БСП
Лидерът на БСП Корнелия Нинова (сн:БСП)

Неясни червени линии

БСП се отказа от най-ярката идея, която бе оставила за предизборната си кампания – промяната на плоския данък. Встрани от аргументите „за” и „против”, начинът, по който се стигна до този обрат, е показателен за трудното отстояване на идентичност от лявата партия.

Завоят бе направен дори по-внезапно отколкото предишния опит за въвеждането на прогресивен данък, състоял се току преди второто четене на бюджетните закони и без общественото обсъждане.
За разлика от ноемврийския проект, който не бе придружен нито от сериозни мотиви, нито от разчети, този път няма и никакъв документ. „Решението” бе взето по време на Годишната среща на бизнеса с правителството и пояснено във времето на сутрешните блокове. Ако нещо може да е по-несериозно от промушването на кардинални данъчни промени на едно четене, ето това е.

„В момента сме с най-добрата данъчна система и плоският данък трябва да се запази за момента”, е казал пред форума на в. „Капитал“ Борислав Гуцанов. Останалите говорители на „Позитано” 20 дават малко по-нюансирани аргументи.

„БСП смята да има допълнително облагане за тези, които получават над 10 000 лв. месечно доходи от заплати, ренти, наеми. Те ще плащат 20% данък върху доходите на физическите лица. Става въпрос за около 7000 човека в България. По този начин считаме, че ще се възстанови една социална справедливост”, коментира по-късно на брифинг депутатът Драгомир Стойнев. Според него социалистите вече предпочитат въвеждане на данъчни облекчения за семейства с деца.

Това е значима промяна. Трета година след като БСП загуби властта, водещият икономист на партията Румен Гечев повтаря, че България трябва да има активна фискална политика, защото няма парична – заради валутния борд, както и оспорва твърдяния ефект на ниските данъци върху растежа. Плоският данък, макар и нещо различно от ниските данъци, бе в центъра на мишената на социалистите през всичките тези години.

„Преди президенските избори може би не преценихме правилно обстановката с изказванията си за тоталната му отмяна. Не бива да се предприемат шокови действи”, каза пред Нова Тв Валери Жаблянов. Според него „данъчната система трябва да мотивира хората да са и предприемачи”.

Но през 2014 г., скоро след изборите, Жаблянов обоснова вижданията на БСП за промяна на плоския данък с променената икономическата ситуация в световен мащаб. В интервю за БНР тогава той коментира, че плоският данък е изиграл ролята си за привличене на инвестиции преди кризата, които „скоро няма да бъдат достигнати като абсолютни цифри … заради цялостната икономическа политика в света в момента”. И тогава, и сега той се обяви за цялостен преглед на законодателството и за оценка на общата данъчна тежест на българските граждани. Това е правилно, обаче никога не бе направено. Останалите изказвания на представители от БСП са по-близки до клишетата, с които тази партия (и останалите) често си служи.

Възможно е завоят наистина да е резултат на предизборни комбинации. Мнозина видяха в отказа от заявките за въвеждане на прогресивно облагане опит за сближаване с ГЕРБ, тъй като разминаването по този въпрос би попречило на евентуална коалиция. Възможно е да е така, макар че напоследък като че ли няма коалиция, която да се е разтурила поради идеологически причини.

БСП поначало настоява за по-лява политика, предимно когато е в опозиция. Фактът, че плоският данък бе въведен (пак така изненадващо) именно от нейно правителство, е само един от примерите. Сега социалистите си спомнят, че основното негово предимство е събираемостта.
Възможно е в БСП да са се стреснали от оценката за загуба на приходи при приемане на предишното им предложение. Според разчети на МФ, то би лишило хазната от 1.24 млрд. лева, а БСП се надява да вдигне икономиката чрез няколко държавни фонда (за това по-нататък).
Но защо МФ прогнозира толкова голяма загуба на приходи (намаляване на приходите от данък върху доходите с 40%)? БСП не си беше направила труда да представи разчети, когато тази есен шумно настояваше да се приеме прогресивна скала на облагане, достигаща до 27%. А МФ, без да влиза в излишни обяснения, стриктно беше оценила точно това, което предложи БСП, а то беше двоен необлагаем минимум – доста неясна данъчна иновация. Малцина обърнаха внимание на тази странност и повечето хора останаха с впечатлението, че промяната на плоския данък е авантюра, която ще донесе огромен бюджетен дефицит. Не се разбра дали БСП нарочно го предлага (и защо?), или е допуснала грешка.

Това е технически детайл, но той е доста показателен за начина, по който лявата партия формулира приоритетите си. Наистина е любопитно какво точно стои зад грешката, която накара финансовия министър Владислав Горанов да предупреди за големия финансов ефект на отмяната на плоския данък и да го обяви за популизъм. Но по-важно е друго.

БСП не приема плоския данък като философия, но няма против да управлява с него на практика.

Изглежда с наближаването на перспективата за връщане на власт, БСП ще внимава повече за бюджета и ще си прави сметката. Тя ще иска да харчи повече – например, в подкрепа на млади предприемачи, защото изглежда партията таргетира социални групи извън основния си електорат.
Това може да изглежда разумно, но е нормално една утвърдена партия да предлага изпълними решения и когато е в опозиция. Другото е политически спам.

Така че промяната на позицията на БСП по отношение на плоския данък – който е само повод за тази статия, разкрива два пласта, които заслужават интерес. Да ги наречем процесуален и материален.

Първият е за начина, по който управляващите у нас формулират решенията си.

Вторият – как се идентифицират партиите и как те подбират политическите си цели.

Първият въпрос е за цената и ефекта на мерките, а вторият – за политическото представителство. Това са свързани теми. Българските партии често се държат като родители, които спорят без аргументи на кое дете да купят обувки и на кое – учебници , но накрая внезапно им купуват смартфон, защото е на промоция.

Повечето политически организации у нас рядко се интересуват от ефекта на своите предложения. За тях е много по-важно да получат достъп до ефирно време и да излъчат т. нар. послания към избирателите. Безспорно основната заслуга за налагането на този несериозен стил на управление има премиерът Бойко Борисов.

През последните години няма нито една съществена реформа, която да е била придружена от истинско обществено обсъждане (нямам предвид портала strategy.bg, където никой не следи предложенията – тествала съм), от истинска оценка на въздействието, от ангажиране на ключовите участници и независими експерти, от претегляне на аргументи, тестове и ясен график за стъпките, по които да се изработи съгласие. Няма такъв пример, нито един (най-близкият пример бе  пенсионната реформа, само че определението реформа там е преувеличено). А какво да говорим за последваща оценка на въздействието и въвеждане на измерими индикатори, които да се следят, за да е ясно дали сме на прав път.

Темата неведнъж е разглеждана в този сайт и опира до обща институционална слабост. Това обаче е капан за партиите, защото поради отсъствието на собствен капацитет, когато накрая достигнат властта, те се оказват заложници на една закостеняла администрация.

Вторият въпрос – как партиите подбират целите си, така че да се определят като леви или десни, също е огромен. Напоследък у нас се говори, че границите между ляво и дясно изчезват. Такава е платформата на посрещаната с големи надежди „ДА, България”, която залага предимно на върховенството на закона; подобна теза се застъпва в много анализи от есента насам.

Данъците обаче са класически терен за сблъсъка между ляво и дясно (без да усложнявам с други координатни системи). Няма такова нещо като неутрални данъци или „естествен процент на данъчна тежест”. Процентът на облагане винаги е политически избор. Бюджетът винаги е форма на намеса.

И тук идва малката промяна в отношението на най-голямата лява партия у нас. В момента, в който социолозите обявиха, че шансовете й за участие в правителството са реални, тя промени вижданията си за активна фискална политика. Вместо „ще оставим повече доходи на най-бедните” (например, чрез необлагаем минимум – еднократен или двукратен), тя вече казва „Ще ви дадем повече” (чрез фондове, преференции). В това има тънка психология, но и повече възможности за намеси, посочване на победители, преразпределение*.

БСП винаги е обичала интервенциите, а след управлението на ГЕРБ тя има върху какво да надгражда. Затова – никаква изненада! – ключовите предизборни обещания на най-старата партия изглежда ще са създаването на фонд за държавни инвестиции, фонд за иновации и данъчни отстъпки на млади предприемачи и семейства с деца. Не е известно дали е направен критичен разбор защо изобилието от еврофондове, включително за инвестиции и иновации, не успя да промени нищо съществено. („България е в задънена улица по отношение на усвояването на средствата от ЕС” не е такъв анализ.) Вместо това се предлага увеличаване на дозата, този път за сметка на българския данъкоплатец.

Всичко това нямаше да е толкова важно, ако в недрата на българското общество не назряваха социални проблеми, които подкопават потенциала за икономически растеж – новата цел на БСП. Защо е по-важно да има данъчни (?!) насърчения за млади предприемачи при нарастващата неграмотност и бедност сред младите българи извън София? Последното би трябвало да е голяма грижа на една лява партия.

Обективно погледнато, плоският данък не е най-важният икономически проблем на България, но дълго време бе такъв за БСП и нейните хора. Затова еволюцията й е показателна.

Промяната на облагането можеше да се разглежда в контекста на проблема с бедността и неравенствата. Той е само едно от много възможни решения, което (тук г-н Жаблянов е прав) трябва да бъде взето внимателно и с отчитане и на други възможности. Има място да се търси възстановяване на справедливостта като се компенсира регресивният елемент. Въвеждането на по-висок данък за 7000 души обаче не си струва шумната реакция, която предизвика (допускам, че е ефектът ще е под 100 млн. лева, но при БСП все пак са важни детайлите:).

Дългосрочните решения, които една лява партия, би следвало да търси, сякаш са други – те включват пълна реформа на социалните програми и на плащанията за образование и здравеопазване. Но ако проследим как протече и умря дискусията за плоския данък – най-последователно защитаваната от БСП идея досега, такава промяна няма да получи шанс скоро.

Повече и по-експертни мнения за плоския данък – в дискусията на economix.bg

* Такъв подход може да е оправдан, когато става дума за публични услуги, каквито фондовете не са. Предстои БСП да обяви своя план за развитие (предизборна програма), който ще разкрие в цялост детайлите, включително в тези сфери.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *