата Франция), но неизвестностите около Макрон не са малко. Предизвикателствата пред него – още повече.

Макрон, поне на пръв поглед, е предсказуем. Той е либерал с проевропейска нагласа. Бил е инвестиционен банкер, но се харесва и на социалистите. Като министър на икономиката (преди да основе партията си) се застъпваше за по-голяма фискална интеграция в ЕС. Бил е съветник на президента Франсоа Оланд и се ползва със симпатиите му.

Основното обещание в предизборната му програма е план за инвестиции в инфраструктура, ВЕИ, земеделие и медицински изследвания на стойност 50 млрд. евро. За разлика от Оланд, който бе принуден да изостави плана за 75% данък, Макрон обещава и намаляване на данъците. Програмата му има шест приоритета – образование, пазар на труда, икономическа модернизация, сигурност, демография и международна интеграция. Опонентите на Макрон го критикуваха за липса на яснота.
По-конкретно, той обеща премахване на несъответствията в пенсионната система, но без увеличаване на осигуровките и възрастта, както и намаляване на данъците върху доходите, засилване на колективното трудово договаряне по въпроса за продължителността на работната седмица (не иска премахване на 35-часовата работна седмица), премахване на бюрократични пречки.

Eдно от най-трудните му обещания е съкращането на бюджетни разходи с 60 млрд. евро до края на мандата. Една част от съкращенията ще дойдат по естествен път, ако той успее да намали безработицата до 7%, както планира. Но зад останалите икономии стои съкращаване на държавни и общински служители, както и реформи в здравеопазването.

В международен план Макрон бе най-проевропейският кандидидат сред 11-те, които участваха на тези избори. „Френско-германското сътрудничество е моторът на еврозоната“, заявяваше неведнъж Макрон. Той е привърженик на енергийния съюз и засилване на общата европейска отбрана, а сред предложенията му е закон, наречен „Купувай европейското“, който да ограничи обществените поръчки до компании, чиято дейност поне наполовина се осъществява в ЕС.
Не е случайно, че в Берлин си отдъхнаха с облекчение след резултатите от изборите, а еврото отбеляза шестмесечен рекорд, поскъпвайки с 1.9%. Всъщност в Германия първоначално не го вземаха сериозно, но след една визита в Берлин през януари и сгомолясването на Фийон, той бе приет като последната надежда, пише „Ханделсблат“.

Останалите обещания на Макрон включват:
– съкращаване на корпоративния данък от 33.3% на 25%, 30% плосък данък за капиталовите печалби и отмяна на местни данъци;
– Системата за данъчен кредит за фирмите ще бъде превърната в постоянни данъчни облекчения за работещите с ниски заплати, за тях ще отпаднат и някои осигуровки.
– Фонд на стойност 10 млрд. евро за финансиране на индустрии на бъдещето;
– намаляване на броя на депутатите и сливане на някои регионални администрации;
– намаляване на административната тежест и въвеждане на „право на грешка“ чрез премахване на глоби за малки нарушения;
– по-голяма свобода за училищата.

Сред неизвестните е й това как Макрон с неговата млада партия ще се представи на парламентарните избори през лятото. Отчасти неговата задача е облекчена от разгрома на социалистите и сътресенията при републиканците. Но това означава засилване на крайно лявото и крайно дясното. Поляризацията във френското обществото е едно от големите предизвикателства за вероятния нов президент.

Това ще зависи от политиката на Макрон, преди всичко в икономическата сфера. На тези избори, провели се часове след поредната терористична атака, французите бяха разделени между икономиката и сигурността.

Предизвикателствата пред Макрон не са малки. Във Франция живеят от 6 до 9 млн. души, емигранти от Африка и Близкия изток, голяма част от които в гетата и с проблемна интеграция. Затова Макрон трябва да формулира ясна алтернатива на ограниченията за миграцията, за които настоя Льо Пен, както и мерки за сигурност, като в същото време се придържа към обещанията си, които включват отказ от нови рестрикции за бурките и т.н.

Франция се нуждае от бързи икономически реформи, за да преодолее десетилетията на бавен растеж. Френската икономика нарасна с едва 1.1% миналата година, а безработицата е относително висока – 10 на сто. Държавният дълг след кризата набъбна страховито – от 68% от БВП до рекордните 96% от БВП. Това е едно от най-високите нива на задлъжнялост в еврозоната. А бюджетният дефицит през всяка от последните шест години надхвърляше смятаните за безопасни 3% от БВП.