Порция от добри данни за икономиката

ръст

Потреблението измести износа като основен фактор за растежа на икономиката, а динамиката й се запазва практически без промяна през последната година. През последните дни НСИ отчете още силен ръст на износа и на заплатите, както и сериозно ускоряване на инфлацията.

През първото тримесечие на 2017 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3.4% спрямо същото тримесечие на предходната година. Само пет страни от ЕС имат по-висок ръст на годишна база, като най-силен е той в Румъния – 5.6%. Някои страни, в т.ч. Ирландия, която бе първенец по ръст в края на миналата година, още не са обявили данни.

Брутната добавена стойност у нас се увеличава с 3.1%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4.1%. Бруто образуването на основен капитал отчита спад през първото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година – с 5.4%.

Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно със 7.2 и 10.6%. Това обаче е по съпоставими цени. Сравнението с данните за първото тримесечие на 2016 г. по текущи цени цени показва ръст на износа с 14% и на вноса с 22%. Това е близко до темповете, отчетени в търговията със стоки (виж по-надолу). По-интересно е, че се формира значително отрицателно салдо във външната търговия със стоки и услуги в размер на 1 млрд. лв. през първата четвърт на 2017 г. През същия период на 2016 г. салдото бе положително.

Повишаването на вноса изглежда се движи успоредно с ръста на потреблението.

По данни на НСИ за стоковата търговия през периода януари – март 2017 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 12 161.3 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 14.8%, а общата стойност на внесените стоки е 13 927.7 млн. лв. и нараства с 21.0%.

Това се дължи основно на износа за страни извън ЕС, но през март е регистриран и силен ръст на експорта за Европа – с 18% на годишна база. Няма подробни данни за мартенския износ за ЕС, а от останалите страни се отличават Турция, Китай и Египет, за където е най-голямото нарастване на обемите.

Ръстът на БВП не е изненада, тъй като по-рано НСИ отчете ръст на промишлеността през март с 5.9% (след слабо понижение през януари), който е най-бърз ръст от шест месеца, също с толкова нарасна търговията, а в строителството има повишение на активността с 5.6% на годишна база.

На тримесечна база ръстът на БВП  е с 0.8%, като крайното потребление расте с 1.7%.

Но инвестициите намаляват с 1.3%, зад което прозира по-бавното усвояване на еврофондове, но и слаба активност в частния сектор.

Интересно е да се отбележи още, че номиналният растеж на БВП спрямо първото тримесечие на миналата година е с 2%.

В същото време НСИ обяви данни за силно повишение на цените, като инфлацията през април нараства с 2.6% на годишна база.

Ръстът на потреблението не е изненада след като по-рано статистиката отчете ускоряващо се повишение на заплатите. Средната работна заплата се е увеличила с 9.1% през първото тримесечие на 2017 г. на годишна база. През предишните четири тримесечие ръстът на възнагражденията постепенно се ускори от 7.1% до 8.2%.

Данните разкриват доста неравномерно нарастване – от 0.8% в строителството до 13.4% в професионалните дейности.

Междувременно БНБ публикува данни за кредитите по сектори, които (може би очаквано) не показват връзка между кредитната динамика, ръста на икономиката  и изплащаните възнаграждения. С най-голям принос за увеличението на кредитите през първото тримесечие са енергетиката, селското стопанство и професионалните изследвания. Кредитите в строителството намаляват с 0.1%, а кредитите за сектора на недвижими имоти имат умерен ръст от 5.2% на годишна база. Търговията, отрасълът, който държи над 28% от всички заеми, отбелязва свиване на кредитната си експозиция с 3%. Това е допринесло за бавния ръст на кредитирането за бизнеса като цяло – едва с 2.5%.

Приватизация на национализацията

Бойко Борисов - 2016

Hеочакваното съобщение на правителството за спиране на приватизацията продължава на ражда хипотези и оценки. Неясната идея бе оповестена от министъра на икономиката Емил Караниколов, но не изглежда да е е негова.

Стенограмата от заседанието на правителството показва, че му е поставена задача, за която съобщава премиерът Бойко Борисов. Караниколов просто обяснява, че са продадени над 98% от активите, подлежащи на раздържавяване и тъй като процесът е почти приключил, е „коректно“ да се забрани приватизацията на акции и дялове на държавни дружества, в това число и на техни дъщерни дружества. „В последните години се забелязва тенденция, че принципалите, министрите, не съгласуват продажби на акции и дялове на търговски дружества поради различни причини: добро финансово състояние или лошо финансово състояние“, обяснява Караниколов, който е бивш директор на АП.

Под негово ръководство агенцията постигна приходи от продажба на държавни активи от 29 млн. лв. през миналата година. Тенденцията е затихваща – през 2014 г. приходите са били 131 млн. лева. (Данните са от отчета за изпълнение на държавния бюджет, тъй като отчетите на сайта на АП не са актуални.). В същото време обаче държавата все още разполага със значителна собственост, но повечето интересни дружества – начело с БЕХ, са в забранителния списък. През миналата година в него бяха добавени ВМЗ и Кинтекс.

От тези, които могат да бъдат продадени, най-важни са „БДЖ Товарни превози“ (но перспективата за намиране на купувач избледнява), БФБ, както и участието в Международен панаир – Пловдив. Икономистът Руслан Стефанов предположи, че всичко се прави заради панаира. През миналата година държавният дял от 49% бе прехвърлен безвъзмездно на общините Варна и Пловдив в една много оспорвана сделка. В края на април 2017 г. общините се отказаха от придобиването на акциите, след политическо решение на ПП ГЕРБ. То бе предизвикано от желание на партията да се разграничи от Георги Гергов, нарачен от премиера Бойко Борисов „знаков бизнесмен от средите на БСП“.

Този случай има два пласта – конкретен и стратегически.

Конкретният пласт е този, който възбужда въображението на коментаторите. Дали не се прави, за да се спре конкретна сделка? Какво ще прави АП? Каква е позицията на АТАКА, от чиято квота е министърът (макар досегашната му кариера да е свързана с ГЕРБ).

По всичко личи, че промяната се прави не толкова заради панаира, колкото заради военните дружества. В този смисъл са и изказванията на Караниколов, както и една реплика на вицепремиера Томислав Дончев – „когато се усвояват нови единици техника, да се направи максималното – или те да се доекипират, изграждат, или поне ремонтират в наличната инфраструктура от дружества“.

Промяната идва преди ключовите решения за превъоръжаване на армията, които биха стрували най-малко 2.3 млрд. лева. Тя съвпадна с окончателното придобиване на авиоремонтния завод „Авионамс“ (някога част от „Терем“, чиито останали дружества са държавни). Това дружество (заедно с „Дунарит“) бе един от най-оспорваните активи, финансирани от КТБ. Миналата година по иск на фалиралата банка съдия изпълнител продаде акциите му заради дълг на собственика му „Хедж Инвестмънт България“. Купувач изненадващо се оказа ДКК, а сделката бе приключена едва през тази седмица заради обжалвания.

Премиерът Бойко Борисов неведнъж е коментирал тази сделка (много по-често отколкото сделката за БТК например).

След това ДКК изненадващо започна трескаво да придобива акции и имоти, без да е обявен план или някаква стратегия. В момента тя контролира още „Кинтекс“ и ВМЗ“. Тази кампания даде повод да се заговори за вълна на ренационализация.

Тя оформи втори силен държавен холдинг след БЕХ. Но ако БЕХ има ясна секторна насоченост и създаването му бе обосновано от съображения, свързани с осигуряванто на финансиране, в случая с ДКК стратегията е неясна. От министерството на икономиката тогава също не успяха да пояснят.

ДКК и БЕХ обаче не са единственият държавен холдинг. Такъв е и „Терем“. НК Индустриални зони (в чийто борд все още е министърът на екологията Нено Димов) притежава няколко Свободни зони и важни терени, включително зоната в Божурище. Все още не е ликвидиран „Консолид комерс“, друг подобен опит от миналото.

Проблемът с подобни дружества е, че те лесно могат да се превърнат в убежище на частни интереси. Така, например, скандалната продажба на Музея на виното (част от „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и спиртни напитки” ЕООД) е станала под носа на ръководството на ДКК.

Стретегическият аспект на забранената приватизация буди повече въпроси.

От мотивите на проектозакона не става ясно дали забраната е до второ нареждане. Остава впечатление, че проектът е писан набързо, тъй като не се предлага промяна на нито един от свързаните закони. Така например, редно е да се уреди въпросът със Сребърния фонд, компенсаторките и т.н.

Текстът може да се окаже юридическо предизвикателство. Така например, ако дружество с над 50% държавно участие фалира, притежаваните от него дялове и акции не могат да бъдат осребрени. Тук ще добавим, че текстовете не засягат общинските участия.

Най-смущаващо е, че забраната идва на фона на заявени и похвални усилия на предходното правителство за развитие на капиталовия пазар. Беше публикувана дори стратегия по въпроса, в която се предвижда и „капитализация на големи държавни дружества през БФБ“ (от законопроекта впрочем не става ясно дали увеличенията на капитала се забраняват).

Тази стратегия, по която напредъкът все още е ограничен, е изключително важна с оглед на промяната, която ще наложи преструктурирането на европейските фондове.  Тя предвижда още възможности за финансиране на инфраструктурни обекти чрез капиталовия пазар. Последното, както и Сребърния фонд, са изключително важни за бъдещите ни пенсии.

Доколкото може да се съди по публичните изявления на Емил Караниколов забраната предшества цялостно уреждане на въпроса за държавната собственост и публично-частните партньорства. (Във връзка с това нека да припомним, че един от първите приоритети на ГЕРБ вероятно ще е приемането на нов закон за концесиите.)

Икономистът Емил Хърсев, който подкрепи идеята на правителството, припомни забравения проект за Агенция за управление на държавното умущество (АУДИ). Това би било добро решение, тъй като в момента не съществува подобна структура и – което е по-важно, не съществуват общи стандарти, включително правила за подбор на кадри. Последният подобен опит бе идея на бившия вицепремиер Даниела Бобева.

Макар мотивът за цялостно уреждане на управлението на държавните активи да заслужава уважение, начинът, по който правителството тръгва в тази посока, ни оставя скептични.


Какво се предлага?

Проектът на закон предвижда въвеждане на забрана за  продажбата на акции и дялове – собственост на държавата, от търговски дружества с държавно участие в капитала,  както и на акции и дялове, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други дружества.

Обособени части на търговски дружества с държавно участие в капитала и на техни дъщерни дружества ще могат  да бъдат продавани само след решение на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет. Забраната важи не само за обособени части на дружества от забранителния списък.

Бележки по средносрочната програма

Влади Горанов

В края на седмицата премиерът Бойко Борисов постави цел за постигане на икономически растеж от 4,5 – 6%, което – според принудителните обяснения на финансовия министър Владислав Горанов означава оценка на потенциала на икономиката. Ден по-късно МФ обяви проект на средносрочната бюджетна прогноза за 2018-2020 г., която залага икономически растеж от 3%-3.2% до 2020 г. и потенциален растеж почти толкова. Прогнозата, съпътстваща проектобюджета за 2017 г., предвиждаше ръст от 2.5-2.7%.

Документът, който освен прогнози съдържа подробно описание на политиките, идва дни след обявяването на управленските приоритети на новото правителство. Повечето от заявените мерки обаче отсъстват от него. Но пък се предвиждат приходи от приватизация на конкретни предприятия, макар и минимални (очевидно в МФ не са знаели за плановете на новия министър на икономиката, когато са подготвяли прогнозата).

Промяна на очакванията (между редовете)

Българската икономика се очаква да нарасне с 3% в реално изражение през 2017 г., като основен принос за растежа ще има вътрешното търсене (потребление и публични инвестиции).
Икономическият растеж слабо ще се ускори до 3,1% през 2018 г. и 3,2% в края на прогнозния период,но вече частните инвестиции ще имат основен принос за очаквания ръст от 3,8% на инвестициите в основен капитал. Приносът на износа ще намалява, твърди МФ. Предходната прогноза предвиждаше забавяне на ръста през 2017 г. до 2.5% (поради забавяне на износа) и постепенното му ускоряване до 2.7% през 2018-19 г.

Силна промяна е претърпяла и оценката на потенциалния растеж, който най-общо измерва тренда в икономиката при елиминиране на цикличния компонент и при хипотезата за пълно натоварване на мощностите и безработица, равна на естествената й норма. Новата оценка е за потенциален растеж от 3,1% през 2017 и 2018 г. и 3,2% в края на прогнозния период. Според предишните оценки на Министерството на финансите растежът на потенциалния БВП  през 2017 и 2018 г. трябваше да достигне 2,6%. Този растеж трябваше да бъде подкрепен от увеличаване на производителността (ОФП) и намаляване на естествената норма на безработица.
През 2017 г. се прогнозираше разликата между потенциалния фактическия растеж да се разшири до 0,5%. Половин година по-късно тази разлика се стопява до 0.3%, като към края на периода тя ще изчезне напълно. Дори през 2020 г. ръстът ще изпревари потенциала, което обикновено се случва по време на икономически бум. От прогнозата не става съвсем ясно, но се предполага, че това ще се случи поради ръст на доходите и инвестициите.

прогнозаВ същото време Европейската комисия е доста по-резервирана към перспективите за икономически растеж в България. И тя, както и МВФ очакват той да се забави към края на прогнозирания период. Съгласно обявения през април доклад World Economic Outlook на МВФ икономиката на България ще нарасне с 2.9% през тази година, 2.7% през 2018 г. и ще се забави до 2.5% към 2022 г.

По-големият оптимизъм на МФ се дължи на увеличената  производителност (отчасти поради намаляване на заетостта в селското стопанство и строителството, както и заради подобрения в услугите), ръстът на доходите и публичните инвестиции. Не е ясно по какъв начин е направен изводът за намаляване на естествената норма на безработица (един от нейните компоненти е структурната безработица).

Очевидно е, че прогнозите на МФ се разминават с оценките на премиера за потенциален растеж до 6%. За да се случи това, преди всичко икономиката трябва да разшири капацитета си. Това може да стане по няколко начина – инвестиции, натоварване на мощностите, намаляване на миграцията и обръщане на демографския тренд, намаляване на структурната безработица (поради несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда) и увеличение на производителността.

С малки изключения това изглежда като почти пълно изброяване на ограниченията пред икономиката.

По-малко приходи в бюджет 2017 – заради летището и еврофондовете

Както и в есенната средносрочна прогноза, МФ предвижда постепенно намаляване на бюджетния дефицит – до 1% догодина, 0.5% през 2019 г. и балансиран бюджет през 2020 г. Степента на преразпределение (разходи/БВП) ще бъде малко над 37%, като е понижена заради по-високия номинален размер на БВП, обяснява МФ.
Сравнението на номиналните числа с предишната прогноза обаче показва и друго. Тази година се очакват по-малко приходи и съответно разходи в сравнение с планираното. Въпреки че данъчните приходи ще бъдат преизпълнени (вече писахме, че ДДС от внос и осигуровките растат с добри темпове), се очертава сериозно изоставане при помощите (еврофондове). Спрямо миналогодишната прогноза те ще бъдат по-малко със 773 млн. лева през тази година. Низходящата ревизия на еврофондовете продължава и през следващата година, за да се стигне до офанзива през 2020 г.

Сериозно намаление се залага и при неданъчните приходи през тази година (със 622 млн. лева), което предполага еднократен ефект. В средносрочната прогноза, представена през есента заедно с проектобюджета, изрично се посочваше включването на еднократен приход от концесията на Летище София в размер на 600 млн. лева. Служебното правителство прекрати процедурата, но новият кабинет има намерение да я възобнови.

Нови политики

Средносрочната прогноза бе очаквана с голям интерес, за да се види до каква степен в нея са отразени мерките от управленската програма. По-голямата част от тях – с изключение на учителските заплати липсват, което може да се дължи на факта, че тази програма по същество е подготвена от служебното правителство.

За увеличение на учителските заплати са заделени 990 млн. лева за тригодишния период. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че удвояването на учителските заплати ще струва общо 1.4 млрд. лева, но част от увеличението (с най-малко 15%) ще бъде направени от 1 септември 2017 г.

Въпреки записаното в програмата, разходите за отбрана остават 1,5% от БВП (вместо 2%), докато делът на разходите на МВР ще намалее.

Заложена е сума от близо 900 млн. лева за придобиване на нов тип боен самолет (посочени са дискреционни разходи само за 2018-2020 г., което означава, че разходите може да са по-големи). За многофункционален модулен патрулен кораб са предвидени 285 млн. лв. чак през 2020 г.

В проекта за инвестиционен разход за нов тип боен самолет и патрулен кораб, одобрен от парламента, са предвидени по-големи разходи и за двете. Например, плащанията за 8-9 изтребителя през 2018-2020 г. бяха определени на 1040 млн. лева (плюс 210 млн. лв. през 2016-2017 г. и 450 млн. лева през 2021 г.)

Планираното увеличение на пенсиите не се споменава като ефект.  В програмата бе заложено вдигане на минималната пенсия до 200 лв. през 2017, което ще даде ефект и през следващите години. Според доклада на финансовия министър това е отразено.

Не се коментира преизчисляване на пенсиите, но е предвидено малко по-голямо нарастване на тежестта на година осигурителен стаж за пенсии, отпуснати преди 31 декември на текущата година.

Нещо повече, ако в предишната средносрочна програма се посочваше разход поради промяна на параметрите на пенсионната политика (изискуем осигурителен стаж, възраст, формула) с 323 млн. лева през 2018 г. и 364 млн. лв. за 2018 г., в новата програма  е предвидена само еднократна сума от 300 млн. лева през тази година.
Предвиденият приход и разход за изграждане на ТОЛ система през 2018 г. в размер на 200 млн. лева е отпаднал.
Залагат се двойно повече приходи от повишаване на МОД. Повишени са приходите от ръст на осигурителната вноска с още 1 пр. пункт от 2018 г. (Тази мярка, както и повишението от началото на тази година са част от т. нар. пенсионна реформа, договорена от бившия вицепремиер Ивайло Калфин). Но приходите от ръст на акциза на цигарите са по-малки от предвижданията през миналата есен (може да се дължи на очаквания за намаляване на пушачите).

Програмата залага увеличаване на минималната работна заплата с 50 лева от началото на 2018, 2019 и 2020 г. Обещанието за 650 лв. минимална заплата изглежда е планирано за 2021 г., когато (при нормални обстоятелства) е краят на мандата на това правителство.
Увеличава се и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, като и той ще достигне 610 лева през 2020 г.

Ще отпадне таванът на пенсиите за пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., а за останалите той ще бъде на 1 040 лв. Последното се дължи на договорено увеличаване до 40% от максималния осигурителен доход. Последният няма да се променя.

Повечето обезщетения, детски добавки и т.н. няма да се актуализират, но тези промени обикновено се правят през есента, когато се обсъжда бюджетът.

Оценка на бюджетния ефект на програмата на ГЕРБ и ОП

бизнес

В края на април на сайта на ПП ГЕРБ бе публикувана управленската програма на новото правителство. Тя привлече вниманието с някои идеи (например, военно обучение), вдъхновени от коалиционния партньор. Но също така съдържа намерения и инфраструктурни проекти, които вероятно ще наложат увеличение на разходите през следващите години. Все пак някои от оценките за многомилиардни допълнителни разходи са преувеличени.

Това е така, тъй като част от конкретните проекти, включени в програмата, вече са с предвидено финансиране – най-често по еврофондовете. Но освен това мерки, които са посочени най-общо и неясно, могат да поемат огромен ресурс.

В същото време програмата е повод да се постави въпросът за формулирането, изпълнението и отчитането на приоритетно финансирани проекти (извън тези по еврофондовете),  които се осъществяват в многогодишен период. Този въпрос става особено актуален при очертаващото се намаляване и преструктуриране на европейския бюджет след 2020 г.

Изпълнение на бюджета досега

След като постигна излишък през миналата година (но символичен на начислена база), правителството отчете сравнително добро първо тримесечие на 2017 г. Бюджетният излишък на касова основа в края на данъчната кампания, се очаква да бъде 1.6 млрд. лева по предварителни данни, което е понижение спрямо м.г. Приходите от данъци и такси нарастват със 780 млн. лв., но заради еврофондовете общо приходите и помощите са със 110 млн. лева по-ниски. Разходите растат с 640 млн. лв., което отразява освен останалото увеличението на разходите за учителски заплати и на пенсии. Увеличението на приходите се дължи на повишението на осигурителните вноски и акциза на цигарите, както и на ефекти от ръста на доходите и на цените на суровините, което се отразява на приходите от ДДС.

Само за първото тримесечие на 2017 г., за когато са официалните данни, е налице излишък от 1 млрд. лв., като данъчните приходи  нарастват с 692 млн. лв.,  неданъчните намаляват минимално, но имаме голям спад на приходите от еврофондове – с 923 млн. лева. В същото време разходите по еврофондове, както и капиталовите разходи, които се често ги следват са в рамките на отчетенотот през миналата година. Бюджетният излишък намалява спрямо 31 март 2016 г. с 806 млн. лева (до голяма степен заради еврофондовете).  Виж повече .

Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че няма да се наложи актуализация на бюджета през тази година. Това е постижимо, тъй като има известен резерв при капиталовите разходи –  те са заложени в размер 6,2 млрд. лв., което е увеличение от 2,4 млрд. лв. спрямо миналата година. Както отбелязва в коментар Калоян Стойков от ИПИ, предвид смяната на правителството и забавянето на обществени поръчки е възможно размерът да не бъде достигнат.

Мерки, свързани с допълнителни разходи през 2017 г.

Следните мерки в управленската програма на правителството може да наложат промяна на бюджетните параметри в сравнение със средносрочната програма. Мерките, които се финансират по европейски програми (включително Механизъм Свързана Европа), не се смятат за допълнителен разход:

  • Увеличаване на финансовия ресурс по програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради (санирането)  чрез нарастващ процент на самоучастие на гражданите. В бюджета за тази година са заложени 1 млрд. лева за саниране. В намерението на правителството е разширяване на обхвата на допустимите сгради (вкл. тухлени кооперации), като само за бедните санирането да е безплатно, а процентът самоучастие (на база тв изявления ) ще бъде до 10%. Това заплашва с хаос, а допълнителна неяснота за бъдещето на програма идва от сигнала на служебния кабинет до прокуратурата за завишени разходи. На този етап е невъзможно да се оценят допълнителните разходи по тази програма. Не е изключено МФ да ги определи в края на годината в зависимост от изпълнението на бюджета.  Така ефектът е неясен.
  • Увеличаване на учителските заплати с 15%. Според изявления на МФ и МОН предвиденото увеличение ще започне още през есента на тази година. Допълнителният разход е над 50 млн. лева.
  • Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 180 лв. от 1 юли 2017г. и до 200 лв. от 1 октомври 2017 г. Това би струвало под 100 млн. лева. През следващите години допълнителният ефект е до 200 млн. лв. на годишна база, като се отчете и заложената индексация.

Мерки, изискващи допълнително финансиране след 2018 г.

  • Ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. със средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии. Това е редуциран отговор на настояването на пенсионерски организации за преизчисляване на пенсиите, отпуснати по старите правила. От значение е за коя година ще се вземе средният осигурителен доход. БСП например предлага преизчисляване със средния осигурителен доход за 2013 г., което по техни изчисления би струвало 400 млн. лв. през тази година (800 млн. лева годишно). Според разчети на НОИ, осъвременяването на всички пенсии, отпуснати до 2015 г., с актуалния размер на средния осигурителен доход, би струвало 1,7 млрд. лева годишно. Вариантът, предлаган от ГЕРБ и ОП, изисква значително по-малки допълнителни разходи – близо 300 млн. лева. Този разход е под условие, тъй като е обвързан с евентуални икономии от инвалидните пенсии, като ограниченията няма да засегнат вече отпуснати такива (на база изявления пред медии).
  • Подготовка за въвеждане на тол система и електронна винетка. Това е заложено в бюджета за 2018 г. като предвидените приходи и разходи са 200 млн. лева. На този етап не е ясно дали процедурите ще стартират до края на годината (те се бавят от миналия април поради обжалване) и прогнозата за приходи е под въпрос. През следващите години очакваните приходи от тол системата ще бъдат 500 млн. лева, според изявление на министъра на регионалното развитие Николай Нанков.
  • Увеличаване на разходите за отбрана и достигане на ниво от 2% от БВП в края на предстоящия управленски мандат. България харчи 1.4% от БВП за отбрана според последните данни на Евростат. При заложен БВП от 120 млрд. лева по текущи цени това означава допълнителен разход през последната година от мандата от 720 млн. лева. Ангажиментът не е изненада предвид факта, че програмата за превъоръжаване на армията е на стойност до 4.4 млрд. лева, като най-напреднал е проектът за придобиване на нов изтребител с прогнозна стойност 1.5 млрд. лева (според изявления на служебния кабинет тази стойност може да бъде намалена до 1 млрд. лв.). Разходът следва да е заложен в бюджетната прогноза*. Виж повече 
  • Удвояване на учителското възнаграждение до края на мандата. Според изчисления на МФ мярката ще струва 1.4 млрд. лв. за четиригодишния период (350 млн. лв. средногодишно), като не се посочва как увеличенията ще се разпределят по години.
  • Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия. Вероятно се имат предвид заложените бюджетни трансфери за Национален филмов център в размер на сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация плюс разходи за издръжка и членски внос. Бюджетът на центъра за 2017 г. е 13 млн. лева. Мярката няма съществен ефект.
  • Закупуване на нови влакове. Това е разход  на БДЖ и вероятно ще зависи от стратегията на холдинга. Връзката с бюджета е косвена. Според железопътната стратегия необходимите инвестиции на „Пътнически превози“ са 210-400 млн. лв. и ще бъдат осигурени чрез капиталов трансфер. „БДЖ Товарни превози“ залага инвестиции в локомотиви и вагони на стойност 144 млн. лв.
  • Изграждане на жп линията София – Септември – от 700 до 900 млн. евро. Индикативният бюджет до 2021 г. е 1.57 млрд. лв.  Покрива се от еврофондове, Механизъм Свързана Европа (МСЕ) и националното съфинансиране, което следва да е заложено в бюджетната прогноза.
  • Изграждане на жп участък София – Волуяк, част от жп възел София –  244 млн. лв. Финансира се от МСЕ и националния бюджет. Целият пътен възел без жп участъка е 419 млн. лв. според проекта на стратегия за жп транспорт и финансирането не е ясно.
  • Модернизация на жп линията Пловдив – Бургас, Фаза 2 индикативната стойност е 627 млн. лв. според стратегията. Различни източници посочват от 50 млн. до 320 млн.  евро в зависимост от това да се включва жп възел Бургас и продължаване до Слънчев бряг (частично се финансира по ОПТТИ)
  • Модернизация на жп възел Пловдив – виж предишната бележка
  • Модернизация на жп линията Драгоман – София – 132,26 млн. eвро (по МСЕ)
  • Възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна – 749 млн. лв. (според проекта на стратегия). Финансиране от националния бюджет.
  • Ускорено доизграждане на АМ „Хемус” . Строителството на недостроените 252 км от Ябланица до Белокопитово струва според различни оценки в периода 2011-2016 г. от 1.5 млрд. лева до  1.2 млрд. евро. В Средносрочна оперативна програма за изпълнение на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура 2016-2022 г. заложената сума за периода 2016-2019 г. е 1.8 млрд. лв. (търговете се забавиха). Осигурена е малка част от средствата, които са за сметка на националния бюджет. В началото на годината бе избран изпълнител на трасето до Боаза при цена почти 6 млн. лв. без ДДС (след препроектиране).
  • Доизграждане на АМ „Струма” (Благоевград – Сандански). Лот 3 се изгражда изцяло с евросредства. В индикативната програма за 2017 г. е лот 3.2 с бюджет 439.3 млн. лв.
  • Изграждане на АМ „Калотина – София”  – 150 млн. евро (лот 1). Изпълнява се договор за Западната дъга (лот 2) на стойност 102 млн. лева без ДДС. Според стратегията за пътна инфраструктура сумата до 2021 г. е 469 млн. лв., предвидени за 2021 г.; отделно за Западната дъга (2) – 108 млн. лв.
  • Тунел под връх Шипка – индикативна стойност 260 млн. евро (национален бюджет) В програмата за развитие на пътна инфраструктура са 520 млн. лв. общо за обход на Габрово и тунела.
  • Скоростен път Русе – В. Търново. Строителството би струвало 400-650 млн. евро (отговор на депутатски въпрос), на етап идеен проект. Според стратегията за пътна инфраструктура сумата до 2020 г. е 739 млн. лв. (821 млн. лв. до 2021 г.)
  • Скоростен път Видин – София – 1 млрд. лв. (от национален бюджет или ЕИБ). Според пътната стратегия за периода 2016-2022 г. до края на мандата трябва да бъде изпълнено ново строителство за 645 млн. лв.
  • Разширение на метрото в София. Първи и втори етап на третата линия се изграждат със средства на ЕС и община София. То струва 391 млн. евро и национално финансиране 102 млн. евро. Третият етап би струвал 130 млн. лв. Има планове за нови отсечки.

Мерки и инфраструктурни проекти с неясен ефект

Доизграждане на пътя Бургас – Слънчев бряг
Изграждане на обход Пловдив
Подготовка за изграждане (проектиране) на интермодален терминал в гр. Варна и в гр. Враца. (Може би няколко десетки милиони лева  – на база на досегашните)
Увеличаване на инвестициите в образованието и гарантиран ежегоден ръст на бюджета за образование
Ежегоден ръст на средствата за наука. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за ускорено внедряване на научни постижения, изобретения и патенти
Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания.
Засилване на охраната на границата
Полицейско присъствие във всяко населено място
Мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции. Промени в Семейния кодекс.
Модернизиране на материалната база в сферата на културата
Разширяване на комплекса от мерки за опазване чистотата на атмосферния въздух
Национална програма в областта на водите, насочена към осигуряване на чиста питейна вода и пречиствателни съоръжения в по-малките населени места
Нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната
Развитие на хидромелиорациите
Създаване на условия за развитие на морския и речен транспорт
Изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни

(Запазено е оригиналното подчертаване от програмата)

***

От прегледа става ясно, че допълнителният ефект може да бъде значителен за следващите бюджети, докато за 2017 г. е възможно да се избегне актуализацията.

За голяма част от новите мерки, залегнали в програмата, ефектът е неясен. Това се дължи до голяма степен на програмата за саниране, която досега минаваше през задния вход на бюджета, както и на неясното финансиране на инфраструктурни проекти през следващите години. В България няма традиция на многогодишно планиране на разходите и следене на големи инфраструктурни проекти и техния ефект върху бюджета (извън еврофондовете). Например, в Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 по отношение на лотовете за АМ „Хемус” е посочено единствено, че ресурсът не е осигурен.

Голяма част от оценките са основани на изявления на министри – поради липсата на друга публична информация за разходите. Economix.bg изпраща запитвания по Закона за достъп до обществена информация с цел по-точна оценка.

*Допълнение – той е посочен изрично в актуализираната средногодишна прогноза за 2018-2020 г.