Промяната на плоския данък – ползи и рискове

Плосък данък - дискусия

Дискусията за евентуално въвеждане на изцяло прогресивно облагане на доходите или на елементи на прогресивност (необлагаем минимум) не трябва да се води сама за себе си, а трябва да е част от стратегия, която разглежда данъчно-осигурителната система в цялост и има ясни цели и оценка на очакваните ефекти.
Около това мнение се обединиха участниците в дискусията „Справедливост, солидарност и ефективност: Ролята на плоския данък”, организирана от economix.bg с медийното партньорство на сп. Мениджър на 28 ноември.[textblock style=“3″]

Участници:

Людмила Елкова, юрист, бивш заместник министър на финансите
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник министър на финансите
д-р Любомир Христов, ChFC, Председател на Института на дипломираните финансови консултанти, бивш главен икономист на БНБ
Доц. д-р Виктор Йоцов, катедра „Финанси“ на УНСС, бивш представител на България в МВФ

[/textblock]

Тя бе предизвикана от предложението на БСП за промяна на ставките за облагане на доходите на физическите лица, при което се въвежда необлагаем минимум, а пределната ставка за доходи над 10 000 лева да стане 27%.
Според оценката на МФ очакваните загуби от въвеждане на прогресивно облагане при МРЗ от 420 лева е 1.13 млрд. лева, а при МРЗ от 460 лева, те биха достигнали 1.5 млрд. лева. Лявата партия смята да превърне тази идея в център на предизборната си кампания, но лидерът й Корнелия Нинова заяви, че ще преразгледа предложените ставки, така че да не бъдат засегнати средните доходи и да не бъдат демотивирани младите професионалисти в бързо развиващи се индустрии като ИТ секторът.

Регресията се запазва
Регресията се запазва

Целта на дискусията обаче не бе да се оценяват конкретните предложения, а да се коментират възможностите за промени на нивата на облагане, от една страна, и дизайнът на системата (структурата на приходите и разпределението на данъчната тежест) – от друга.

>>Пълен текст на основните изказвания

Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, съществуващата данъчна система от гледна точка на структурата на данъците е ефективна и стимулираща и отговаря на стратегията за развитие на България. Но работата на администрацията е неефективна. Пропорционалното облагане имаше две основни цели, каза той. Първата бе да направи този данък по-конкурентоспособен от гледна точка на привличане на инвестиции. Другата цел бе да се стимулира качествения труд.
Когато се има предвид сивият сектор, дизайнът трябва да е максимално опростен, да има широка база и ниска ставка, така че да не позволява отклоняване от плащането на данък, допълни той. Според Дацов, който се занимава с правене на бюджети от 1992 г., социалната политика не се прави през данъците, а през разходите.

[quote style=“1″ author=“Любомир Дацов“]

Проблемът с неравенството не може да се решава през данъчната система. Няма страна, в която това да е дало съществен резултат. Тук е проблемът за капацитета на една държава да таргетира този проблем през разходите. Защо всички правителствата бягат от реформи на разходните политики? Защото тогава лъсва липсата на капацитет. Данъците позволяват да се завоалира и никога да не знаеш какъв ще е резултатът от една мярка. В момента имаме работеща система и не виждам защо да я разбиваме заради неясно светло бъдеще. [/quote]

 

Консултантът Людмила Елкова, която отговаряше за данъчната политика през 2007 г., когато изненадващо бе взето решение за въвеждане на плосък данък, обаче смята, че може да се говори за промяна на данъчната система, стига да е ясно защо и как се прави. Тя обаче е против ежегодните радикални промени и твърди, че е важно да се следва ясна стратегия, така че да има предвидимост за бизнеса.
Когато се въвеждаше новият данък, идеята беше да отпаднат облекченията и намаленията, да няма необлагаем минимум, да бъде с максимално широка база и ниска ставка, припомни Елкова. Тя обърна внимание, че в предложението на БСП има двойно приспадане на необлагаем минимум (това води до големите загуби за бюджета – б.р.).

[quote style=“1″ author=“Людмила Елкова“]Неестествено е всяка година да се правят радикални предложения за промяна на данъчните закони, без да имаме яснота какво го налага, къде се намираме и какво точно смятаме да правим като политика… Всичко е възможно, възможно е някак да го компенсираме, но тия разговори трябва да се водят сериозно. Не е приемливо просто да се внесе проектът и да кажат „Ние сега искаме на най-бедните да оставим повече”.[/quote]

Общата данъчно-осигурителната система у нас е регресивна поради тавана на осигурителния доход, подчерта Любомир Христов. Това означава, че богатите плащат по-малко, ако се отчете общата данъчно-осигурителна тежест. Този ефект се засилва от високия дял на ДДС, който също е регресивен данък (богатите потребяват по-малък процент от дохода). Според Христов подоходното облагане трябва да бъде прогресивно, за да компенсира регресията. Любомир Дацов посочи, че ефектът на данъците върху потреблението може да се компенсира с увеличаване на данъците върху собствеността, но у нас това би предизвикало социално недоволство.

Въпросът за данъчната система е много по-дълбок и плоският данък не е на първо място по важност, коментира доц. д-р Виктор Йоцов . Като започнем да говорим за плоския данък, веднага започваме да защитаваме ниските данъци, обърна внимание той, като посочи, че първите страни, въвели пропорционално облагане, са го направили при сравнително по-високи ставки.

Въпросът е дали прогресивното облагане може да осигури оптимална данъчна структура, заяви той. За разлика от Дацов доц. Йоцов смята, че това е въпрос и на справедливост. Той посочи, че проблемът с неравенствата у нас се задълбочава. Според Йоцов прогресивното облагане е един от начините да смекчим последиците, макар и не изцяло.
Много съм се интересувал и не съм намерил такова изследване, което да обоснове, че пропорционалният данък създава по-добра мотивация, каза Йоцов, но призна, че плоският данък е по-удобен.

[quote style=“1″ author=“Доц. Виктор Йоцов“]През 1997 г. държавата в лицето на БНБ се отказа от активна (парична) политика. Сега отново ли искаме да правим това? Нямаме парична политика, хайде да нямаме и фискална.[/quote]

 

Той изрази несъгласие с оценката на МФ за загуба на приходи в резултат на въвеждането на прогресивно облагане, тъй като според него не е отчетен ефектът върху потреблението и постъпленията от ДДС върху него. Като се върнат на бедните тези пари, според мои груби сметки са 500-600 млн. лева, те веднага ще се влеят в потреблението, подчерта Йоцов.

Участниците коментираха и ефекта на плоския данък с ниска ставка върху приходите и приложимостта на т. нар. крива на Лафер . Те обаче изразиха различни позиции. Любомир Дацов подчерта, че делът на подоходния данък в БВП е останал стабилен, а след 2014 г. дори се повишава (въпреки намалението на ставката и последвалата криза и намалението на заетостта). Людмила Елкова, коментирайки увеличението на приходите през 2008 г., посочи, че това е било поради увеличаването на необлагаемия минимум и заплатите в бюджетната сфера. Според Виктор Йоцов изобщо не може да се говори за ефект на Лафер и увеличението на приходите през 2008 г. е щяло да бъде по-голямо, ако не е било въвеждането на плоския данък.

В последвалата дискусия най-голям интерес предизвика темата дали може да се търси социален ефект и облекчаване на проблема с неравенствата чрез данъчната политика.
Според мен съществуващата данъчна система, която за мен е изключително удобна, за голяма част от българите е несправедлива, заяви журналистът Емилия Милчева. Вече е въпрос на чисто егоистичен интерес на по-интелигентните и по-богатите, защото неравенството и бедността са стигнали до степен на пълна деградация на обществото, каза Любомир Христов. Няма да има кой да работи утре, посочи той. Голяма част от бедните са безработни и не ги засяга промяната на плоския данък, репликира журналистът Юлиана Бончева.

Икономистът Румен Гълъбинов се застъпи за въвеждане на необлагаем минимум, включително за юридическите лица, за промяна на данъка за едноличните търговци, като постави и темата за безусловния базов доход. Според Любомир Христов алтернатива е вместо необлагаем минимум да се въведе системата на данъчния кредит, за да се получи подпомагане на тези, които имат нужда, но само когато плащат данъци.

Финансистът Юлиан Войнов допълни, че за фирмите, които намират висококвалифициран персонал, данъчната ставка е важна. Той посочи, че ниската данъчна тежест е едно от малко конкурентни предимства на страната, посочвани във всички доклади. В тези сектори средната заплата е изключително висока – три пъти над средната за страната. Къде ни е стратегията, ако изведнъж кажем, че сменяме системата, защото ще се грижим за работещите бедни, запита Войнов.

Да, важно е да се говори за бедните, но също и за лекарите, инженерите, ИТ специалистите, каза Дацов.

[quote style=“1″ author=“Любомир Христов“]Наблюдавам шизофренично отношение – никой не иска да плаща данъци, но смята, че държавата му е длъжна. Те и американците не искат да плащат, но не твърдят, че президентът им е виновен. Затова предлагам следното: От 3 януари започва работа по Бюджет 2020. Аз внасям първия вариант – нулеви приходи и нулеви разходи. Оттам нататък всеки, който иска нещо от тази държава, да предложи приходи. Първо, какво искаме? Аз ли ще си плащам висшето образование, или държавата. Динко ли ще ни пази границата или ще имаме гранични войски? Второ, колко струва? Трето, кой ще следи разходите? И чак на четвърто място как и колко данъци трябва да платим, за да получим това.
Така можем да провокираме дискусия какво искаме от държавата.[/quote]

 

Големият проблем на бюджета е качеството на разходната част, коментира Дацов, подкрепен и от Людмила Елкова. Два пъти сме по-неефективни по ефективност на публичните разходи в сравнение със старите членки на ЕС, каза той, отваряйки нова тема за дискусия.