Политиците и МФ трябва да съгласуват План Б за бюджета

Правейки сметки за евентуалните си позиции в следващия парламент, политическите сили взаимно се блокираха и са на път да провалят одобряването на бюджета за 2017 г. Въпреки че БСП оттегли предложението за отпадане на плоския данък, възможността на ГЕРБ да защити проекта си намаляват с всеки ден.

Това означава, че или ще се наложат големи компромиси в името на това да има приет бюджет за следващата година, или през първите четири месеца на годината ще се харчат по 1/12 част от разходите за тази година. Така общо бюджетната сфера ще разполага със 163 млн. лева месечно по-малко отколкото, ако имаше приет бюджет. Това не е фатално, тъй като министерствата ще могат да наваксат харчовете си през годината.

Но за някои категории, които зависят от бюджета, неприемането на бюджета ще бъде доста неприятно. Ето защо парламентът има нужда от План Б, който да бъде споделен и с президента, чието служебно правителство ще се окаже с вързани ръце.

Става дума за преходни мерки в някои критични сфери, където вземането на решение не е тема на политически спорове като превъоръжаването на армията или минималната пенсия.

Тези области се нуждаят от съгласуване на резервен вариант. Ще се опитам да ги очертая, с риск да пропусна нещо, тъй като материята е сложна и предполага познаване на множество нормативни актове. (Всъщност логично е да очакваме подобно становище и от Министерство на финансите и Фискалния съвет.).

Законът за публичните финанси:

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.
(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Разпоредбата на ал. 1 не може да се прилага повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите, когато държавният бюджет не е приет в срока по ал. 3, Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. По отношение на поемането на държавен дълг се прилага съответно ал. 2.

Осигурителен доход

Повечето проблеми са свързани с ДОО*. Законът за публичните финанси урежда въпроса за трансферите при неприет бюджет, но няма хипотеза какво се прави при неприет бюджет на ДОО. За разлика от бюджета на НЗОК (допълнение – вече приет на първо четене) бюджетът за пенсии не е подсигурен със специална разпоредба.

Възниква казус с минималния и максималния осигурителен доход. Докато определянето на минималната работна заплата е прерогатив на правителството, определянето на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица (залага се увеличение на 460 лв.), на земеделските производители и т.н. се определя всяка година със закона за бюджета на ДОО.

Обърнете внимание, че това се прави независимо дали се запазват размерите и процентите от предходната година. Просто КСО предвижда ежегодно определяне на минималния и максималния осигурителен доход с бюджетните закони. Налице е законова празнота и не е ясно дали, ако не е определен максимален осигурителен доход, счетоводителите ще имат основание да ограничават осигуровките за високите заплати.

Същото се отнася за максималната пенсия и някои обезщетения. НОИ няма да има основание да плати и лев минимално обезщетение за безработица, ако не е приет бюджетът.

Пенсии

Докато Патриотичният фронт се бори са увеличаване на минималната пенсия, провалянето на бюджета може да осуети увеличение на парите за новите пенсионери.

Става дума за тези, които ще се пенсионират в началото на следващата година, а не за актуализацията на вече отпуснатите пенсии, което ще става по нов начин, но е чак от 1 юли 2017 г., тоест има време. Проектобюджетът на ДОО предвижда от 1 януари 2017 г. да започне да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. Това е така нареченото швейцарско правило, което залага увеличение с 2.4% догодина. Според чл. 70, ал. 1 от КСО процентът за всяка година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За 2017 г. би трябвало тежестта на една година осигурителен стаж да се увеличава от 1,1 на 1,126 на сто.

Вероятно е добре да се обсъди промяна в чл. 70, ал. 1 (по-скоро горният текст за процента от 2.4% да се вкара в преходните разпоредби, по изключение за 2017 г.), ако бюджетът не се приеме.

Повечето останали елементи на пенсионната реформа – увеличението на осигуровките и възрастта за пенсиониране, вече са част от КСО. Но предвиденото увеличение на вноската за лицата по чл. 69 е част от законопроекта за бюджета на ДОО за 2017 г. Тя също трябва да се разгледа.

Обезщетения

По аналогия с бюджета на ДОО, в преходните разпоредби на закона за държавния бюджет ежегодно се определят размери на обезщетения. Например, размерът на детските по Закона за семейни помощи. Вероятно ще бъде правилно да се добави рамкова разпоредба в Закона за публичните финанси, който урежда не само въпроса за разходите, трансферите и дълга при неприет бюджет, но и че се запазват размерите на обезщетенията на нивото от предходната година.

Добре е да не се отлага и предвидено увеличение на интегрирана добавка за деца с увреждания.

Субсидиите на общините

Един текст, който се преписва всяка година и ще увисне сега, е за разпределението на субсидиите за капиталови разходи, общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините и изравнителната субсидия. То не е пропорционално.

В същото време неприемане на бюджета би отложило спорния въпрос за опрощаване на 20% от наложените финансови корекции на общините за грешки при усвояването на еврофондове в предишния програмен период.

Заплатите на учителите

Минималните основни заплати на учителите се определят с наредба на МОН, но липсата на приет бюджет ще осуети планираното увеличение. Ако партиите са убедени в мярката (а кой не е?), те могат да дадат възможност на служебния финансов министър да предвиди по-голям трансфер за министерството и общините (за делегираните дейности). Не зная дали това попада в обхвата на вътрешнокомпенсираните промени или ще е нужен специален текст.

Според чл. 111 от Закона за публичните финанси трансферите за общините могат да се променят например, когато в изпълнение на закон или акт на Министерския съвет се променят натурални и/или стойностни показатели в делегираните от държавата дейности. Условието за промени на бюджетите в рамките на годината (и по чл. 109 и 110) е да не се нарушава бюджетното салдо, но в случая на неприет бюджет, няма и бюджетно салдо.

Горните примери, показват, че правилото „1/12″ не дава отговор на всички въпроси, които възникват поради липсата на приет бюджет до началото на фискалната година.

* Бюджетът на ДОО бе приет на първо четене със 77 гласа, след като ПФ се въздържаха.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>