Тайният романс на капитализма и бюрокрацията

Бюрокрацията не се харесва на никого. Но въпреки това бюрократичният апарат продължава да расте. Бланките стават все по-дълги, обикновени документи като билети са съпроводени с огромно количество бюрокрация.

От 19 век идеята, че пазарната икономика противостои на правителството и е независима от него, се използва като оправдание за икономическата политика за ненамеса, насочена към намаляване на влиянието на държавата. Но тя никога не е постигала целта си, така както английският либерализъм не донесе намаляване на държавния бюрократичен апарат. Вместо това получихме постоянно увеличаваща се армия юристи, регистратори, инспектори, нотариуси и полицейски сътрудници, които направиха невъзможна мечтата за свят на свободното договаряне. Няма съмнения, че поддържането на пазарната икономика изисква хиляди пъти повече бумащина, отколкото поддържането на абсолютната монархия в стил Луи XIV.

Ще наричамe тази епоха тотална бюрократизация. Но някои от обвиненията по отношение на бюрокрацията са лицемерни. Нима няма скрита привлекателност в опита да се работи по формални правила, пита се Дейвид Гребер.

Има мнения, че бюрокрацията се разраства в съответствие с някаква извратена, но не неопровержима вътрешна логика. Аргументите в полза на тази гледна точка са: ако за решаването на този или онзи проблем се създаде бюрократична структура, то тя рано или късно създава нови проблеми, които могат да се решат само с бюрократични средства. В неформалните университетски среди това се нарича „създаване на комисия за решаване на проблема с твърде многото комисии”.

Малко по-различна версия на този довод е, че след като се създаде бюрократичен апарат, той веднага започва да предприема мерки, за да стане жизнено необходим и се опитва да удържи властта в свои ръце. Главният начин за постигане на тази цел е да се монополизира достъпа до определена ключова информация.

Макс Вебер, един от най-великите германски учени от края на 19 и началото на 20 век, написа: „Всяка бюрократична структура се опитва да увеличи предимството на информираните професионалисти, запазвайки техните знания и намерения в тайна… Колкото може по-дълго тя скрива своите знания и действия, защитавайки ги от критика.

Според Вебер един от страничните ефекти е, че след като създадете бюрократична структура, да се избавите от нея става практически невъзможно. Най-ранните бюрократични структури, за които ни е известно, са се появили в Месопотамия и Египет и са съществували практически без изменения в продължение на няколко хилядолетия, през които една династия е сменяла с друга.

По подобен начин вълните на успешните завоеватели не доведоха до изтласкване на чиновническия апарат, който остава независим от това кой управлява Поднебесната империя. Според Вебер, единственият начин да се избавим от укрепилия се бюрократичен апарат, е да се избият всички, както това е направил Аларих І (кралят на вестготите, който превзема Рим през 410 г. – б.р.) в Рим или Чингиз Хан в някои области на Близкия Изток. Ако оставите живи няколко функционера, след няколко години те ще управляват държавата.

Второто възможно обяснение е в това, че бюрокрацията става не просто необходима за управниците, а и за тези, на които помага. Най-простото обяснение за привлекателността на бюрократичните процедури е тяхната безликост. Студените и безлични отношения напомнят паричните операции – от една страна, те са лишени от всякакви чувства, от друга – те са прости, предсказуеми и повече или по-малко еднакви за всички.

Кой би желал да живее в свят, в което всичко е пропито с чувства. Бюрократичната структура позволява взаимодействия с други хора. Можете просто да дадете парите на касата, без да се грижите какво мисли касиерът за вашето облекло.

Разбира се, има вероятност всичко да е много по-дълбоко. Работата не е само в това, че безличните отношения, които ни предлага бюрокрацията, са удобни: в някаква степен на тях са основани нашите идеи за рационалност, справедливост и свобода. Представете си, че някаква нова форма на бюрокрация предизвика не само пасивно приемане, а истински ентусиазъм и се опитайте да разберете какво би могло да привлече хората.
* * *
Една от причините, поради които Вебер описва бюрокрацията като въплащение на рационалната ефективност е, че в Германия бюрократичните институции по това време работят добре. Най-вероятно основната институция, гордост на германския държавен апарат, е пощенската служба. В края на 19 век тя се е смятала за едно от чудесата на света. Нейната ефективност станала толкова легендарна, че тя хвърляла сянка върху пощенските служби в други страни в продължение на целия 20 век. Много от най-великите постижения на високия модернизъм са в определена степен продукт на германската пощенска служба.

За да разберем това, трябва да проумеем източниците на съвременната социална държава, която, както предполагаме в наши дни, е създадена от великодушните представители на демократичния елит. Всъщност това е заблуда. По-голямата част от ключовите институции в Европа, които по-късно започват да наричат социална държава – от социалното осигуряване и пенсиите до обществените библиотеки и държавни поликлиники, първоначално са създадени не от държавата, а от профсъюзите, кооперативи, доброволни организации на граждани или от партии и работнически групи.

Много от тях са вземали участие в революционния проект за създаване на социалистически институции отдолу нагоре.

Истинският модел за тази нова административна структура в Германия по любопитен начин е пощата. Ако се обърнем към историята причините за това стават очевидни. Пощенската служба всъщност е един от първите опити да се приложат военни йерархически форми на организация в интерес на обществото. Исторически пощенските служби възникват в рамките на армията. Отначало те са начин за предаване на доклади и заповеди на дълги разстояния, а по-късно – ключов начин за запазване на единството на обширни империи. Затова известното изречение на Херодот за куриерите на Персийската империя, на разположение на които е имало постове с коне на равно разстояние все още украсява главния вход на Централната поща в Ню Йорк – „Нито сняг, нито дъжд, нито жега, нито мракът на нощта няма да попречи на тези куриери бързо да завършат предначертания маршрут”. В Римската империя действа сходна система и повечето армии са имали свои системи на пощенски куриери до 1805 г., когато Наполеон започва да прилага ръчна сигнализация.

Една от иновациите на 18 и 19 век в областта на управлението става превръщането на някогашната система куриери в основа на зараждащата се държавна администрация, чиято главна задача е било предоставянето на услуги на населението. Отначало това се случва в областта на търговията. Скоро в много държави на Европа и Америките половината от държавния бюджет се изразходва за пощенската служба.

Дори може да се каже, че нацията в Германия се е формирала именно благодарение на пощенската служба. Още при Свещената Римска империя правото да се ръководи пощенската служба е било дадено на благородническо семейство от Милано – по-късно барон фон Турн унд Таксис (един от потомците, според легендата, изобретил такометъра, затова и такситата са наречени в негова чест). През 1867 г. Пруската империя изкупила монопола от бароните Турн унд Таксис и я прави основа на националната пощенска служба. През следващите две десетителия, безспорен признак за включването на ново княжество или земя в състава на националната държава ставало добавянето йм в района на пощенската служба.

Удивителната ефективност на тази система става предмет на национална гордонст. Германската поща се отличава с бърза доставка в големите градове, а в столицата действала цяла система пневматични тръби, които доставяли писма и неголеми пратки на големи разстояния почти мигновено благодарение на сгъстен въздух. Марк Твен, който прекарал известно време в Берлин, бил толкова впечатлен, че дори написал едно от несатирическите си есета за пощата.

То не е единственият чужденец, поразен от тази система. Няколко месеца преди началото на революцията Ленин пише: „Един остроумен немски социал-демократ от 70-те години на миналия век нарече пощата образец на социалистическото стопанство. Това е много вярно. Сега пощата е стопанство, организирано във вида на държавно-капиталистически монопол. Империализмът постепенно превръща всички тръстове в организации от подобен тип.” И поставя близката цел – цялото народно стопанство, организирано като поща, под контрола на въоръжения пролетариат. Пощата в СССР е изградена по немски модел.

С подема на корпоративния капитализъм след Гражданската война в САЩ се формира нещо, което напомня германския модел на бюрократичен капитализъм Тогава се ражда терминът пощализация – американски термин за национализация (по-късно напълно изчезнал от езика). Докато Вебер и Ленин пишат за германската пощенска услуга като модел за бъдещето, американските прогресивни твърдят, че дори частни фирми ще работят много по-ефективно, ако се изградят по модела на германската поща. Те говорят за национализация на частните железници, които от тогава и до днес остават в ръцете на държавата.
* * *
Всички тези фантазии за пощенската утопия днес изглеждат странни. Националните пощи в наши дни се асоциират с получаването на неща, които се опитваме да избегнем като комунални сметки.

Но отново започва да се случва нещо, които удивително напомня страстното увлечение по пощата на границата на вековете. Може да се обобщи по следния начин:
1. Новата технология на комуникации има корен във въоръжените сили
2. Тя се разпространява стремително, променяйки радикално ежедневния живот
3. Завоюва репутация чрез извънредно ефективна технология
4. Тъй като работи според непазарни принципи, бързо се подема от радикали, които виждат в нея първите признаци на бъдещето. Под обвивката на старата система вече се развива некапиталистическа икономическа система.
5. Въпреки това тази технология бързо се превръща в инструмент за правителствено наблюдение и източник на безкраен брой нови форми на реклама и бумащина.

В известен смисъл това е историята на интернет. Какво е електронната поща, ако не гигантска свръхефективна пощенска служба. Нима тя не доведе до зараждане на нова, удивително ефективна кооперативна икономика, въпреки че ни затрупа със спам и рекламни оферти и позволи на правителството да ни шпионира?

Любопитно е, че и интернет, и пощата възникват в рамките на армията, те прилагат военни технологии за невоенни цели. Вземаме минималистическите форми на действия и комуникации, типични за военните системи и ги превръщаме в невидима база за създаване на всичко, което те не са – проекти, мечти, признания в любов, художествени излияния, манифести и много други неща.

Но това не означава, че бюрокрацията трябва да ни харесва, особено когато стане невидима, когато става толкова ефективна и надеждна, че започваме да я приемаме за даденост.

Бюрокрацията е очарователна, ако се приема като представител на вида, които обичам да наричам „поетични технологии“ – когато механични форми на организация могат да се използват за изпълнение на най-невероятни амбиции: да се създаде град от нулата, стълби към небето, да накараш пустинята да разцъфти. През по-голямата история на човечеството, такива правомощия са били достъпни само за владетелите на империите и командирите на съперничещите си армии, така че в този случай дори можем да говорим за демократизация на деспотизма. Някога привилегията да се задвижи невидимата армия на колела и предавки, за да превърне в реалност всяка прищявка, е била на разположение на много ограничен брой хора. В съвременния свят тя може да бъде разделена на милиони миниатюрни компоненти и това я прави достъпна за всеки, който може да напише писмо или да натисне ключа.

„Файненшъл таймс“, с малки съкращения

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>