Ръстът на петрола и доходите поддържа бюджетния излишък

МФ

Излишъкът по консолидирания бюджет за първите четири месеца е 1 601,4 млн. лв. (1,6% от прогнозния БВП), показват предварителни данни на МФ. Това е значително понижение спрямо същия период на предходната година, когато излишъкът бе 2.35 млрд. лева или 2,6 % от БВП. За това играе роля ефектът от еврофондовете, по които ЕК възстанови средства в началото на миналата година, както и повишените разходи.

Приходите и помощите по КФП към април 2017 г. се очаква да бъдат в размер на 12 058,6 млн. лв. (34,0% от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват със 780,5 млн. лв. (7,2%), докато постъпленията от помощи са по-ниски.

Разходите се очаква да бъдат в размер на 10 457,2  млн. лв., което е 28,4% от годишния разчет. Те нарастват спрямо същия период на миналата година, когато бяха 9 818,7 млн. лева.

Окончателните данни, които МФ представя, са за тримесечието.

Според тях приходите и помощите са 8 837,5 млн. лв., което е под 25% от годишния разчет. През първата четвърт на годината са събрани 26% от предвидените данъци, 24.6% от неданъчните приходите, но само 14.2% от помощите.

Разходите са 21,2 % от годишния разчет.

Бюджетният излишък е 058,1 млн. лв. (1,1 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 983,6 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 74,5 млн. лева.

Три фактора допринасят за изключително доброто изпълнение на приходите – ръстът на доходите, увеличението на осигуровките с 1 пункт и поскъпването на петрола. Приходите от преки данъци се увеличават с 10.4% спрямо първото тримесечие на миналата година, като данъците върху доходите от заплати се увеличават с почти 12%.

Приходите от ДДС растат с 10%, което почти изцяло идва от ДДС по внос (близо 300 млн. лв. повече) благодарение на поскъпването на суровините.

Приходите от осигуровки се увеличават с 240 млн. лева.

Половината в предпенсионна възраст не работят

Равнището на заетост на трудоспособното население на възраст 20-64 години у нас е увеличено през миналата година в сравнение с 2015 г.

Но почти половината от хората в предпенсионна възраст не работят.

Това  показва анализ на Евростат за заетостта на населението в ЕС през 2016 г.

Коефициентът на заетост у нас е достигнал 67,7 на сто през 2016 г., в сравнение с 67,1 на сто през 2015 г., отчита европейската статистика. Той остава под средния за 28-те страни в Европейския съюз – 71.1 на сто.

При мъжете нивото на заетост м. г. е било 71,1%, а при жените – 64 на сто. Показатели за 2015 г. са съответно 70,4 и 63,8 процента.

Коефициентът на заетост у нас във възрастовата категория 55-64 години, обаче е  бил 54,5 на сто (58.3%  при мъжете и и 51% при жените). Той се подобрява спрямо 2015 г., когато е бил 53%, като подобрението е изключително за сметка на жените и очевидно отразява повишаването на пенсионната възраст.

 employment

По този показател България също изостава от средното европейско ниво.

Това означава, че почти половината от работоспособните мъже и жени у нас не намират работа в годините, когато те са най-мотивирани да се осигуряват за пенсия.

Проблемът е особено сериозен, тъй като показва, че усилията на правителството за увеличаване на възрастта се сблъскват с невъзможност за намиране на работа.

Тази година жените у нас се пенсиионират при 61 г. възраст и 35 г. и 4 м. стаж, а мъжете – при възраст 64 години и 38 г. и 4 м. стаж. През 2037 г. възрастта за пенсиониране ще достигне 65 години, ако междувременно не бъде променена.