КТБ

Фалитът на КТБ три години по-късно: Ненаучени уроци

Фалитът на КТБ през 2014 г. бе своеобразен вододел в политико-икономическото развитие на България след присъединяването й към ЕС. Той оголи много привидности и проблеми, заметени под килима.

На 20 юни 2014 г. БНБ не просто затвори четвъртата по големина банка в страната, а финансов конгломерат, който концентрираше мощни лостове за влияние. Това бе сътресение от най-висока степен, но политическият елит се отърва почти без драскотина.

Само половин година преди този трус тандемът Цветан Василев – Делян Пеевски е оставил у мнозина убеждението, че фактически командва държавата. През 2013 г. тогавашният лидер на опозицията Бойко Борисов ехидно поздравява Василев за успешния политически проект, имайки предвид управлението на Пламен Орешарски. Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС става повод за продължителни протести. Самият Василев – многократен носител на наградата Банкер на годината, съобщава, че фирмите, кредитирани от банката, осигуряват над 10% от БВП и започва експанзия извън страната. Амбицията му надхвърля това да бъде най-богат българин. Василев дава интервюта за влиятелни западни медии като „Ханделсблат“, успява да доведе Пол Кругман за лекция в УНСС и организира пищен празник на новопридобития „Ботев“, Пловдив под съпровода на Deep Purple.

Всичко това се срути за около 10 дни през юни 2014 г., когато раздорът му с Делян Пеевски ескалира до обвинения в поръчителство на убийство.­

По-късно Пеевски ще каже, че Василев е искал да стане и премиер, но банкерът има друга версия за разрива – пари и влияние.

Фалитът на КТБ отвори дупка в бюджета на държавата и Фонда за гарантиране на влоговете в размер на 4 млрд. лв. При нормални обстоятелства това щеше да има последици – оставки, осъдителни присъди, законодателни промени, които да изключат повторение на такъв фалит, поредица научни публикации по темата, ако щете. Нищо от това не се случи в пълен мащаб, имаше предимно имитация на мерки. Наистина тогавашният премиер Пламен Орешарски подаде оставка около месец след затварянето на КТБ, но това бе част от дълъг и по-широк процес. Управителят на БНБ Иван Искров удържа поста почти до края на мандата си и от дистанцията на времето изглежда, че бе важно той да отнеме и лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г. Други значими промени в управлението на БНБ на практика нямаше. Институцията проведе преглед на активите на банките, който убеди само тези, които искаха да повярват, че КТБ е била изолиран случай. БНБ също така въведе множество нови регулации – повечето в изпълнение на европейски изисквания и шефовете на банки вече не крият опасенията си, че свръхрегулациите започват да спъват дейността им. Дали тази пречка се изплаща с цената на по-голяма сигурност за спестяванията предстои да се доказва.

КПМГ – одиторите на КТБ, които за кратко бяха единствените наказани, също са реабилитирани.

Парламентът шумно прие законодателни промени, насочени към това да върнат парите в масата на несъстоятелността. Но нито мерките срещу прихващанията, нито новата правна възможност за връщане на имущество с произход банката сработиха. Има само няколко случая на отменени прихващания на първа инстанция. Някои от тези сделки бяха оспорени от синдиците едва тази пролет. Бързо бе забравена и друга шумна мярка – разследването, извършено от международната компания „Аликс Партнърс“ по настояване на депутати от РБ. Без убедителни аргументи МФ отказа да възложи на компанията връщането на активите, вероятно защото вярва, че синдиците на КТБ се справят добре с това.

Дори такова политически неутрално действие като научни публикации по темата – а има място за такива, когато става дума за 10% от БВП, не бе реализирано. И до днес единствената оценка за ефекта на фалита на КТБ върху икономиката на България, е едно изречение, изречено от подуправителя на БНБ Димитър Костов – 0.8% от БВП (това е равно на 700 млн. лв.). Толкова.

Какви изводи можем да направим от всичко това:

1. Опасни връзки

КТБ се смята за учебникарски пример на механизмите на завладяната държава. Самият Цветан Василев го потвърди в интервюто си за KTBfiles, в което заяви, че два клана управляват държавата. Прокуратурата отказа да разследва твърденията му.

Но КТБ също е пример за колос на глинени крака.

Дискусиите по тази тема няма да спрат скоро, но като че ли КТБ се срути не защото беше пирамида, а защото така решиха политиците. Каквото я въздигна, то я и свали. Предупреждението тук беше към останалия бизнес елит.

Хората се втурнаха да теглят парите си от КТБ не защото разбраха, че тя е давала кредити на свързани фирми или понеже са прочели финансовите й отчети, а защото разбраха, че Василев вече не е един от силните на деня и губи политическата си подкрепа.

Впрочем и до ден днешен няма ясен отговор на въпроса „Кой предизвика атаката срещу банките“, която – както показва разсекретената стенограма от заседанието при президента на 29 юни 2014 г., шефът на БНБ и политическият елит, са определяли като криминална атака. Коментирайки стенограмата, тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев написа: „Финансовата стабилност на страната бе заложена на карта срещу вземането на властта“. Това са прекалено тежки обвинения, за да бъдат оставени без продължение.

2. Колко е лесно да се заобиколят регулациите

Далеч съм от твърдението, че банката е управлявана добре, дори Цветан Василев започна да признава грешки. Той имаше различна представа за банкирането и твърдеше, че идеята да се финансират проекти (често негови лични проекти, но не само негови и това е важно да се каже, защото не само Пеевски* и Василев се възползваха от КТБ) чрез новосъздадени специални компании (той ги нарича SPV) е иновативен бизнес модел. Това, което той се опита да изгради на ръба на закона (а по-често отвъд него) е инвестиционна банка в държава, в която законодателството допуска само универсални търговски банки да приемат пари на вложители. Разликата е съществена – парите, вложени в търговска банка, не са и не могат да бъдат рисков капитал, освен всичко друго и заради имплицитната държавна гаранция на влоговете.

В КТБ изглежда са съзнавали, че тестват границите на закона, оттук и и трескавото създаване на нови и нови SPV, които да усвояват кредити, като се заобикалят разпоредбите за големите експозиции и заемите за свързани лица.

Дори за хора, които са изследвали кредитите един по един, конструкцията е объркваща. Наличните публични документи и някои детайли от обвинителните актове показват, че управлението на цялата структура е станало трудно след 2012 г., когато банката премина в период на открита експанзия. (Преломният момент изглежда са сделките за Булгартабак и БТК.). Непълни кредитни досиета, множество компании, регистрирани набързо и управлявани от подставени лица, неучредени или неподновени обезпечения – всичко това в един момент се обърна като бумеранг срещу самия Василев. Затова след фалита на банката той лесно загуби контрола върху по-голяма част от бизнесите, кредитирани от КТБ – от „Инфраструктурна компания“ и „Евробилд 2003“ до „перлата“ БТК. Някои от подставените лица бързо смениха лагера – срещу статута на защитен свидетел или друго, а свръхсложната схема за финансиране на БТК се пропука поради един неиздължен заем за 150 млн. евро.

Регулациите понякога са полезни – ако кредитните досиета бяха пълни, разграбването на активите на КТБ след фалита нямаше да е в такъв мащаб. От това загуби не толкова Василев, колкото държавата и негарантираните вложители, тъй като голяма част от заемите за пощенски кутии в крайна сметка са отишли в БТК.

3. Нисък капацитет за справяне с кризи

И най-добронамереният прочит на документите, описващи действията на властите през 2014 г., оставя смесени чувства. Както показа стенограмата от 29 юни политиците, и особено управителят на БНБ Иван Искров са бягали от отговорността за справяне с кризата. Те са се опитвали да прехвърлят горещия картоф, а някои – като настоящият премиер Бойко Борисов, и да извлекат политически дивиденти от ситуацията. Плашат и някои реплики на политически лидери, които издават спорна компетентност и управленски качества.

Можем само да се надяваме, че тази стенограма не е показателна и в по-тесен формат все пак е имало претегляне на варианти и по-сериозно обсъждане на рисковете. Днес политиците твърдят, че едва ли не са спасили банковата система от криза (с изключение на самата КТБ). Но истината е, че спасението дойде поради изключително бързото решение на банките да осигурят ресурса, който бе налят в ПИБ и поради скоростната реакция на Европейската комисия.

4. Загубите се трупат

Сред въпросите без отговор, които трябва да се задават на властите, е дали можеше да се направи повече за ограничаване на щетите от фалита на КТБ. Смятам, че можеше.

Тези щети по последни сведения се ориентират към 5 млрд. лева и са повече от обезценките (признати за загуба кредити и други активи в размер на 4.2 млрд. лева), ­които начислиха трите одиторски фирми през 2014 г.

При затварянето си КТБ имаше активи за близо 6.9 млрд. лв., а според последния публикуван отчет за първото тримесечие на 2015 г. – 1.8 млрд. лева (Синдиците на КТБ все още не са изпълнили съдебното решение да публикуват отчет за 2015 г.)

Финансовият министър Владислав Горанов, който отговаря за тях, няколкократно намали очакванията си за сумата, която синдиците ще съберат – до 10%. Те твърдяха, че са събрали 600 млн. лв. – сумата, която бе разпределена на ФГВБ и негарантираните вложители през тази година (първото и според всички най-голямото плащане, което те получиха.). Най-голямата част дойде от погашения по ДЦК, които бяха налични при затварянето на банката, а събраното в резултат на усилията на синдиците е по-малка част от разпределението. Вероятно ще има и второ разпределение, тъй като вече постъпи сумата за акциите на „Авионамс“, КТБ вероятно ще получи 125 млн. евро – сума, която е дължима за придобиването на БТК и този иск е обезпечен, предстои продажбата на винарна „Телиш“ и вероятно други активи. Но голяма част от длъжниците на банката фалираха, някои вече са и заличени. Затова общата сума вероятно ще е малко над 1 млрд. лева и трудно ще достигне дори размера на непубликуваната (!) оценка на активите на КТБ – 1.38 млрд.лева. Времето не е съюзник на държавата и вложителите, които чакат пари от банката.

Има риск щетите да не се ограничат само до загубите по баланса на КТБ (разпилените активи). Бившите акционери, облигационерите и част от вложителите на КТБ водят дела срещу държавата (за забавеното изплащане на депозити, за това, че не беше дадена възможност за оздравителен план, заради отнемането на лиценза на основание т. нар. одиторски доклад и при отказано право на акционерите да обжалват и т.н.). Ако те спечелят щетите отново ще са за сметка на данъкоплатците.

5. Няма лесни отговори

Все още много въпроси остават без отговор и сякаш ентусиазмът да се търси истината за КТБ се изпари. Последната надежда – преекспонирана от някои медии, бе разсекретяването на стенограмата от 29 юни. Очакваше се тя да даде еднозначен и категоричен отговор за това кой, защо и как предизвика фалита на банката. Но чудото не се случи и няма как да се случи. Само бившият управител на БНБ Иван Искров умееше да създаде еднозначно и разбираемо за всички обяснение от типа на изнесените чували с пари.

За останалите остава съмнително удоволствие от четенето на хилядите страници отчети, формуляри, доклади и съдебни дела, за да сглобят парчетата от пъзела, съставен от прекомерна амбиция и чувство за безнаказаност, изтезаване на законите и грубо използване на инструментите на държавата за печелене на бизнес и лично облагодетелстване.

* Депутатът Делян Пеевски твърди, че не е имал заеми към КТБ към момента на затваряне на банката. Наистина основните фирми, които обикновено се свързват с него, прехвърлиха кредитите си в други банки през 2014 г. Все пак съществуват и други връзки, както се вижда от проекта ktbfiles.

Статията е публикувана във в. СЕГА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *