Тереза Мей

Брекзит е в ръцете на парламента. Какво означава това?

Висшият съд в Лондон съд реши, че британското правителство няма право да задейства чл. 50 от Лисабонския договор – процедурата за напускане на Европейския съюз без гласуване в парламента. Британските депутати като цяло подкрепяха кампанията за оставане в ЕС преди референдума на 23 юни.

Решението на съда предполага забавяне на формалното начало на преговорите за излизане от ЕС. Паундът скочи с 1% веднага след обявяването му, като достигна до $1.244.

Обсъждането в парламента може сериозно да върже ръцете на правителството на Тереза Мей при преговорите, като наложи условия, включително за гарантиране на достъпа до Единния пазар, коментира пред WSJ Крис Сциклуна, началник на икономическите изследвания в Daiwa Capital Markets.

Мей съобщи в началото на октомври, че смята да задейства чл. 50 от договора преди края на март. Тя също показа, че ще даде приоритет на контрола на имиграцията пред достъпа до общия пазар. Нейната Консервативна партия има мнозинство от 15 места в парламента. Тя обаче бе разделена по въпроса за Брекзит.

Представител на кабинета коментира пред Ройтерс, че правителството вероятно ще обжалва решението на Висшия съд. Ако това стане, ново произнасяне ще има в началото на декември. Висшият съд се позовава на суверенитета на парламента, докато правителствените представители твърдят, че изключителното им право идва от британската Корона.
При всички случаи, ако Върховният съд през декември потвърди това решение, това ще означава по-бавен процес и под пълния контрол на парламента.

Ако проевропейските гласове в парламента вземат надмощие, това ще означава по-мек Брекзит, противно на заявлението на Мей. Политиката по отношение на имиграцията ще бъде по-отворена в замяна на запазване на свободното движение на стоки.

Теоретично е възможно това дори да спре процеса на излизане на Великобритания от ЕС. Все още не е ясно дали ще се гласува решение, предложено от кабинета, или депутатите ще подготвят проектозакон.
Делото обединява най-малко седем частни иска на подкрепящи членството в ЕС и разкрива голямата сложност на процеса на напускане на ЕС.

Найджъл Фараж, временния лидер на евроскептичната UKIP, коментира, че се страхува, че политическата класа опитва да блокира или забави задействането на чл. 50 и предупреди, че това ще провокира обществен гняв.
Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин коментира, че уважава референдума, но трябва да има прозрачност и отчетност пред парламента.[textblock style=“1″]

В изненадваща промяна на курса Bank of England в четвъртък понижи вероятността за ново понижение на лихвите, като заяви, че очаква Брекзит да има по-малко влияние върху икономиката през следващата година, отколкото е смятала първоначално.

Членовете на Комитета по парична политика гласуваха да запазят основната лихва на ниво от 0-25% и да продължат програмата за изкупуване на активи за 70 млрд. паунда, обявена през август.

Банката също предупреди, че може да увеличи процентите и няма да толерира ръст на цените, ако обезценяването на паунда ускори инфлацията.

Британската икономика показа сила през третото тримесечие, което отчасти се дължеше именно на влиянието на евтиния паунд върху износа. Но ефектите на Брекзит върху производството и услугите тепърва ще се проявяват.

Централната банка очаква ръст от 2.2% тази година и 1.4% през 2017 г., сравнено с по-ранни прогнози за 2%, съответно 0.8%.  Тя обаче прогнозира инфлацията до края на следващата година да достигне 2.7%, което е много над целта от 2%.

[/textblock]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *