корпорации

Обратното изкупуване на американски акции ограбва бъдещето

Едуард Лус, в. „Файненшъл таймс“

Корпоративните лидери трябва да поставят дългосрочните инвестиции и растежа пред бързите печалби. Наблюдателите на политическата сцена в САЩ се оплакват от липса на лидери. Това важи и за корпоративния свят. Така както политиците са хипнотизирани от проучванията на общественото мнение и главните изпълнителни директори са роби на цените на акциите.
Оптимистичният пазар в САЩ днес е поддържан от един ключов елемент: обратното изкупуване на акции от собствените им емитенти. Нивата на печалбите спадат. Инвестиционните възможности очевидно липсват. Остава само да бъде свит броят на акциите. Възможно е бумът на обратно изкупуване на акции в САЩ да не означава криза на капитализма. Той обаче е предупредителен знак. Когато компаниите залагат на финансово инженерство, те залагат срещу бъдещето.
Тази година обратното изкупуване на акции в САЩ е на път да постигне безпрецедентeн максимум, надхвърляйки 1 трилион долара. По-малко обезпокоително би било, ако пирът беше ограничен до един или два отрасъла, да речем големите петролни и фармацевтични компании. Нещата обаче далеч не стоят така. От Apple до Pepsi, главните изпълнителни директори във всички сектори живеят в страх от инвеститора активист. По подобен начин, би било по-малко тревожно, ако тенденцията е просто циклична. Обратното изкупуване на собствени акции обаче се увеличава като дял от печалбите в продължение на повече от 30 години. Миналата година компаниите, включени в индекса S&P 500, са похарчили 95% от оперативните си печалби за свои собствени акции или за изплащане на дивиденти. Ако съдим по активността от януари, обратните изкупувания са на път да надхвърлят 100% от печалбите през 2015 година.
На теория компаниите трябва да набират пари от фондовия пазар, за да инвестират в бъдещия растеж. Случва се точно обратното.
Миналата година обратните изкупувания са възлезли на общо 550 милиарда долара, според Bloomberg, докато новите пари, влели се на пазара, предимно във взаимни и борсово търгувани фондове, са били едва 85 милиарда долара.
През 2015 г. тази тенденция се е засилила рязко. Обратните изкупувания не само са скочили, те са достигнали през февруари рекордните 104 милиарда долара. Инвеститорите обаче в действителност изтеглят пари от пазара. Има мъдри инвеститори, като Уорън Бъфет, които твърдят, че обратното изкупуване на собствени акции е разумен начин за компаниите да се разпоредят със свободни пари.
Бъфет направи много пари от своя дял в IBM в период, когато печалбите на компанията спадаха и тя се мъчеше да открие нов бизнес модел. Подобно на много други изпаднали в затруднено положение гиганти, IBM правеше акционерите си доволни, като купуваше свои собствени ценни книжа. Между 2004 и 2013 г. компанията е похарчила 116 милиарда долара за обратни изкупувания, за които са отишли 92% от нейните печалби, според изследване на Brookings. Несъмнено General Electric, която неотдавна съобщи, че ще разпродаде своя непромишлен бизнес, ще бъде също в състояние да си купи известно благоразположение.
Целта на изтеглянето на инвестициите е GE да се съсредоточи върху основния си индустриален бизнес. Наличните средства обаче на първо място ще помогнат за финансирането на изкупуване собствени акции за 50 милиарда долара. Ако бъде направено сравнение между отделните компании, Бъфет е прав.
Лари Финк, шефът на Blackstone – най-големият мениджър на активи в света с портфейл от 4,65 трилиона долара – има повече право. В писмо до главните изпълнителни директори на компаниите от S&P 500 от този месец Финк обвини бизнес лидерите в САЩ, че изяждат собственото си зърно за посяване. Тяхното обсебване да мислят в краткосрочен план ще бъде за сметка на бъдещето, предупреди той. „Все повече и повече корпоративни лидери отговориха с действия, които могат да осигурят бързи печалби за акционерите… и в същото време инвестират недостатъчно в иновации, квалифицирана работна ръка или основните капиталови разходи, необходими за поддържане на растежа в дългосрочен план“, написа Финк.
Повечето главни изпълнителни директори, разбира се, няма да поемат вината. Междувременно те правят добри пари за сметка на обществото. Някъде до около 90% от възнагражденията на главните изпълнителни директори идват от плащания, свързани с акции. В съответствие със забележително небрежните регулации на Комисията за ценните книжа и борсите компаниите могат да избират кога и с колко да повишат възнагражденията на своите шефове чрез графика на обратните изкупувания. За добрите теоретици на пазара увеличаването на ценността на отделния акционер остава ключовият елемент. На практика MSV трябва да се обявява за свеждане на социалната стойност до минимум. Не е случайно, че нарастването на обратните изкупувания съвпада с бума на свиването на размера на компаниите.
Защо да инвестираш в уменията на своите служители, когато можеш да увеличиш печалбите си сега.
Изкушаващо е да се мисли, че бумът на обратните изкупувания ще спре, когато Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ започне да повишава лихвените проценти. Голяма част от обратните изкупувания са финансирани чрез корпоративни облигации, емитирани с исторически ниски лихви. Когато доходността на американските държавни облигации започне отново да нараства, ще стане по-скъпо за компаниите да изкупуват свои собствени активи с взети назаем пари. Също толкова вероятно обаче е да се случи точно обратното.
Целта на нулевите лихви бе да се помогне да се увеличат парите в обращение в икономиката на САЩ. Още преди края на количественото облекчаване миналата година, печалбите падаха. Оттогава поскъпването на щатския долар засегна продажбите в чужбина, на които се пада дял от приблизително една трета от приходите на компаниите от S&P 500.
Едно обръщане на лихвения цикъл вероятно ще засили още повече долара, изцеждайки по този начин още повече печалбите на американските компании. Какво ще направят тогава GE и IBM? В един идеален свят те ще издържат на бурята, за да се съсредоточат върху бъдещия растеж. В реалния тези компании ще бъдат подложени на още по-силен натиск да постигнат заложените печалби. Финк твърди, че „корпоративните лидери имат дълг да полагат грижи и да бъдат лоялни не към всеки борсов посредник, който притежава техни акции в даден момент, а към компанията и дългосрочните й собственици“./БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *