Правителството призна, че администрацията е неефективна

Правителство на Орешарски

Броят на административните структури, регулациите и произвежданите документи у нас растат стремглаво, но реалната полза от това е спорна. Държавната администрация у нас остава затворена, неефективна и далеч от добрите световни практики, признава Стратегия за развитие на държавната администрация (2014 – 2020 г.), представена за обществено обсъждане.

[textblock style=“4″]Тази статия е част от темата „Добрата държава“[/textblock]

Черна кутия

Дейността на администрацията във връзка със сигналите, жалбите, предложенията на гражданите не е достатъчно адекватна и систематизира, признава правителството. Броят на жалбите на гражданите от недобрата работа на администрацията е голям – през 2012 г. са подадени 27 967 жалби. Няма правни инструменти за реакция от страна на администрацията, без да се стига до съд. Няма реакция на критични публикации в средствата за масова информация, които следва да получат отговор и решение. „Като цяло липсва регламент и система, които да позволява от многото идентични случаи и сигнали да се правят обобщени изводи и препоръки за подобряване на управлението”, констатира стратегията.
Няма централизирана информационна система за жалби и сигнали на гражданите. Никой не прави анализ на повтарящите се жалби, рисковете и причините за обществено напрежение.
Допуска се разходването на значителни средства от държавния бюджет и оперативните програми за комуникационни кампании, но ефектът е спорен, отбелязват авторите на документите, като отново спестяват примери.

Едно от нещата, за които авторите на стратегията заслужават подкрепа, е застъпничеството за въвеждане на подхода на отворените данни (Open Data).
Първичните данни, събрани чрез публично финансиране, реално не са достъпни в интернет и не се споделят. Европейското законодателство задължава институциите да публикуват в интернет, в годен за повторна употреба формат, събираната от тях информация. Това може да е здравна информация или данни за оценките в училищата, резултати от класиранията и прочие, които да послужат за инициативи на частния сектор или неправителствени организации.

е-govЕлектронното управление е друга слабост, но за съжаление, в документа тя само се маркира. Съгласно Индекса за развитие на електронното управление на Организацията на обединените нации, в класацията за 2012 г. България заема 60-то място от 190 страни, като само за последните 2 години е отстъпила 16 места. Оценките за България по всички показатели (онлайн услуги, телекомуникационна инфраструктура и човешки капитал) са по-ниски от средните за региона.
Според Доклада за състоянието на администрацията за 2012 г., електронни административни услуги предоставят едва от 19% от централните администрации и 13 % от териториалните администрации.
На всичко отгоре информационните системите на различните институции не са съвместими.

Измерения на неефективността

Администрацията е раздробена и многобройна. Ако през 1996 г. в страната са съществували 55 администрации, към 2003 г. те са 140, а сега вече достигат 114. Това обърква гражданите и бизнеса, като се стига до абсурди. Например, контролът върху трудовата дейност е възложен на 14 органа на изпълнителната власт, а само на една разпоредба на Закона за виното и спиртните напитки – едновременно на десет органа.
Общата администрация е раздута, признава стратегията, като дори най-малките структури имат специалист по човешки ресурси. Около една трета от щатните бройки не са променяни от 2000 г. насам. Излиза, че информационните технологии, които направиха много работни места в частния сектор излишни, подминават държавните структури. Необходимо уточнение е, че по линия на оперативните програми, те много често наемат подизпълнители за организация на семинари или разработка на приложения и платформи.

Въпреки че през последните години над 206 администрации са въвели системи за управление на качеството, тези системи не се използват за реално управление. В някои случаи те дори дори затвърждават създадените бюрократични практики.

Лошо обслужване

През 2013 г. администрацията предоставя 2 023 административни услуги на гражданите и бизнеса. Едва 1/4 от администрациите декларират, че прилагат принципа за служебно събиране на документи, а 1/3 предоставят услуги по електронен път. Общо 396 администрации (76.6% от всички) предоставят услуги на принципа „едно гише”.

От друга страна от гражданите и бизнеса масово се изисква да предоставят информация, която вече е налична в държавната администрация. На много хора се налага да се пътуват до София или до голям град, за да бъдат обслужени. Въпреки че законът го позволява, не са изградени центрове за услуги, в които да може да бъде получена услуга, за която отговаря друга администрация. Само две агенции правят изключение – Национална агенция за приходите и Агенция по геодезия, картография и кадастър, които си взаимодействат с общинските администрации.

В тежест на бизнеса

закониСред основните слабости са още:
Нестабилни закони. От 1998 г. до 2013 г. висшите нормативни актове нарастват като брой от 250 на 346. Освен това има 2950 подзаконови акта. Големият брой нормативни актове е съпътстван с чести промени (графика), което затруднява бизнесът, хората и съдебната система. Срокът за обществено обсъждане от 14 дни е кратък.
Врата в полето. Въпреки многото изисквания и големия брой институции, които могат да съставят актове и да налагат санкции, установените нарушения не са много. Средно на орган, имащ право да санкционира, се падат по 10 наказателни постановления на месец.
Документи на вятъра. В България съществува силно фрагментиране в областта на стратегическото планиране, признава Стратегията. Произведени са около 550 стратегически документа при слаба координация между институциите и без предварително консултиране със заинтересованите. Много от тях се възлагат на консултанти (през 2012 г. българската държавна администрация е платила близо 19 млн. лева за външни консултантски услуги). Общините обикновено пишат стратегии по повод на очаквани субсидии, а не за да откроят местните проблеми. Голяма част от стратегическите документи не са финансово и ресурсно обезпечени, но отново не се дават примери.
Има изоставане в областта на въвеждането на програмен бюджет.

През последните години регулаторните режими и процедури в България бележат тенденция към нарастване, а принципът на мълчаливото съгласие е рядкост, констатира документът. Повтарят се известните констатации от доклада на Световната банка за различните цени на едни и същи услуги в различни градове. Документът е пестелив в оценките за възможната оптимизация на администрацията.

„Като цяло през разгледания период българската държавна администрация извървя пътя от затворения, кариерно ориентиран, до отворения, базиран на длъжността модел,” твърди все пак документът.

Добри практики за държавно управление по света