Гърция получи шанс за намаляване на дълга

Евклид Цакалотос

Гърция постигна най-сетне дългоочакваното споразумение, което ще позволи отпускане на следващия транш от спасителната програма за 86 млрд. евро. Това отваря пътя за включване на МВФ в програмата, което бе условието на Германия.

Споразумението идва с цената на ново понижение на пенсиите.

Има бял дим (по аналогия със символа за избирането на нов папа), коментира финансовият министър Евклид Цакалотос.

Споразумението  покрива широк набор от фискални и структурни мерки – от ново понижение на пенсиите до  либерализиране на търговията в неделя. То бе предшествано от трудни преговори през последниците седмици.

Един от най-спорните въпроси бе понижаване на пенсиите, които вече са съкратени с 40%. Договорено е ново съкращение с 19% от 2019 г., което ще засегне 900 хиляди пенсионери, получаващи пенсии над 700 евро. От 1 януари 2020 г. таванът на необлагаемия минимум се намалява  от 8636 евро на 5681 евро, което ще засегне работещите с ниски доходи.

Предстои одобряване на мерките в парламента, където Сириза и Независимите гърци разполагат с тънко мнозинство от три гласа. Очаква се те да ги подкрепят, тъй като в противен случай ще се изправят пред предсрочни избори, а допитванията дават преднина на „Нова демокрация“.

Гърция се нуждаеше спешно от споразумение преди крайния срок за плащания по дълга от 6 млрд. евро през юли. То също е условия за връщане на МВФ като финансов партньор в третата спасителна програма.

Фондът има съмнения, че без редукция на дълга страната може устойчиво да изпълнява бюджетните цели, които й се налагат. Миналата година Гърция неочаквано постигна първичен бюджетен излишък (преди лихвените плащания) от 3.9% от БВП вместо очакваните 0.5%. Но МВФ не вярва, че е възможно да се поддържа налаганата от ЕС цел от 3.5% излишък в средносрочен план.

Новите икономии идват след не особено убедителни данни за ефекта от досегашни подобни мерки.

От първата програма за Гърция от май 2010 г., икономиката се е свила с повече от 25%. През тези почти седем години страната приложи под натиска на кредиторите си съкращения на разходи и увеличения на данъци, оценине на 70 млрд. евро. Тя натрупа и дълг от 315 млрд. евро, на чието облекчение сега се надява.

Споразумението отваря вратата за удължаване на матуритета и намаляване на плащанията по дълга, което ще бъде дискутирано на среща на финансовите министри в края на месеца. Ако дългът бъде преструктуриран и плащанията станат поносими, ЕЦБ може да върне Гърция в своята програма за изкупуване на активи.Това означава завръщане на капиталовите пазари, за първи път от седем години (с малко прекъсване през 2014 г.).

Тръмп дава тон за данъчна конкуренция

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви дългоочакваната данъчна реформа, която ще понижи данъците за богатите и средната класа в САЩ и ще премахне някои усложнения. Този ход бе посрещнат с надежди от бизнеса и в републиканските кръгове в САЩ.

Мнозина си спомниха кривата на Лафер от 70-те години и реформата на Роналд Рейгън, който през 80-те години намали най-горната ставка на подоходния данък от 50% на 28% и така подкрепи растежа. Икономиката нарасна средно с 4.8% през шестте години след рецесията през 1981-82 г. , което – според привържениците на Рейгън, се дължи на данъчната реформа. Критиците нарекоха това „вуду икономика“.

За страни като България по-важен е ефектът върху инвестиционните решения на големия бизнес, както и фактът, че Тръмп дава тон за данъчна конкуренция.

Планът на Тръмп е крачка към териториална данъчна система, където американските компании плащат данъци върху дохода само в страните, където те са получени. Сега бизнесът се облага за световната печалба (минус някои кредити), което е причината много фирми от САЩ да преместят седалището си в чужбина. Белият дом също подкрепи еднократно облагане на печалбите, изкарани в чужбина, при ставка, която не е определена. Не е ясно и дали това ще е доброволно.

По-малко и по-малки ставки

Основното предложение на плана Тръмп е, че ставката на корпоративния данък се намалява от 35% до 15%. В момента, ако се отчетат и щатските данъци, официалната данъчна тежест в Америка е една от най-високите в развития свят – 39%, почти двойно повече от Великобритания. След реформата тя ще е двойно по-малка от страни като Германия и Япония.

По време на кампанията си Тръмп също обещаваше да опрости данъчния кодекс и по-ниски лични  данъци за най-богатите. Но финансовият секретар Стив Мнучин заяви, че няма да има абсолютно данъчно съкращение за висшата класа.

Данъкът върху капиталовите печалби ще бъде намален от 23,8 на 20%.

Ще има три етажа за подоходния данък на физическите лица със ставки 10 %, 25 % и 35 % .

Необлагаемият минимум се удвоява на 24 000 долара за двучленно семейство.

Премахват се данъкът върху наследствата и алтернативният минимален данък, дължим от хора, които получават големи удръжки от облагаемите им доходи.

Премахват се и почти всички данъчни облекчения, като се запазват единствено тези за дарения, пенсионни вноски и лихвите върху ипотечни заеми. Ще има данъчен кредит за семейства с деца, което е част от личната кампания на Иванка Тръмп.

Богати и бедни

Мнозина оспориха приложимостта на предлаганите мерки. Най-краен бе Никола Кристоф, който в една много популярна статия в NYT нарече плана на Тръмп безсрамен и предателство към гласувалите за президента. Вместо да подпомогне обикновените американци, този план ще обогати милиардерите като Тръмп.

Например,  президентът обещава подкрепа с разходите за отглеждане на деца, но според изследване на Tax Policy Center, по-малко от 10% от бедните домакинства с деца ще получат нещо. Семействата с доходи от 10 до 30 хил. долара годишно ще получат средна помощ от 10 долара. Кристоф е особено гневен от елиминирането на имотните данъци, които в САЩ се дължат от семейства с имоти на стойност над 11 млн. долара и се разглеждат като инструмент срещу неравенството.

Кристоф приветства някои мерки, като увеличаването на стандартните признати разходи, което опростява декларирането.

Но в същото време Тръмп ще елиминира алтернативния минимален данък, без който самият Тръмп би платил 4% данъци през 2005 г. Заради него той плати 25%, пише Кристоф.

Освен производителността, ще бъдат увеличени и заплатите, твърди обаче WSJ. Икономическата литература консервативно предполага, че половината от корпоративната данъчна тежест се понася от работниците във формата на по-ниски заплати.

Облагането на доходите ще стане по-ефективно чрез съкращаване на сегашните седем етажа до три – 10%, 25%, 35%. Все още се обсъждат праговете, тоест за какви доходи ще се прилагат. Най-високата ставка е понижение спрямо над 40-те процента в момента, макар и отстъпление от заявката на Тръмп за 33%.

Ефект върху икономиката

Планът на Тръмп ще увеличи съотношението дълг/БВП най-малко с 25 процентни пункта до 2026 г., според оценки – на организацията Tax Policy Centre. При това положение икономиката трябва да разчита на растеж, по-бърз от 2% – с колкото тя нарастваше след кризата.

Според финансовия секретар Стивън Мнучин планът ще се изплати чрез растежа и премахването на някои облекчения.

Администрацията разчита на т. нар. „dynamic scoring,“ бюджетен метод, който предполага, че данъчните съкращения ще увеличат икономическата активност, като по този начин се създадат повече приходи. Но експертите се съмняват, че това ще е достатъчно.

Според Комитета за отговорен федерален бюджет (CRFB), планът би добавил 3 трилиона долара към федералния дефицит от над 5 триилона долара за пет години. Ефектът върху растежа дори няма да доближи 1 процентен пункт. Според комитета, за да се „изплати“ планът, американската икономика трябва да расте с 4.5% годишно, ниво, коетео не е постигано устойчиво от началото на 70-те години.

Ръст, по-голям от 3% годишно, е възможен при по-добри политики, а данъчната реформа е задължителен лост, коментира WSJ. Намаляването на основната ставка до 15% ще увеличи инвестициите. Малките бизнеси, които сега плащат подоходен данък, също ще могат да изберат да прилагат тази ставка.

Според пробизнес изданието планът отговоря на икономическия момент, тъй като основен проблем в САЩ са слабите бизнес инвестиции. Разходите за нови фабрики, оборудване и софтуер са ниски, което подкопава производителността, работните места и жизнения стандарт.

Една от причините за тези ниски инвестиции – а компаниите (като Apple) поддържат 2.5 трилиона долара зад граница, е неконкурентната и твърде сложна данъчна система на САЩ. Официалната ставка от 35% е най-високата в развития свят, а архипелагът от данъчни кредити, изключения и намаления, означава, че данъкът осигурява само около 11% от федералните приходи или 2% от БВП.

Малко фирми плащат най-високата корпоративна ставка.

Кристоф от своя страна припомня множество изследвания, според които фактическата данъчна ставка в САЩ и в момента не се различава много от тази в развитите страни. Според някои тя е по-ниска, според други – малко по-висока.

Правителствената служба за отчетност установи, че две трети от активните корпорации не плащат федерален данък. Компаниите, които са на печалба плащат при средна ставка от 14%. А някои Boeing, Verizon, General Electric и Priceline не са плащали данък от пет години, според Citizens for Tax Justice.

Но това, разбира се, е с цената на данъчни „гимнастики”, което Тръмп иска да опрости, и въздържане от инвестиции.