Богатство без работници

Технологичните революции се оценяват най-добре от разстояние. Най-големите изобретения на 19 век – от електричеството до двигателите с вътрешно горене – промениха условията за живот. Но за работниците, живели по време на това разместване на пластовете, опитът от индустриализацията бе жесток – изнурителен труд в пренаселени и развъждащи болести градове.

Съвременната дигитална революция – със своите отличителни белези на компютърна мощ, свързаност и данни -донесе iPhone и интернет, а не претъпкани квартири и холера. Но тя разрушава и разделя света на труда в мащаби, които не са виждани от повече от един век. Големи богатства се създават без участие на много хора и за много хора, с изключение на малцина от елита, работата не гарантира ръст на доходите.

Компютрите, които могат да вършат вашата работа и да изядат обяда ви

Засега новият катаклизъм не усеща предимно от работниците с ниска и средна квалификация в богатите страни. Доходите на високообразованите – тези с умения да допълват компютрите, растат, докато заплащането за останалите се натиска надолу. В половината от всички страни от ОИСР реалните заплати (медиана) стагнират след 2000 г. Страните, където заетостта расте с прилично темпо, като Германия или Великобритания, са сред тези, където заплатите са под най-голям натиск.

Този ще се усети от повече хора и на повече места през следващите години – по три причини. Първо, ръстът на машинната интелигентност означава, че ще бъдат заплашени повече работни места. Последиците ще бъдат усетени на горните нива на квалификационната стълбица, като одитори, рентгенолози и изследователи от всякакъв вид започват да се конкурират с машините. Технологията ще даде възможност на някои лекари или професори да бъдат много по-продуктивни, оставяйки други излишни.
Второ, създаването на богатство в цифровата ера генерира малко заетост.

Предприемачите могат да реализират идеите си чрез компании с огромна борсова оценка и малко заети. Oculus VR, производител на слушалки от виртуалната реалност с 75 служители, бе купена от Facebook по-рано тази година за 2 милиарда долара. С по-малко от 50 000 работници всяка, съвременните технологични гиганти Google и Facebook са много малки в сравнение на индустриалните гиганти на 20-ти век.

Трето, тези промени вече са видими и в развиващите се икономики. Foxconn, дълго време символ на промишлеността на Китай, в един момент имаше 1.5 млн. работници, които сглобяваха електроника за западните пазари. Сега, с ръста на цената на труда и намаляването на стойността на автотизацията, Foxconn замества работници с роботи. Бъдещето е повече свързано с Alibaba отколкото с поточните линии – онлайн търговецът , който наскоро направи впечатляващ дебют на Нюйоркската фондова борса, дава работа само на 20 000 души.

Дигиталната трансформация изглежда подкопава традиционния път за догонващ растеж на бедните страни. Преместването на полуобразовани маси от полето към фабриките става по-трудно. Ако Индия, например, последва пътя на Китай, тя ще се нуждае от квалифицирани инженери и мениджъри, за да построи фабрики за милиони работници. Но благодарение на технологичната промяна, нейният образован елит сега изкарва високи заплати като продава ИТ услуги на чужденци. Дигиталната революция прави индустриалната революция неизгодна.

Преодоляване на пропастта

Нищо от това не означава, че дигиталната революция е лоша за човечеството. Далеч не е така. Тази технология е, като цяло, двигател на прогреса. IT преобрази живота на милиарди към по-добро, често по начини, които стандартните показатели не улавят. Комуникациите, знанията и развлеченията са станали почти безплатни. Малко работници ще искат да се върнем към един свят без интернет, смартфон или Facebook, дори и при увеличение на заплатите. Технологията също така им предлага нови начини да изкарват прехраната си. Etsy, онлайн пазар за произведения на изкуството и занаятите, дава възможност на любители да продават стоките си по целия свят. Uber, компанията, която преобразява таксиметровия бизнес, позволява десетки хиляди шофьори да работят, както и когато те искат.

Въпреки това, растящата пропаст между квалифицирания елит и обикновениje работници, е тревожна. Гневните избиратели, чиито заплати стагнират, ще търсят изкупителни жертви – за което свидетелстват възходът на ксенофобията и протекционизма в богатия свят. В бедните страни разбитите очаквания и армиите на хора с непълна заетост са рецепта за екстремизъм и вълнения. Правителствата по целия свят поради това имат огромен интерес да допринесат за премахване на препятствията между работниците и богатството.

Отговорът не е регулация или по-голяма държава. Високите минимални заплати просто ще ускорят замяната на работниците от машини. Наказателните данъчни ставки ще възпират предприемчивостта и ще изплашат квалифицираните работници, от които зависи просперитета в ерата на цифровите технологии. Най-доброто нещо, което правителствата могат да направят, е да се повиши производителността и пригодността за заетост на по-слабо квалифицирани работници. Това означава, че да се отървем от глупавите правила, които ограничават наемането, като защитите за уволнение на лошите изпълнители. Това означава по-добра жилищна политика и повече инвестиции в областта на транспорта, за да се помогне на хората да работят в продуктивни градове като Лондон и Мумбай. Това означава обновяване на образованието. Не всеки работник може или трябва висше образование, но твърде много хора в бедните страни все още не могат да четат и твърде много хора в богатите не успяват да завършат средното си образование.

Занапред образованието не трябва да е само за младите, възрастните се нуждаят от обучение през целия си живот, за да са в крак с технологичните промени.

Но макар че правителствата могат да смекчат проблема, те не могат да го решат. С напредъка на технологиите повече работници ще могат да намерят работа само при по-ниски заплати. Скромните доходи на поколението, което технологията оставя след себе си, ще трябва да бъдат допълнени с данъчни кредити или субсидии за заплати. Това не означава непременно налагане на по-високи данъчни ставки за богатите, но означава затваряне на вратичките и подаръците, от които те се възползват.
През 19 век на правителствата бяха нужни 100 години, за да направят инвестиции в образованието, които позволиха на работниците да се възползват от индустриалната революция. Дигиталната революция изисква подобен смел, но по-бърз отговор.

The Economist

Може би ви интересуват също:

Дългосрочната стагнация

Прави ли ни интернет по-бедни

Капиталът  в 21 век

 

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>