Черната нула или къде изчезна антицикличната политика

Развитите страни изоставиха антицикличната фискална политика след кризата, пише в анализ на Института Брюгел.

От антициклична към проциклична политика

В своя Бюджетен мониор за 2015 г. МВФ пише, че, за да бъде стабилизиращ, фискалният баланс трябва да се увеличава, когато икономиката расте и да намалява, когато тя спада. По този начин фискалната политика създава допълнително търсене, когато производството е слабо и го намалява, когато тя е във възход.
Джефри Франкел обяснява, че славните времена на активнат фискална политика бяха преди 50 години. „Днес всички сме кейнсианци“, казват Милтън Фридмън през 1965 г. и Ричард Никсън през 1971 г. В края на 20 век, повечето развити страни успяват да провеждат контрациклична фискална политика – да обуздават разходите и увеличават данъците в периоди на експанзия и да въвеждат фискални стимули по време на рецесии. Резултатът, най-общо, е да се изглади бизнес цикълът (каквото е намерението на Кейнс). Развиващите се страни бяха тези, които започнха да следват проциклични и дестабилизиращи полититики. А след 2000 г. много политически лидери в развитите страни преследват проциклична бюджетна политика – те търсят бюджетни стимули в период, когато икономиката вече расте, засилвайки подема, а след това прилагат бюджетни икономии, когато икономиката започне да спада, засилвайки рецесията

Алберто Алесина показва (диаграма) как фискалната политика в еврозоната се променя във връзка с икономическия цикъл. За всяка година са показани промяната на циклично изгладения първичен баланс и нивото на т. нар. output gap (разликата между потенциалния и фактическия ръст на БВП, чрез която се измерва цикълът).
Първият и третият квадрант представя епизоди на контрациклична фискална политика, когато правителствата свиват бюджета, когато икономиката прегрява и обратно. Вторият и четвъртият квадрант включат години, в които фискалната политика е проциклична. Повечето страни в извадката прилагат контрациклични фискални политики в началото на рецесията (2008-09), но стават проциклични след 2009 г., по-точно фискалната консолидация започва, когато рецесиите не са приключили.

alesina
Source: Alesina and al. (2014)

Обща теория на остеритета

Саймън Рен-Люис пише, че няма добра макроикономическа причина за остеритет на глобално ниво през последните пет години и икономиите в периферните страни от еврозоната най-вероятно можеха да бъдат по-меки. Като се има предвид, че икономиите можеха да бъдат избегнати лесно чрез забавяне на фискалната консолидация с няколко години, критичният въпрос е защо това знание не е било използвано.
Саймън Рен-Люис пише, че част от обяснението е свързано с неблагоприятно стечение на обстоятелствата – икономиите са инцидент. По-специално проблемите на Гърция се случиха по време, когато доминираше германската ортодоксалност. Това обяснение не може да е водещо – то не обяснява какво се е случило в САЩ и Великобритания, но също така изисква да вярваме, че макроикономистите в Германия са много специални и в състояние да се налагат не само над политиците в Германия, но и в останалите страни от еврозоната.
Според Саймън Рен-Люис икономиите са резултат от десния опортюнизъм, който експлоатира инстинктивната популярна тревога от растящия държавен дълг като аргумент за намаляване на държавните бюджети. Този опортюнизъм и фактът, че той се наложи, оразява неуспеха да се следват икономическата теория и фактите. Това стана възможно отчасти, защото задачата за макроикономическа стабилизация бе възложена във все по-голяма степен на независимите централни банки, но тези институции не предупредиха за рисковете от преждевременна фискална консолидация, а в някои случаи я насърчиха.
Лари Самърс пише, че въпреки огромните аргументи за инвестициите в инфраструктура, има съпротива от страна на тези, които смятат, че ще се извършат неефективно. Разбираеми са съмненията в спосбността на правителството да прави големи неща, когато то се проваля в изпълнението на някои от рутинните си ангажименти. В период, когато публичното доверие в правителството остава близко до рекордно най-ниски нива, всяка обществена дейност е натоварена с последици. Тези отношения са циклични – ако правителството може да стане по-ефективно, то ще спечели повече доверие, което води до повече ефективност.

Брад Сетсър пише, че нищо не предизвиква ангажимента за балансиран бюджет в Германия сега. Дългата традиция, в която публичните инвестиции се разглеждаха като различни от публичното потребление и по-податливи на дългово финансиране бе забравена, като управляващата в Германия коалиция направи черната нула (schwarze Null) централна цел на икономическата политика.

Развиващите се страни се оттласнаха от процикличността

Отавио Кануто, Франциско Карнейро и Леонардо Гаридо пишат, че свидетелства за проциклична политика в развиващите се страни за първи път са открити от Гавин и Пероти (1997), които показват, че страните в Латинска Америка са много по експанзионистични в добри времена и рестриктивни в лоши времена. Талви и Вег (2000), след това показаха, че подобно поведение далеч не е запазена марка на Латинска Америка. Има няколко различни обяснения за това защо развиващите се страни са склонни да се държат по този начин спрямо индустриализираните икономики. Някои от причините, най-често посочени в литературата, включват кредитни ограничения и политикономически съображения.

Джефри Франкел пише, че някои развиващи се страни са постигнали антициклична фискална политика след 2000 г. Те се възползваха от годините на бума да натрупат бюджетни излишъци, да изплатят дълговете и да създадат резерви, които им оставиха фискално пространство за облекчения, когато през 2008-2009 г. удари кризата. Чили е пример за тези, които скъсаха с процикличността. Останалите включват Ботсвана, Малайзия, Индонезия, и Корея. За съжаление някои, като Тайланд, които постигнаха антициклична политика през последното десетилетие, отстъпиха от нея след това. Бразилия, например, не успя да се възползва от подновения бум на суровините през 2010-11 и да елиминира бюджетния си дефицит, което обяснява много от бъркотията днес, когато цените на суровините падат.

Bruegel/ JÉRÉMIE COHEN-SETTON

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>