Уве Чирнер: Не можете да копирате чужда система за подготовка на кадри

Уве Чирнер, мениджър на ABB – клон Раковски, за привлекателността на района около Пловдив, дефицита на кадри и предизвикателствата на новите технологии

Господин Чирнер, споделяте ли оценките, че недостигът на кадри започва да се превръща в спирачка на икономиката на България? Вие и други компании от Пловдив започнахте да търсите кадри и в Северна България, инвестирате в образование.

– Не бих казал, че намирането на квалифицирана работна ръка е основен проблем на българската икономика. С навлизането на много чуждестранни инвеститори в района на Пловдив обаче е трудно да се намерят достатъчно подготвени работници.

Ние присъстваме в Пловдив от 2009 г. и след това бяха привлечени много чуждестранни инвеститори.

В ABB сме представени в университетите, като им предоставяме дарения за лаборатории и други програми. Провеждаме стажове във фабриката. Освен това отпускаме стипендии, включително международни стипендии за таланти, чиито разходи за обучение покриваме. България е една от 20-те АББ страни, в които имаме стипендиантската програма „Юрген Дорман“,   която всяка година добавя трима нови студента от техническите университети в София и Пловдив. Тази стипендия конкретно предоставя възможност на студенти от целия свят, с много добри академични постижения, които се нуждаят от финансова подкрепа, за да могaт да продължат обучението си, а в последствие не са ангажирани с договор след завършването си. Към момента имаме 6 стипендианти, като очакваме броят им да расте. ABB има и друга програма – „АББ Талант“, която покрива всички университети в България, като след завършването студентите трябва да работят две години за компанията.

Каква е ролята на публично-частните партньорства в професионалното образование?

– По принцип ABB преценява различни възможности за обучение и професионално образование, включително центрове за обучение. Сътрудничим с Германската търговска камара за организацията на курсове за обучение и сме готови да инвестираме в нови възможности.

Дуалното обучение решение ли е?

– Има различни нива на дуално обучение – стажански програми, при които хората изучават специализирана дейност, която прилагат в компанията или тригодишно обучение за хора, които нямат диплома за средно образование и не възнамеряват да ходят в университет. Те кандидатстват в компанията, която има сътрудничество с професионално училище, осигуряващо теоретичната подготовка. Аз самият съм завършил професионален университет в Манхайм, Германия. Започнах като инженер-механик в ABB и кандидатствах в компанията за място в университета. Програмата беше съфинансирана и имаше тясно сътрудничество между индустрията и центровете за обучение и квалификация.

Все пак е трудно подобни програми да се прекопират от Германия. Там системата  е развивана 50 години и е трудно да се приложи едно към едно в друга страна. Аз съм работил за ABB в различни държави, последно бях в Индонезия, където заедно с Германската търговска камара работихме за установяване на подобна система за обучение, която да е съобразена с местните нужди. Трябваше първо да обучим обучаващите в самите предприятия, след това да разработим програмите за мехатроника, производството на автомобили и т.н. Това е много дълъг процес, който изисква време и ангажираност от двете страни, както и сътрудничество с институциите.

Споменахте, че ABB е съфинансирала обучението Ви. Как става това?

– В този случай компанията плаща месечно възнаграждение, за да покрие разходите за издръжка на студента, тъй като той е зает цял ден с обучението и има два или три месеца практика. Освен това компанията плаща такса на университета, която покрива лекторските възнаграждения, разходи за инфраструктура и т.н.

Според Вас повишаването на възнагражденията би ли облекчило проблема с кадрите?

– Ръстът на заплащането без увеличение на производителността няма да проработи. Индустриите просто ще се преместят на друго място. По-високата производителност може да се постигне с по-добра организация на процесите или с автоматизация. В нашата фабрика имаме всички нива – стандартни работни места, полуавтоматизирани работни места и напълно автоматизирани машини. Така че се нуждаем с кадри с различна квалификация. Ако просто увеличим цената на труда, без да увеличим производителността, България ще загуби привлекателността си.

Например, в Румъния и заплатите, и производителността са по-високи.

Също така ние не искаме да привличаме в Пловдив повече трудоемки дейности, а искаме да привлечем повече добавена стойност, повече ефективност и автоматизация. И плащаме различни заплати на хората, които умеят да поддържат тези процеси. Ако искате по-евтин труд, трябва да идете в други райони.

Но заплатите вече се повишават. Това означава ли, че разчетите на инвеститорите, които разчитат на евтин труд, трябва да се променят?

– Ние имаме всички нива – и ръчна работа, и напълно автоматизирани производства. Привлекателността на България не е в ниското заплащане, макар да е фактор, но също и фактът, че е в ЕС. Ако искате просто евтина работна ръка, за да произвеждате прости неща, ще отидете в Индонезия, Бангладеш или Африка.

За нас фактори са наличието на обучен персонал и образованието, сигурността на инвестициите и правната рамка. Имате добри технически университети. Трябва да се мисли за привличането и задържането на персонал и за квалификацията им. Но решението за преместване на един инвеститор не се основава само на нивата на заплащане.

Важни са и наличието на терени за построяване на фабрики, данъчното облагане, което в България е атрактивно, транспортните връзки и логистиката. Това е един завършен пакет от условия.

Кое е  най-голямото предизвикателство за инвеститорите в България тогава?

– Може би най-важното е колко лесно е да се изгради една фабрика и да се свърже с електрическата мрежа, да се получат всички разрешителни и сертификати. Ако направите инвестицията и закупите машините, но нямате право да работите, тъй като ви липсват разрешения или електричество и вода, това е бедствие. В това отношение имаме добър опит в Пловдив, където имаме две фабрики (една, построена през 2009 и една от 2014 г.) без да имаме тези проблеми с администрацията на местно ниво.

Каква част от служителите в ABB – Раковски се занимават с дейности, неизискващи висока квалификация?

– Около половината от работниците се занимават със сглобяване на компоненти, но за тях също е важно да разбират вътрешните правила на компанията.

Правите ли редовни оценки на персонала?

– Преди да подпишем трудов договор, ги оценяваме. След това съгласно глобалния стандарт на ABB за Оценка на личното развитие правим задължителна оценка два пъти годишно. За работниците в производството следим показатели като производителност, дисциплина и т.н., за админситрацията – постигането на определени бизнес цели. Тези оценки са едно от нещата, които влияят на ежегодната актуализация на заплащането.

Междинната оценка в средата на годината цели да покаже къде сме, дали трябва да променим нещо. След това се споразумяваме за целите за следващата година и за необходимото обучение, за да постигнем целите.

Имаме вътрешни обучения, включително онлайн. Освен това ABB има глобална програма за обучения с продължителност две години, през които хората, макар и наети в България, преминават различни етапи в други страни и изучават инженерство или веригите на доставки и т.н.

Има много фактори, освен заплатата, за задържане на работниците, като трудовите условия. Нашите фабрики по света са изградени по единен стандарт. Те са климатизирани, приятни, чисти и сигурни. Машините са от един и същи стандарт. Предлагаме условия за спорт, медицинско обслужване. В момента обсъждаме и идеята за детска градина до завода в Раковски, така че майките да могат да оставят децата си преди работа и да ги прибират. Друг фактор са възможностите за кариерно развитие в рамките на компанията. Моята кариера например е преминала изцяло в ABB.

ABB има добър опит в автоматизацията и Индустрия 4.0. Как това променя организацията и какво трябва да направят компаниите, за да се адаптират?

– Това е голяма тема. Ако имаме 10 души в стаята и ги попитаме какво означава Индустрия 4.0, ще получим 10 мнения. Всяка индустрия, всеки сегмент го интерпретира по различен начин. За мен като мениджър това зависи от нивото на автоматизация и е важно да разберем колко добре функционира фабриката, колко добре оперира нашата машина, актив, инвестиция,  има ли проблеми с качеството, графика, концентрацията на информация.

За друг може би това започва още когато работникът се качва на автобуса, използвайки картата си, така че може да се проследи кой работник с кой автобус пристига. Същата карта може да се използва в магазина и т.н. Дигитализацията означава технология, която елиминира хартията. Не се нуждаете от пари в брой. Ние например плащаме по 60 лв. на работник под формата на хартиени ваучъри за храна. В дигиталния свят би било по-лесно да се използва електронна карта, макар да не е разрешено от закона.

Редица дейности – от производството до домакинството, могат да се контролират от телефона. Например, имаме контролен център, чрез който осъществяваме надзор над фотоволтаични централи в цялата страна от София. Произвеждаме компоненти и части за автоматизация, така че ако имате подходящата инсталация у дома и тръгнете за морето, да можете да проверите дали сте изключили уредите.

Но за мен Индустрия 4.0 означава, че машините, продуктите и инсталациите, които имам на разположение, ми говорят. Те ми казват кога не са в добра кондиция и кога се нуждаят от поддръжка. Така аз мога да планирам предварително, за да избегна спиране.

Промените в Правилника за ДДС са публикувани

пари, данъци

Промените в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност бяха приети със значително закъснение (Държавен вестник, бр. 24 от 21 март 2017 година).

Голяма част от тях се отнасят до т. нар. Данък Уикенд. Те засягат приспадане на данъчен кредит, пропорционално на степента на използване на стоки (в т.ч. недвижим имот) за извършване на независима икономическа дейност, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС.

Прави се опит да се въведе критерий за определяне на пропорционалната част от данъка, тоест каква част от стоката се използва за независимата икономическа дейност. Това „всеки разумен времеви или количествен критерий или комбинация от двата, който отчита степента на използване за независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока, по отношение на която ще се прилага“.

Уреждат се корекциите на ползван данъчен кредит, в това число по чл. 79, ал. 1, 2 и 3, чл. 79, ал. 5, както и новите чл. 79а, чл. 79б от закона, като са посочени съответните формули.

С тях се урежда декларирането и отчитането на ДДС на безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки. С документа се урежда още редът и срокът за подаване от наследниците на справка-декларация и отчетни регистри за последния данъчен период при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец.

С влизането в сила на правилника се въвеждат нови критерии за доказване предназначението и използването на плавателни съдове в открито море и се променят необходимите документи, с които се доказва правото на прилагане на нулева ставка на ДДС при доставки, свързани с осъществяван международен транспорт.

Отпада изискването доставката на обща туристическа услуга да се доказва с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.

Доставката на предплатени телефонни карти се приравнява на доставка на услуга.