БНБ дължи отговори не само за КТБ

Седмица, след като сайтът Бивол публикува шокиращи данни за кредитите, отпуснати от една банка (нека я наречем банка П*), БНБ и Комисията по финансов надзор запазват мълчание по случая. В Търговския регистър има достатъчно документи, които показват, че Банков надзор е трябвало да се намеси преди години.

Случайно или не, разследването на bivol.bg бе предхождано от безпрецедентни глоби срещу медии за банкови публикации. Вероятно затова повечето медии, с изключение на „Капитал”, не отразиха темата. Отсъствието на медиен интерес води и до липсата на обществен натиск спрямо регулаторите да потвърдят или отрекат информацията.

Законът не поощрява медиите да се ровят в банковите дела. Поради криворазбрана загриженост за финансовата стабилност, законът за кредитните институции предвижда солидни глоби за разпространение на „невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея”. Законодателството за пазарните манипулации – според тълкуването на КФН, също дава възможности да се преследват медии.

Разследването на bivol.bg e мащабно. При други обстоятелства медиите с удоволствие биха направили копи-пейст, но в този случай наред с (авто)цензурата ги спря и необходимостта данните да се верифицират. Малко медии имат ресурса да го направят.

Но в случая става дума за публична информация и е достатъчно да се верифицират само няколко случая, стига да знаеш какво и как. Депутатите, които имат имунитет, би трябвало вече да са поискали изслушване.

Според bivol.bg голяма част от отпуснатите кредити са за свързани лица и за да го докажат, те проверяват крайните собственици. Но е налице и икономическа свързаност по линия на търговските отношения. Дори не е необходимо да се проверяват всички кредити, за да се види, че има основание да се пита БНБ как контролира спазването на законовите изисквания за големите кредити.

Една значителна част от посочените кредити са обезпечени с особен залог. Това подлежи на вписване в търговия регистър, заедно с всички подробности по договора. Информацията е публична и разгласяването й не представлява нарушение на Наказателния кодекс.

Според закона експозицията към едно лице или към свързани лица е голяма, когато е над 10% от собствения капитал на банката. Експозицията към едно лице или към свързани лица по старата Наредба 7 не може да надвишава 25% от собствения капитал, а общият размер на всички големи експозиции не може да е по–голям от 8 пъти капитала. Ако става дума за вътрешни кредити, ограничението е до 20% от капитала на банката. Тези изисквания са с една-единствена цел – диверсификация на риска.

Собственият капитал на банка П е над 700 млн. лева, но през 2011 г. е бил около 470 млн. лева.

Законът не забранява да се отпускат големи кредити, но налага определени изисквания. Такова е изискването кредитите към свързани лица не са над 25% от капитала. През 2011 г. това означава около 120 млн. лева. В списъка няма отделен кредит над 120 млн. лева.

Въпросът, на който само БНБ може и е длъжна да отговори, е дали през 2011 г. банка П е отпуснала кредити към икономически свързани лица на обща стойност над посочената. Данните за три предприятия, разположени на една и съща производствена площадка, водят до обосновани съмнения за твърде големи експозиции за свързани лица. Да ги наречем дружествата Е, Н и В. Трите получават значителни заеми в един и същи априлски ден на 2011 г., при това договорите са с поредни номера. Общата сума е над 300 млн. лв.
В отчетите на въпросните дружества като основни доставчици, респективно основни клиенти са посочени други големи кредитополучатели. Тези отчети също са публични.

Прието е да се смята, че е налице свързаност когато са налице роднински връзки, дялови участия и пр. Но съществува и понятие икономическа свързаност. Според указание на БНБ от 2011 г. за прилагане на изискванията за големите кредити, взаимосвързаност на клиентите посредством значителна икономическа зависимост е налице в следните случаи:
„- пряка икономическа зависимост, като например участие в общ производствен цикъл или зависимост от общ голям клиент;
– наличие на общ основен източник на финансиране под формата на кредитeн ангажимент (линии, гаранции и др)., както и пряка, непряка или реципрочна финансова подкрепа.”
Във въпросното указание БНБ дава и примери за икономическа свързаност, в това число:
– когато значителна част от производството/продукцията е предназначена за един клиент;
– значителна част от вземанията или задълженията на лицето са към един контрагент;
– производител и доставчик, от когото производителят е зависим и ще отнеме време да бъде заменен.

Кредитополучател на ПИБКредитополучател на ПИБ 2Кредитополучател на ПИБ 3

 

 

 

Не пише какъв е критерият за значителност (10%, 20% или 50%), но в отчетите на дружествата те се определят взаимно като основни партньори (вижте илюстрациите с извинение за лошото качество). Например Е, което е реализирало най-големи приходи – над 132 млн. лева, посочва като основни клиенти другите две дружества, заедно с още три компании. Да допуснем, че тези три компании са с по-голям оборот, а В и Н са купили най-малко, макар да са на второ и трето място в списъка на клиентите. При всички случаи това са няколко милиона, иначе изобщо нямаше да бъдат споменавани.
Да видим отчетите на дружества В и Н. При тях оборотите са доста по-малки, следователно „тежестта” на E трябва да е значителна – „доставчик, от когото производителят е зависим“. Обикновена математика.

След като финансовите отчети са задължителна част от едно окомплектовано кредитно досие, а липсата на пълно кредитно досие е основание да се правят обезценки, в БНБ едва ли са пропуснали тези документи. Дали е възможно инспекторите от Банков надзор да не са забелязали три кредита на значителна стойност, отпуснати на една и съща дата, с поредни номера, към дружества, разположена на една и съща площадка и на всичко отгоре – дружества, които се самоопределят в отчетите си като основни клиенти и доставчици? Дали е възможно инспекторите да не са докладвали? Едва ли, там работят добри професионалисти. Защо тогава нарушението не е отстранено чак до август 2014 г. (когато залозите са вдигнати, вероятно във връзка с план за преструктуриране**)? Слава богу, рискът от тези кредити не се реализира, но БНБ все пак дължи отговори.

Това са схеми, за които се говори по кафенетата от години. През тези години БНБ имаше достатъчно време, за да притисне банките да изчистят заемите за свързани лица, без никой да разбере (Да, парите обичат тишината). Вместо това ръководството на БНБ прикри подобни случаи – очевидно осланяйки се на това, че от пролуките в надзора ще се възползват мнозина, така че да имат интерес да го поддържат.

* Използването на инициали е опит за защита, но и нежелание да се намесвам във войни на групировки. Въпросът за пропуските на банковия надзор е принципен и се нуждае от решение.

** Залозите не са вдигнати, а са подписани анекси, с които заемите се разсрочват до 2022 г.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>