„Елма“ бе продадена на търг

Съдия

Дружеството „Солид – 85” на Младен Мондешки купи активите на „Елма”, Троян.
Новината за търга бе съобщена първо от кметицата на града Донка Михайлова във facebook, тъй като общината също участваше в наддаването.

Търгът за активите на завода се състоя в понеделник в офиса на синдика Росен Милошев. Обявената начална тръжна цена бе 1,015 млн. лв. Явили са се четирима купувачи – „Калинел” ЕООД (инж. Марин Радевски), „Перфект строй” ЕООД (Петър Стоименов, Петко Пенков), „Солид 85” ЕООД (Младен Мондешки) и Община Троян. Общината искаше да построи спортна зала на терена и все още може да го направи, ако купувачът дари част от терените.

Информацията, че търгът е спечелен от „Солид 85” ЕООД, чийто собственик е 31-годишният бизнесмен Младен Мондешки бе съобщена и от троянския сайт Троян 21.
Синдикът Росен Милошев и представител на купувачите не бяха открити за коментар.

По информация, която не е обявена официално, цената е достигнала 2 151 151.51 лева. Купувачът разполага с пет дни, за да внесе сумата.

„Елма” – предприятие, придобито от Николай Банев по време на масовата приватизация, е в процедура по несъстоятелност от 2012 г. по иск на двама малки кредитора. Вземанията, съгласно първия списък на синдика са за 11 млн. лева.

Младен Мондешки е брат на адвокат Момчил Мондешки от Троян, който бе коментиран във връзка с Яневагейт (записите на разговори между Румяна Ченалова и бившата шефка на СГС Владимира Янева). Младен Мондешки има няколко фирми и е собственик на редица имоти в Троян и Орешак. През 2014 г. изкупува активите на троянския мебелен завод Хемус на търг, организиран от Райфайзенбанк. В Имотния регистър е вписана ипотека върху имоти на фирмите във връзка с кредит от ПИБ.
На 12/05/2016 г. „Солид – 85” придобива на търг и апартамент на столичната ул. Самуил, собственост на „Хелт енд Уелнес” – длъжник на КТБ. Там бе седалището на това дружество, а сега са преместени компаниите на Мондешки. Счетоводител на „Солид-85” и останалите компании но Мондешки е фирмата „Кристи акаунтанси” ЕООД, която до ноември 2015 г. е собственост на синдика на КТБ Кристи Маринова.

Бизнесът поиска национализация и фалити в енергетиката

Домусчиев и Горанов

Да се проучи възможността държавата да изкупи акциите на „AES Марица изток 1“ и „Контур глобал Марица изток 3“ е било договорено на среща по повод внесения от работодателите проект на Пътна карта за неотложни реформи в енергетиката. Тя е била проведена на 1 октомври при вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, но за плановете се разбра на 7 октомври.

Според пътната карта след изкупуването на двете централи, държавата ще ги продаде на нов инвеститор, с право за изграждане на нов далекопровод и/или осигуряване на достъп до съществуващия за директен износ.

Но правителството отхвърли твърденията, че се е съгласило на подобна мярка. Идеята на работодателите държавата да изкупи акциите на двете американски централи в комплекса Марица Изток е напълно неприемлива, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред БНР. По думите й НЕК няма средства, за да придобие подобни акции. Българската държава, чрез НЕК, притежава 27% от капитала в „Контур глобал“, припомни тя. „Отделно от това, между двете американски централи и НЕК съществуват договори, които са с дългосрочно изкупуване на електрическата енергия. В тези договори са налице редица клаузи. Една от тези клаузи предвижда, че в случай, че някоя от страните по договора реши да предприеме действия, свързани с прехвърляне на собствеността, първо трябва да го предложи на своя съакционер.“

Заедно с това се предлага предоговаряне на условията или предсрочно прекратяване на договорите на тези централи с НЕК.

Друга радикална идея на работодателите е изкупуване на банковите кредити на ВЕИ и тяхното преструктуриране чрез Българската банка за развитие с цел последващо договаряне на по-ниски цени на изкупуваната от тях ел.енергия.

Тези кредити, както неведнъж са подчертавали ВЕИ компаниите, са 2 млрд. евро.

Освен това работодателите настояват за анализ на „опцията за фалит на НЕК“ и на опцията за прекратяване на БЕХ.

По искане на работодателите в момента се изготвя доклад за изграждането и дейността на ВЕИ , който трябва да е готов до 15.10.2015 г.
Правителството е информирало, че води диалог с Европейската комисия относно възможностите за предоговаряне на условията по договорите между НЕК и т.нар. американски централи – „AES Марица изток 1“ и „Контур глобал Марица изток 3“, както и във връзка с нотификационната процедура за приемане на Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ, съгласно Насоките на ЕК.
Представителите на изпълнителната власт са информирали, че е преустановено предоставянето на преференциални условия за централи, произвеждащи ел. енергия от ВИ, въведени в експлоатация след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ от 06.03.2015, с изключение на енергийните обекти по чл.24 т.1 и 3 от ЗЕВИ. Работодателите, обаче, настояват и това изключение да бъде премахнато.

На срещата е взето решение да се направи подробен анализ на методологията за ценообразуване, използвана от КЕВР, твърдят работодателите. Анализът ще включва разглеждане на средния размер на лихвеното равнище на банковите кредити на ВЕИ, пазарното определяне на цената на въглищата във функция от калорийната им стойност, запазване на цените на топлоенергията за бита и намаляване на цената на ел. енергията за стопанските потребители, както и нова методика за ценообразуване в енергетиката, изключваща разходоориентирания подход. В тази връзка бе решено рамките на 2 седмици да се създаде работна група, която да определи режима и срока на работа.

Бизнесът иска да има свои представители в КЕВР.

Според работодателите правителството е възприело идеята им за възлагане чрез публичен международен конкурс за управление на всички държавни дружества, “с условие за достигане в рамките на две години от възлагане на управлението на определени международно признати показатели (benchmarks) в оптимизация на производствени процеси, управление на продажбите, ефективност на разходите, в т.ч. човешки ресурси, инвестициите”. Държавните дружества, включени в списъка по ПМС№114, са 218 (без дъщерните дружества на БЕХ), в това число 15 компании от енергетиката.

Искането за включване на представители на работодателите в бордовете на енергийните дружества е смекчено – докато те не започнат да разкриват информация, по подобие на публичните дружества.

До дни ще бъде готов доклада на работната група за ускорената газификация, която предвижда грантово финансиране и възможност за ниско лихвен кредит за дофинансиране на сумата за газификация, а относно „Чирен“ – през октомври ще бъдат лансирани проучвателните сондажи за разширяване на капацитета на газохранилището (проектът е получил финансиране по Свързана Европа).
Правителството е информирало, че се работи по модернизацията за газовата и електроенергийната мрежи, като няколко проекти за далекопроводи и рехабилитация на газовата инфраструктура са получили финансиране от ЕС. Предстои интеграцията на енергийния пазар със съседните страни, като естествена последица от либерализацията на пазара. В момента тече подготовка за либерализация на електроенергийния пазар и се очаква българската независима енергийна борса да започне да функционира от януари 2016 г., а от началото на декември 2015 започват пробни сесии. Световната банка прави цялостен анализ на сектора и на икономическия модел на електроенергийния пазар.
Дискусионен остава въпросът за въвеждане на добавка „задължение към обществото“ и върху износа на ел. енергия за трети страни (нечленуващи в ЕС).
Предстои да бъдат проведени разговори с министъра на труда и социалната политика за изработване на нов и справедлив модел за измерване на енергийната бедност и подпомагане на нуждаещите се чрез социалната система с източници на финансиране държавния бюджет и Фонда за европейско подпомагане на нуждаещите се лица (FEAD).

Сред мерките, за които настояват работодателите, е постепенно достигане на средноевропейското съотношение „цени за бита – цени за стопанско потребление“ 2,5:1. В момента съотношението между цените за населението и цените за големите предприятия (над 100 гигаватчаса консумация) е 1.6 към 1. За да се постигне исканото съотношение цените за едрия бизнес трябва да се понижат с 36%.