Важни промени, засягащи особените залози и ТЗ

Закони

Economix.bg организира семинар за промените в Закона за особените залози и в Търговския закон. Той ще се проведе на 23 март в Център G-8 (София, ул. Гладстон №8).

Сред измененията изпъква новото стабилизационно производство по ТЗ, а освен това в чл. 608, ал. 2 ТЗ се създаде нова презумпция за неплатежоспособност – необявяване на отчети за последните три години.

Промените в Закона за особените залози също са сериозни и засягат много аспекти от практиката. Те са свързани както с вписването на залозите, така и с разпоредителните сделки.

Една от основните промени в ЗОЗ е прехвърлянето на администрацията на Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията. Регистърът на особените залози става публично достъпна база данни за вписаните обстоятелства и обявените актове. Този регистър от 1 септември ще стане електронен.

Особеният залог вече ще има действие след вписването на договора в Централния регистър на особените залози или друг регистър. По този начин режимът е уеднаквен с този на ипотеките. Изисква се представянето на договора за особен залог и други документи на български език. Ново изискване към заявлението е нотариална заверка на подписа на заявителя.

За разпореждане със заложено имущество извън обхвата на обикновената дейност по занятие на заложния кредитор ще бъде необходимо изричното съгласие на заложния кредитор. Такова съгласие е необходимо и при при преобразуване на залогодателя, както и при разпореждане със заложено вземане, включително и чрез повторното му залагане.

Не може да се учреди втори поред особен залог върху същото имущество или пристъпване към изпълнение без съгласието на предходния заложен кредитор.

Голяма част от измененията са свързани с конкуренцията на изпълнителни производства – по ГПК, ДОПК и Закона за особените залози. Заложеното имущество, върху което е насочено изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на този закон, се продава от съдебния или от публичния изпълнител. Насочването на изпълнение по ГПК или ДОПК по отношение на заложеното по този закон имущество не спира започнатото изпълнение по чл. 32 (в случай на неизпълнение на обезпеченото задължение)

Урежда се правото на заложния кредитор да се удовлетвори по избор по реда на Закона за особените залози като сам продаде заложеното имущество или по реда на Гражданския процесуален кодекс

Депозитарят – това е лицето, което изготвя списък на лицата, имащи права върху заложеното имущество, открива сметка за сумите, събрани от изпълнението и извършва разпределението, вече може да бъде само адвокат или регистриран одитор. Предвидена е отговорност на депозитаря при вреди, виновно причинени на залогодателя или кредиторите, както и задължително застраховане на отговорността за тези вреди. Засега обаче не се предлагат такива застраховки от лицензираните застрахователни дружества.

Изготвяните от депозитаря списъци ще подлежат на задължително обявяване в регистъра.

Промените ще бъдат разяснени от г-жа Наташа Босева, директор на Централния регистър на особените залози към Министерството правосъдието и адвокат Валя Гигова, член на работната група, подготвила измененията.

Във втората част на нашия семинар ще се запознаете с измененията на Търговския закон. Една голяма промяна е т. нар. стабилизационно производство (известно още като конкордат), с което се създава възможност затруднени търговци да избегнат фалит. Ще научите кой може да поиска започване на стабилизация на търговец, кога това производство е допустимо, по какво правомощията на довереното лице се различават от тези на синдика и отговорите на още много въпроси.

Лектор ще бъде г-жа Костадинка Недкова, съдия във Върховния касационен съд и преподавател по право.

Форумът не е ориентиран специално към юристи. Той е насочен към мениджъри на предприятия, финансисти и други лица, чиято дейност изисква да познават тези правни възможности.

Редовната цена на билетите е 98 лева, плащането става чрез банков превод или ПейПал (виж по-долу). Прилага се отстъпка от 10% за втори и следващ участник от една компания (например, 274.4 лева за трима).

Данък Уикенд още създава трудности на бизнеса

Бизнес брифинг, economix.bg

Дори при най-добро желание от двете страни, прилагането на Данък Уикенд в практиката поражда трудности, стана ясно по време на конференция, посветена на проблема. Събитието, озаглавено Бизнес брифинг: „Данък Уикенд“, се проведе на 13 януари с подкрепата на БСК. Еconomix и ProWay са съорганизатори.

В допълнение към правилата, които се затегнаха през 2016 г., от началото на тази година са в сила промени в Закона за ДДС, с които се въвежда пропорционален данъчен кредит и начина на неговото коригиране през годините. Преди това, през септември, чрез промени в ЗКПО, бе въведен така нареченият Данък Натура, който е алтернатива на облагането на личното ползване като непаричен доход на служителя. Въпреки че това бе замислено като облекчение – както заради по-ясните правила на ЗКПО, така и защото би следвало да отпаднат осигуровките, текстовете също са свързани с неясноти.

А и осигуровките върху личното ползване на служителя още не са отпаднали, така че дори когато фирмите избират те да облагат дохода в натура по ЗКПО, пак трябва да внесат осигуровки. Наредбата за елементите на възнагражденията и осигурителния доход от есента очаква становището на министерството на труда и все още не е пусната за обществено обсъждане.

Всички тези нови моменти като принципна постановка са разяснявани многократно.

Участниците в конференцията обсъдиха много казуси и поводи за несигурност.

Преди всичко голям проблем, който се признава и от администрацията, са разминаванията между Закона за ДДС и ЗКПО. Така докато в първия случай трябва да се води документация – специално за автомобилите, по ЗКПО може да се приеме фиксиран дял на личното ползване от 50% (или разделяне в съотношение 50:50). През септември, когато се гласува т. нар. Данък Натура, вече се е знаело, че няма да има дерогация по ДДС, репликира един от участниците.

„Ако за един автомобил сте използвали право на данъчен кредит, забравяте за 50:50, защото сте длъжни да водите отчетност и да проследите как се използва този автомобил. След като водите отчетност, не сте в хипотезата да прилагате 50:50. Тази опция можете да ползвате само за тези автомобили, за които нямате право на данъчен кредит или доброволно сте се отказали от него“, коментира Росен Иванов, директор на „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП. Данъчният експерт Димитър Войнов обаче смята, че едното не изключва другото.

Експертът Валентина Василева дава друг пример за разминаване. Някои активи са дълготрайни за целите на ЗКПО, но не са такива за целите на ЗДДС.  ЗКПО определя като праг  700 лева, а ЗДДС – 5000 лв. „Ако купя един лаптоп за 1000 лв. и се наложи да го бракувам, до миналата година щях да връщам данъчен кредит пропорционално на петте години, през които не съм използвала компютъра. От тази година, тъй като моят лаптоп не е дълготраен актив, трябва да върна целия размер на данъчен кредит“, посочва тя.

Вторият голям кръг от проблеми е доказването на личното ползване и на точния му дял. Последното обяснява защо за много бизнеси фиксираната база за облагане се приема като облекчение, дори фактическият дял на лично ползване да е по-нисък.

„Някои неща са неделими“, коментира Милен Райков, съдружник в „Ърнст и Янг България“ и затова водеща е т. нар. „доминантна употреба”. „Разбира се, че ако заведеш клиента си на обяд, той ще бъде нахранен след това. Но кое е водещото? Обядът често е повод за преговори. За много държави това е водещото“, казва той. Райков проследи еволюцията на ДДС върху личното ползване в ЕС.

„Има някакъв консерватизъм при данъчните и той води до определени изключения. Директивата казва, че тъй като компромисите с ползване на данъчен кредит са порок на системата, се признава това, което всяка страна има като изключения към присъединяване към ЕС, а старите – към 1 януари 1979 г. (stand- still клауза). Няма да има повече затягане на коланите.“

Когато говорим за служители на фирмата, то личното ползване на един телефон е много трудно за доказване. Това, че разговорът е воден извън работно време, не означава, че е личен, смята Валентина Василева.

Най-често задаваният въпрос в тази връзка е дали даден разход се смята за лично ползване, ако свързан с придвижването от месторабота до местоживеене. Росен Иванов от НАП припомни делото пред Съда на ЕС (делото на „ЕОН Асет Мениджмънт“), но посочи, че ако транспортът е организиран по начин, който изключва личното ползване и минава по точно определен маршрут, това се смята за пътуване със служебна цел. Данъчните консултанти посочиха също, че според аргументите на съда е важно и дали има алтернатива (например, ако става дума за дежурни екипи).

На следващо място, много проблеми създава включването на т. нар. Други активи (телефони, лаптопи) в облагането на личните разходите по ЗКПО. Според закона те трябва да се облагат върху 20% от отчетените разходи, освен ако не се обоснове друга база. „Но коя е другата база при телефоните – да се следят разговорите ли?“, попита реторично Димитър Войнов. Проблемът тук е, че ако облагането е по ЗКПО (този избор се прави с декларацията, която ще се подаде на 31 март 2017 г. – б. р.), на НАП е достатъчно да докаже само един личен разговор през годината, за да начисли данък върху една пета от всички сметки за 12 месеца. Облагането по ЗДДФЛ (което също може да се избере от фирмите) пък в общия случай е по-неизгодно, включително защото базата е пазарна цена.

Според мен промените в ЗКПО трябваше да спрат до другите активи, казва Войнов. Те нямаше да останат необложени, щяха да се облагат по ЗДДФЛ.

За много фирми големият проблем е облагането на личното ползване със задна дата. Те се безпокоят, че ако приложат закона за наличните активи, трябва да внесат данъка и за предишни периоди, при това с лихвите. Бяха коментирани възможните решения на този проблем.