Уве Чирнер: Не можете да копирате чужда система за подготовка на кадри

Уве Чирнер, мениджър на ABB – клон Раковски, за привлекателността на района около Пловдив, дефицита на кадри и предизвикателствата на новите технологии

Господин Чирнер, споделяте ли оценките, че недостигът на кадри започва да се превръща в спирачка на икономиката на България? Вие и други компании от Пловдив започнахте да търсите кадри и в Северна България, инвестирате в образование.

– Не бих казал, че намирането на квалифицирана работна ръка е основен проблем на българската икономика. С навлизането на много чуждестранни инвеститори в района на Пловдив обаче е трудно да се намерят достатъчно подготвени работници.

Ние присъстваме в Пловдив от 2009 г. и след това бяха привлечени много чуждестранни инвеститори.

В ABB сме представени в университетите, като им предоставяме дарения за лаборатории и други програми. Провеждаме стажове във фабриката. Освен това отпускаме стипендии, включително международни стипендии за таланти, чиито разходи за обучение покриваме. България е една от 20-те АББ страни, в които имаме стипендиантската програма „Юрген Дорман“,   която всяка година добавя трима нови студента от техническите университети в София и Пловдив. Тази стипендия конкретно предоставя възможност на студенти от целия свят, с много добри академични постижения, които се нуждаят от финансова подкрепа, за да могaт да продължат обучението си, а в последствие не са ангажирани с договор след завършването си. Към момента имаме 6 стипендианти, като очакваме броят им да расте. ABB има и друга програма – „АББ Талант“, която покрива всички университети в България, като след завършването студентите трябва да работят две години за компанията.

Каква е ролята на публично-частните партньорства в професионалното образование?

– По принцип ABB преценява различни възможности за обучение и професионално образование, включително центрове за обучение. Сътрудничим с Германската търговска камара за организацията на курсове за обучение и сме готови да инвестираме в нови възможности.

Дуалното обучение решение ли е?

– Има различни нива на дуално обучение – стажански програми, при които хората изучават специализирана дейност, която прилагат в компанията или тригодишно обучение за хора, които нямат диплома за средно образование и не възнамеряват да ходят в университет. Те кандидатстват в компанията, която има сътрудничество с професионално училище, осигуряващо теоретичната подготовка. Аз самият съм завършил професионален университет в Манхайм, Германия. Започнах като инженер-механик в ABB и кандидатствах в компанията за място в университета. Програмата беше съфинансирана и имаше тясно сътрудничество между индустрията и центровете за обучение и квалификация.

Все пак е трудно подобни програми да се прекопират от Германия. Там системата  е развивана 50 години и е трудно да се приложи едно към едно в друга страна. Аз съм работил за ABB в различни държави, последно бях в Индонезия, където заедно с Германската търговска камара работихме за установяване на подобна система за обучение, която да е съобразена с местните нужди. Трябваше първо да обучим обучаващите в самите предприятия, след това да разработим програмите за мехатроника, производството на автомобили и т.н. Това е много дълъг процес, който изисква време и ангажираност от двете страни, както и сътрудничество с институциите.

Споменахте, че ABB е съфинансирала обучението Ви. Как става това?

– В този случай компанията плаща месечно възнаграждение, за да покрие разходите за издръжка на студента, тъй като той е зает цял ден с обучението и има два или три месеца практика. Освен това компанията плаща такса на университета, която покрива лекторските възнаграждения, разходи за инфраструктура и т.н.

Според Вас повишаването на възнагражденията би ли облекчило проблема с кадрите?

– Ръстът на заплащането без увеличение на производителността няма да проработи. Индустриите просто ще се преместят на друго място. По-високата производителност може да се постигне с по-добра организация на процесите или с автоматизация. В нашата фабрика имаме всички нива – стандартни работни места, полуавтоматизирани работни места и напълно автоматизирани машини. Така че се нуждаем с кадри с различна квалификация. Ако просто увеличим цената на труда, без да увеличим производителността, България ще загуби привлекателността си.

Например, в Румъния и заплатите, и производителността са по-високи.

Също така ние не искаме да привличаме в Пловдив повече трудоемки дейности, а искаме да привлечем повече добавена стойност, повече ефективност и автоматизация. И плащаме различни заплати на хората, които умеят да поддържат тези процеси. Ако искате по-евтин труд, трябва да идете в други райони.

Но заплатите вече се повишават. Това означава ли, че разчетите на инвеститорите, които разчитат на евтин труд, трябва да се променят?

– Ние имаме всички нива – и ръчна работа, и напълно автоматизирани производства. Привлекателността на България не е в ниското заплащане, макар да е фактор, но също и фактът, че е в ЕС. Ако искате просто евтина работна ръка, за да произвеждате прости неща, ще отидете в Индонезия, Бангладеш или Африка.

За нас фактори са наличието на обучен персонал и образованието, сигурността на инвестициите и правната рамка. Имате добри технически университети. Трябва да се мисли за привличането и задържането на персонал и за квалификацията им. Но решението за преместване на един инвеститор не се основава само на нивата на заплащане.

Важни са и наличието на терени за построяване на фабрики, данъчното облагане, което в България е атрактивно, транспортните връзки и логистиката. Това е един завършен пакет от условия.

Кое е  най-голямото предизвикателство за инвеститорите в България тогава?

– Може би най-важното е колко лесно е да се изгради една фабрика и да се свърже с електрическата мрежа, да се получат всички разрешителни и сертификати. Ако направите инвестицията и закупите машините, но нямате право да работите, тъй като ви липсват разрешения или електричество и вода, това е бедствие. В това отношение имаме добър опит в Пловдив, където имаме две фабрики (една, построена през 2009 и една от 2014 г.) без да имаме тези проблеми с администрацията на местно ниво.

Каква част от служителите в ABB – Раковски се занимават с дейности, неизискващи висока квалификация?

– Около половината от работниците се занимават със сглобяване на компоненти, но за тях също е важно да разбират вътрешните правила на компанията.

Правите ли редовни оценки на персонала?

– Преди да подпишем трудов договор, ги оценяваме. След това съгласно глобалния стандарт на ABB за Оценка на личното развитие правим задължителна оценка два пъти годишно. За работниците в производството следим показатели като производителност, дисциплина и т.н., за админситрацията – постигането на определени бизнес цели. Тези оценки са едно от нещата, които влияят на ежегодната актуализация на заплащането.

Междинната оценка в средата на годината цели да покаже къде сме, дали трябва да променим нещо. След това се споразумяваме за целите за следващата година и за необходимото обучение, за да постигнем целите.

Имаме вътрешни обучения, включително онлайн. Освен това ABB има глобална програма за обучения с продължителност две години, през които хората, макар и наети в България, преминават различни етапи в други страни и изучават инженерство или веригите на доставки и т.н.

Има много фактори, освен заплатата, за задържане на работниците, като трудовите условия. Нашите фабрики по света са изградени по единен стандарт. Те са климатизирани, приятни, чисти и сигурни. Машините са от един и същи стандарт. Предлагаме условия за спорт, медицинско обслужване. В момента обсъждаме и идеята за детска градина до завода в Раковски, така че майките да могат да оставят децата си преди работа и да ги прибират. Друг фактор са възможностите за кариерно развитие в рамките на компанията. Моята кариера например е преминала изцяло в ABB.

ABB има добър опит в автоматизацията и Индустрия 4.0. Как това променя организацията и какво трябва да направят компаниите, за да се адаптират?

– Това е голяма тема. Ако имаме 10 души в стаята и ги попитаме какво означава Индустрия 4.0, ще получим 10 мнения. Всяка индустрия, всеки сегмент го интерпретира по различен начин. За мен като мениджър това зависи от нивото на автоматизация и е важно да разберем колко добре функционира фабриката, колко добре оперира нашата машина, актив, инвестиция,  има ли проблеми с качеството, графика, концентрацията на информация.

За друг може би това започва още когато работникът се качва на автобуса, използвайки картата си, така че може да се проследи кой работник с кой автобус пристига. Същата карта може да се използва в магазина и т.н. Дигитализацията означава технология, която елиминира хартията. Не се нуждаете от пари в брой. Ние например плащаме по 60 лв. на работник под формата на хартиени ваучъри за храна. В дигиталния свят би било по-лесно да се използва електронна карта, макар да не е разрешено от закона.

Редица дейности – от производството до домакинството, могат да се контролират от телефона. Например, имаме контролен център, чрез който осъществяваме надзор над фотоволтаични централи в цялата страна от София. Произвеждаме компоненти и части за автоматизация, така че ако имате подходящата инсталация у дома и тръгнете за морето, да можете да проверите дали сте изключили уредите.

Но за мен Индустрия 4.0 означава, че машините, продуктите и инсталациите, които имам на разположение, ми говорят. Те ми казват кога не са в добра кондиция и кога се нуждаят от поддръжка. Така аз мога да планирам предварително, за да избегна спиране.

Докладът на МВФ за банките между редовете

БНБ

Пет банки биха показали капиталов недостиг от близо 2 млрд. лева при негативен сценарий към 2019 г., става ясно от доклада по  Програмата за оценка на финансовия сектор в България (Financial Sector Assessment Programme – FSAP) на МВФ. БНБ поиска тази оценка след фалита на КТБ. Освен това бе извършен преглед на качеството на активите на банките и небанковите финансови институции, реформи в банковия надзор и бяха въведени правила и фонд за преструктуриране на кредитни институции.

В доклада на МВФ се посочва, че концентрацията на кредити, включително към свързани лица в някои местни банки носи по-голям риск отколкото показаха прегледът на качеството на активите (ПКА) и стрес тестовете, извършени от БНБ през миналата година.

Друг риск е високото ниво на необслужвани кредити, особено на фона на предстоящото от 2018 г. въвеждане на нови правила за провизиране (МСФО 9). МВФ препоръчва създаването на фонд за ликвидна подкрепа, като подчертава, че валутният борд и правилата за държавна помощ на ЕС налагат някои ограничения. Прави се оценка, че средствата във Фонда за гарантиране на влоговете са недостатъчни.

Банковата система е устойчива, но отделни банки остават уязвими, а БНБ трябва да положи още усилия за засилване на банковия надзор, става ясно от доклада. На няколко места се подчертава, че индикаторите за системата като цяло се подобряват, но остават индивидуални проблеми.

В съобщението на БНБ се подчертава, че е постигнат напредък в укрепването на банковия надзор след оценката през 2015 г. на съответствието на надзорните практики на БНБ с Базелските основни принципи, но са необходими още действия и ресурси. Рамката за управление на кризи в банковия сектор е изградена на здрава основа, но предстоят още важни стъпки, включително одобряването на плановете за преструктуриране на системно важни местни банки и разработването на инструменти за осигуряване на възможност за ликвидна подкрепа от страна на централната банка.

МВФ акцентира в съобщението си, че резултатите от Програмата за оценка на финансовия сектор в България потвърждават устойчивостта на финансовата система в страната и липсата на преки рискове за публичните финанси. В най-скоро време се очаква и Световната банка да приеме своята оценка за финансовия сектор в България.

В самия доклад обаче се четат доста предупреждения. Става ясно, че фондът е провел собствен стрес тест на база данните към юни 2016 г. (прегледът на активите и стрес тестове на БНБ са на база данни към декември 2015 г.) Той обхваща 17 банки и за разлика от стрес теста на БНБ използва подход отгоре-надолу. Друга разлика в методологията, е че неблагоприятният сценарий при БНБ обхваща две години, докато МВФ предвижда три години на спад (2017-2019). Освен това МВФ изключва постъпления от лихви по необслужвани заеми както при базовия, така и при неблагоприятия сценарий на стрес теста, за разлика от БНБ.

Според оценката на МВФ пет банки се оказват с капиталов недостиг и са под регулаторно изисквания минимум на CET 1 (базов капитал от първи ред) от 4.5% и дори под 3%. Общият капиталов недостиг се оценява на 1.8% от БВП, което е близо 2 млрд. лева. В края на периода (юни 2019 г.) три от тях ще са във технически фалит, ако се сбъдне неблагоприятният сценарий.

За сравнение прегледът на активите на БНБ посочи нужда от капиталови корекции за три банки (ПИБ, Инвестбанк и „Виктория”, като последната вече бе увеличила капитала). А общо пет банки не издържаха стрес теста, тоест при хипотетичен неблагоприятен сценарий капиталовата им адекватност би паднала под 4.5%. Това бяха ПИБ и Инвестбанк, при които показателят CET1 при неблагоприятен сценарий би станал отрицателна величина, Интернешънъл Асет Банк, „Токуда” и „Виктория”. Следващите банки, които бяха близо до границата от 4.5%, са Общинска и ЦКБ (6.5% капиталова адекватност при утежнения сценарий на БНБ).

Според МВФ в резултат на прилагане на утежнения сценарий капиталовата адекватност на 17-те банки би се понижила до 15% в края на периода  (юни 2019 г.). При утежнения сценарий на БНБ общият ефект от ПКА и стрес теста би бил намаление на базовия собствен капитал от първи ред до 14.4% към 31 декември 2018 г.

Оценката на МВФ обаче не включва 10 по-малки банки и клонове, което означава, че тя не обхваща споменатите „Токуда” и „Виктория”.  Фондът не разкрива кои са петте банки с проблеми.
Препоръката на МВФ е петте банки да се капитализират до средата на 2017 г., тъй като те държат 12% от активите в сектора. За ПИБ подобно увеличение на капитала бе препоръчано от БНБ до април 2017 г., но банката съобщи, че ще търси външен инвеститор.

Концентрацията на кредитния портфейл, включително към свързани лица в някои местни банки е посочена като основен риск.

Става ясно, че централната банка ще подготви нови регулации за свързаните лица. Там трябва да се включат процедури в случаите, когато действителният собственик на кредитополучателите е неясен. Заради високата концентрация на кредити, МВФ препоръчва големите експозиции да се следят индивидуално.

В доклада се препоръчват редица организационни мерки, така че БНБ и Банков надзор да отговарят по-бързо на възникващите рискове и да разработят правила за ранна намеса. Централната банка обаче е успяла да убеди Фонда, че сегашната структура, при която подуправителят носи отговорността за надзорните мерки, а УС се намесва само при вземането на решения за лицензиране и поставяне на банка под специален надзор, е уместна.

Според МВФ са необходими правила за плавен преход от ранни намеса (когато натискът за теглене на депозити може да бъде овладян) към преструктуриране на банка (когато проблемите са сериозни и не опират само до изчерпване на ликвидността).

Предстои одобряването на плановете за преструктуриране на 13 местни банки, тъй като досега това е направено само за банките с чуждестранен собственик.

От фонда препоръчват да се създаде фонд за ликвидна подкрепа на банки. Заради ограниченията, наложени от валутния борд, няма инструмент за извънредна ликвидна помощ (ELA). Фондът за гарантиране на влоговете в банките в момента не може да покрие депозитите дори на най-малката средна по размер банка, освен ако не вземе заем или не мобилизира допълнителни премийни вноски от останалите банки. Припомняме, че след като изплати влоговете от КТБ, този фонд разполага с активи на стойност 392 млн. лева, а задълженията му към бюджета и международни институции са 1.6 млрд. лева. (Тъй като средствата на фонда бяха недостатъчни, изплащането на депозитите бе финансирано от фискалния резерв, а по-късно бе взет заем.) Фондът за преструктуриране на банки не е напълно действащ, според МВФ. Той бе създаден през 2015 г. и в него има под 300 млн. лева. Затова се препоръчва при спазване на принципа „първо частни решения” (тоест да не се бърза със спасяване на банки за сметка на бюджета), да се обмисли създаването на фонд за ликвидна подкрепа при БНБ с вноски от банковия сектор. Той може да бъде допълнен с по-високи задържани печалби от БНБ (БНБ внася цялата си печалба в държавния бюджет, но напоследък тя намалява значително, до 20 млн. лева).  МФ би могъл да се ползва като упълномощен орган за вземане на заеми за целите на финансовата стабилност чрез БНБ, препоръчва фондът. Документът потвърждава ролята на МФ чрез двата инструмента, предвидени в режима за преструктуриране и рекапитализация на банки – капиталова подкрепа и временна национализация на затруднени банки.

Освен това в доклада се дават и практически съвети за по-широко прилагане на правилата за ликвидна помощ – например, като се прави предварителна оценка на потенциалните обезпечения и се приеме, че всички банки, които имат план за рекапитализация, са платежоспособни. При кризата с КТБ не бе предоставена ликвидна подкрепа, като една от причините за това бе недостатъчно обезпечение (по-късно се твърдеше, че причината е била фактическата неплатежоспособност на банката). Правилата на БНБ допускат извънредна ликвидна подкрепа за три месеца при достатъчно обезпечение (злато, валута, ДЦК), но само за платежоспособна банка и при риск от ликвидна криза, за което има разписани критерии. През 2014 г. ПИБ получи подкрепа за сметка на фискалния резерв при изрично разрешение от Европейската комисия. Част от въпросите, свързани с тези решения, вероятно ще намерят отговор при очакваното до края на месеца резсекретяване на стенограмата от заседанието при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г.

Означава ли предложението на МВФ смекчаване на валутния борд? Именно възможността за ликвидна подкрепа на банка при наличие на системен риск е причината да се смята, че в България е въведена мека форма на валутен борд (потенциално). От доклада на МВФ не става ясно дали се предлага допълнително смекчаване на правилата. Новият фонд ще се финансира предимно чрез вноски на банките, освен това се разчита на заеми от МФ (почти както бе направено за ПИБ). Ролята на БНБ ще бъде основно по два начина – като внася във фонда част от печалбата си (незначителна част от валутните резерви) или ако предоставя ликвидна помощ. Последното, както стана дума, и в момента е възможно съгласно Наредба 6 и е част от арсенала на централните банки от времето на Уолтър Баджът насам. Тънкият момент винаги е бил разграничението между неликвидна и неплатежоспособна банка. Не е промяна на правилата възможността да се предоставя ликвидна подкрепа на банки до размера на излишъка над валутните резерви – и сега съществува ограничение („само при наличието и до размера на средствата по депозита на управление „Банково“ при управление „Емисионно“). Но в доклада на МВФ съществуват неясноти, например, идеята МФ да разширява гаранцията за определени банки, които са под натиск, както и предложението за суапи на активи с Банката за международни разплащания и ЕЦБ.