Горанов

Данъчният пакет за 2017 г. е пълен с неработещи текстове

Тази година трябваше да се размине с козметични промени на данъчните закони. Малко редакционни поправки, очакваното увеличение на акциза за цигарите и това трябваше да бъде всичко. Но не стана така. МФ за пореден път стовари обемист пакет от промени, който вероятно ще се допълва и преправя, защото такава е логиката му.
Тези промени се извършват с преходните разпоредби на законопроект за изменение на Закона за акцизите. В по-голямата си част те включват трудни за прилагане изменения в Закона за ДДС, разположени върху 16 страници, повече от половината от проекта.
Измененията за пореден път се отнасят предимно до непризнаването на данъчен кредит за активи, които не се ползват за дейността, или за облагането на личното ползване (безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна).
Ако други поправки не изпреварят сегашния проект, това ще бъде 38-та промяна на закона за ДДС, който е в сила от началото на 2007 г. и си има правилник за уреждане на подробностите. Много от тези изменения не се дължат на икономическата динамика или на съобразяване с други закони, а на това, че предишните изменения не са били добре преценени.
Да се учудваме ли тогава, че за подготовка за плащане на данъци фирмите у нас отделят по 423 часа, докато в Румъния това отнема 159 часа, както показа скорошен анализ на БСК.
Голяма част от тези усилия са опити да се ограничи неправомерното ползване на данъчен кредит. МФ и НАП остават убедени, че масово се купуват лични вещи (коли и имоти) като фирмени активи, за да се приспадне ДДС. До този момент няма ясни доказателства за мащаба на тази злоупотреба, но данъчните власти се стремят да я спрат с всички сили.
По данни на МФ за пет месеца (от февруари до края на юни) приходите от данък Уикенд са едва 5.2 млн. лева. Като се има предвид броят на регистрираните по ДДС, включително физически лица, това означава, че за годината средно на данъкоплатец ще се паднат по около 35 лева допълнително разкрит данък. Ако МФ направи проучване, може да открие, че разходите за спазване на законодателството (ъпдейти на софтуер, изразходвано време за запознаване със закона, консултантски и участия в семинари, както и разходите на самата администрация) надвишават приходите от данък Уикенд. Но опитите за залавяне на неизвестни извършители на лично ползване продължават.
Когато данъчното законодателство е трудно за спазване, включително защото е неразбираемо, все повече данъкоплатци ще започнат да го пренебрегват. (особено за маловажни случаи). Дори самото МФ също среща затруднения. Например, най-голямата и твърде подробна промяна засяга пропорционалното начисляване на ДДС върху имоти, използвани за лични цели, когато през следващите години има промени в употребата на имота и той се използва извън дейността. Досега изглежда е имало пролука в закона.

Колкото по-сложни стават правилата, толкова по-отдалечени от реалността са очакванията те да донесат ръст на данъците.

Друг пример за нереалистични планове е изискването за задължително онлайн подаване на годишните данъчни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за доходите на физическите лица (ЗДФЛ), както и на справката по чл. 55 от ЗДФЛ. За фирмите електронното деклариране влиза в сила още догодина (за печалбите и загубите от тази година), а за гражданите ще се прилага от 2018 г. Промяната е издайническа – тя показва, че хората в МФ да забравили най-отдалечените населени места, в които интернет често няма*. Другата уязвима група ще се възрастните хора, които в голямата си част не ползват интернет, но получават доходи (например, наеми), които трябва да декларират. И едните, и другите най-вероятно ще трябва да платят на консултанти или счетоводители с електронен подпис. Промяната също така облагодетелства доставчиците на електронен подпис (и е допълнителен разход за бизнеса).
Усилията за разширяване на електроните услуги са разбираеми и заслужават подкрепа. Трябва да се признае, че НАП е от малкото държавни администрации, които наистина имат работеща технология. Тези, които могат да декларират данъците си онлайн, отдавна вече са оценили предимството и не го правят само заради отстъпката. Стремежът електронизацията да се наложи силово обаче може да накара много хора с малки или спорадични доходи да минат в сивия сектор.

Най-зле преценени са промените, които следва да ограничат кешовите плащания и да стимулират безкасовите. МФ за втора поредна година ще се опита да снижи тавана на плащания в брой до 5000 лева. Но ограничението се отнася и за периодични сделки (например, всеки наемодател, който отдава апартамент за повече от 420 лева месечно, трябва да изиска плащане по сметка). Това засяга повечето хазяи в София и големите градове. Както и в горния пример, не е реалистично те да бъдат „превъзпитани“ толкова бързо.

Неработещ е и текстът, позволяващ да се ползват отстъпки при 80% безкасови разходи. Освен че е неясен (това подлежи на редакция), той е и изначално сгрешен, тъй като НАП няма правомощия да следи движенията по банкови сметки. Трябва да се правят ревизии, за да се разреши облекчението от 1%. Мярката е замислена като подсладител на ограничението за кешови разплащания, но няма да свърши работа.
Вместо това МФ можеше да предложи други стимули, например, намаляване на дължимия данък с разхода за електронен подпис или други устройства, които ще подпомогнат мечтаната електронизация. Само че това ще влезе в явно противоречие с усилията да се обложи личното ползване на същите устройства.

Безналичните разплащания можеха сами да си пробият път, ако МФ бе дало пример, договаряйки по-ниски такси за платежните нареждания към бюджета. Вместо това има много малко офиси на данъчната администрация, в които гражданите могат да плащат без такса и пред тях винаги има опашки. Особено интересен пример е възможността да се плащат публични задължения онлайн (с банкова карта), за което незнайно защо се събира такса (става дума не за плащане с карта, регистрирана при epay.bg , а за директно плащане с карта през gate на Борика, което обикновено е безплатно за клиента).
Другото, което би придало смисъл на ограничаването на кеша, е една завършена система на електронно управление, която не само елиминира хартията, но и необходимостта да се правят справки на гише. Но този етап от развитието е далеч.

Статия за в. СЕГА
* По данни на НСИ само 55% от домакинствата средно за страната са имали достъп до интернет през 2015 г.

1 коментар

  1. Не само това. Ако плащам с кредитна карта 80% от заплатата, а после внасям в рамките на гратисния период, това брои ли се? Ако плащам с ПейПал?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *