евро

10 години в ЕС – предимства и пропуснати шансове

Навършиха се 10 години от присъединяването на България към ЕС. Забогатяха ли българите за този период и в кои области са най-големите предимства от еврочленството? Данните, а и ежедневните наблюдения показват, че най-много спечелиха тези, които бяха по-мобилни – студентите, пътуващите, компаниите, дръзнали да търсят нови пазари или инвеститори.

Цени и доходи

ЕС, ППС eu-ceniВсяка рекапитулация започва с измерителите на благосъстоянието и те като че ли са еднозначни. Средната годишна работна заплата се повиши от 4324 лева през 2006 г. на 10535 лева през 2015 г. (със 144%), а тази година ще добави вероятно още 7% ръст (над 11 хиляди лева). Това е номинално увеличение, което се случи и благодарение на плоския данък и силното вдигане на МРЗ.

БВП е нараснал номинално с почти 70% за десетте години (и вероятно с 22% по съпоставими цени през 2007-2016 г.)

Но догонването на доходите в ЕС протича много бавно, особено в периода непосредствено след кризата. След 10 години на еврочленство доходите (БВП), измерени чрез паритета на покупателна способност, тоест с отчитане на разликите в жизнения стандарт, се повишиха от 38% до едва 47% от средното ниво за ЕС. А фактическото индивидуално потребление е 53% от това за ЕС-28.

По-голямата част от това десетилетие бе белязана от икономическата криза и последиците от нея. Това е главната причина догонването на нивата на доходи в ЕС да е много по-бавно от предварителните очаквания. Както посочва скорошно изследване на Института Брьогел, финансовата криза съществено забавя конвергенцията в ЕС, а в страните от еврозоната дори се наблюдава дивергенция (засилване на разликите, най-вече заради относителния спад на доходите в Гърция, Испания и Португалия).

Възстановяването от кризата в България е по-слабо отколкото в други източноевропейски страни. догонване ЕСЗа деветте години след присъединяването, за които има данни (2007-2015), България е съкратила 9 процентни пункта от разликата със средновропейските доходи (БВП на глава от населението по ППС), което се дължи основно на слабото възстановяване от кризата. Предварителните данни за 2016 г. наистина показват изпреварващ ръст на БВП спрямо средноевропейските нива, но това едва ли ще промени картината. Ако се запазят темповете от последните 10 години, българите ще догонят нивата на доходи в ЕС след близо 60 години.

За да се промени това, България трябва да се върне към темпове на растеж от порядъка на 5% годишно – което е невъзможно при сегашното ниво на инвестициите, изчерпването на фактора евтин труд и при структурата на износа.

Догонването на цените в ЕС вървеше по-бързо до 2011 г., но през последните години имаме обрат (графика).

Българите в ЕС

Най-голямата промяна настъпи за българите, работещи или учещи в ЕС. Техният брой доближава 1.1 милиона души, включително деца и студенти, но числата не са сигурни. Оценката на МВнР е за около 2 млн. българи зад граница, но не само в ЕС. Данните на НСИ за външната миграция са само за периода след 2012 г. и само за хората, които са сменили настоящия си адрес с такъв в чужбина. Те се увеличават рязко през 2014 и 2015 г., но са далеч от оценките за милиони (съответно 24 хиляди и 25 хиляди емигранти с българско гражданство).

Алтернативен измерител са издадените Европейски здравни карти, които са едногодишни, с изключение на пенсионерските. Според данните, които НЗОК ни предостави, те се увеличиха, за да достигнат 165 хиляди през миналата година (но със сигурност от тях се възползват и командировани лица, както и туристи).

Предполага се, че най-голямата емигрантска общност е в Гърция. Според местни източници там живеят около 200 хиляди българи (без да се броят заселниците в Егейска Македония), в това число най-малко 50 000 сезонни работници. Други оценки достигат до 350 хиляди. Гърция не подава офицална информация на Евростат, така че числата са спекулативни.

Броят на българите в Испания, според различни оценки е над 200 хиляди, като повечето са се заселили там непосредствено преди присъединяването в ЕС. Възможно е този брой вече да е по-малък. По данни на Евростат гражданите на Испания с български произход са намалели от 147 хиляди на 126 хиляди през 2015 г. Въпреки че безработицата в Испания остава висока, сравнително малка част се връщат в България, а през последните години има преместване към Германия.

Броят на българите, пристигащи в Германия, нарасна десетократно и те надхвърлиха 226 хиляди през 2016 г., по официални германски данни. А според данни на Федералната агенция по труда от 2016 г., от тях 73 000 са на социални помощи . Това скоро ще секне, тъй като Германия, както и ЕС като цяло предстои да затегне изискванията към помощите за безработица и други социални програми за чужденци.

Предполага се, че около 100 хил. българи живеят във Великобритания, още толкова – в Италия. Официалните данни сочат по-ниски стойности, но е всеизвестен протестът на Партията на независимостта, която оспорваше официалната статистика за пристигналите българи и румънци, заради по-големия брой осигурителни номера. Една от причините за разминаването по принцип са хората, които пребивават, без да работят, както и временните работници (с престой до три месеца).

Освен това по неофициални данни около 10 000 деца всяка година заминават да учат в европейски университети – предимно във Великобритания, Германия, Холандия.

Българското правителство не се е интересувало колко от тези хора имат постоянна работа в приелите ги страни, колко са нередовни работници, колко са учащи, колко разчитат на социални помощи. Няма яснота и за децата, които се раждат в чужбина по време на гурбет.

Официалната статистика е на БНБ и тя сочи двойно увеличаване на трансферите от работещите в чужбина българи. Общата сума, получена за 10 години, е от порядъка на 5 млрд. евро, като тук не се включват парите, пренесени в брой през границата.

Това е значителна сума, но годишните постъпления се равняват на едва 1.3% от БВП, създаден в страната. Дори заедно с трансферите, които не се декларират и статистиката на БНБ не улавя (освен като грешки и пропуски), тези приходи като че  ли не оправдават преувеличените новинарски заглавия за приноса на работещите зад граница. Тези постъпления безспорно са жизнено важни за семействата, голямата част от които в бедни райони, но е необходимо да се прецени внимателно дали ползите компенсират загубата на икономически потенциал (свързан с работната сила).

Външна търговия и туризъм

износНепосредственият ефект от членството в ЕС би следвало да бъде най-силно изразен по отношение на търговията със стоки. Това действително е факт през първите три години на еврочленството, но след кризата видяхме трайно намаляване на дела на ЕС в износа на България. Това съвпада и с периода на по-бавна конвергенция. Едва след 2015 г. този дял отново започва да расте, което до голяма степен се дължи на увеличаването на инвестициите, предимно в производство на машини и оборудване.

Тъй като е очевидно влиянието на високите цени на петрола, а, както е известно, България отчиташе необичайно висок износ на петрол, на графиката са представени и изчисления за дела на ЕС в неенергийния износ. (Използвани са данни на БНБ заради по-дългия период, статистиката на НСИ разкрива подобна тенденция).

tourizm-euПо подобен начин и износът на туристически услуги за пазара на ЕС показва засилване през 2016 г., което до голяма степен се дължи на еднократни фактори като сътресенията на турския пазар.

tourizm-2euпътувания Много по-изразен е растящия интерес на българите към пътуване в ЕС (графики). По отношение на пътуванията, които не са с цел туризъм и вероятно са свързани с обучение или сезонна заетост, определено се наблюдава втора вълна на интерес.

Еврофондове

За почти 10 години България е получила от Европейския съюз 14.6 млрд. евро под формата на текущи и капиталови трансфери, показва статистиката на БНБ (данни до октомври 2016 г.).

Основната част са средствата по оперативните програми и плащанията за земеделие през първия програмен период 2007-2014 г. Ефектът от еврофондовете е дискусионен, както неведнъж сме писали.

Според скорошна оптимистична оценка на МФ, ако нямаше еврофондовете, българската икономика изобщо нямаше да има растеж през последните години.

Според тази оценка износът на България е нараснал с 1.6% благодарение на еврофондовете, а частните инвестиции – с 32.8%. Към края на 2015 г. кумулативното увеличение на средната работна заплата в сравнение със сценария без еврофондове се равнява на 9.6%, според оценката на МФ. Този резултат изглежда механичен, тъй като не отчита алтернативата – ръстът на икономиката, ако съществуващите ресурси се бяха насочили към проекти, различни от бутафорни туристически атракции и стадиони в запустели села. Не са правени оценки за това как еврофондовете променят (изкривяват) стимулите.

От друга страна, грантовете водят до изтласкване на производителните инвестиции – проблем, който ще се задълбочава. Все повече бизнеси се ориентират изключително към усвояване на еврофондове. В редица сектори, като строителството, земеделието и медиите, това прави неконкурентни нормалните компании, които разчитат на пазарни решения. Резултатът е засилване на зависимостта на бизнеса от политиците.

В обобщение, България не успя да използва достатъчно добре първите десет години на членството си в ЕС, за да осигури по-голям ръст на БВП (доходите). Това накара все повече хора да търсят препитание навън и създава порочен кръг, защото лишава икономиката от кадри, което подкопава потенциала й за растеж. Поради олигархичния модел на икономиката, еврофондовете в най-добрия случай послужиха като буфер по време на кризата, не не донесоха значимо увеличаване на потенциала на икономиката и на благосъстоянието на гражданите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *