пари

Трудна раздяла с паричните стимули

by author page

0 comments Categories

Шефовете на редица водещи хедж фондове виждат опасност в програмата за изкупуване на облигации от централните банки (QE), в резултат на което на пазара се наливат трилиони долари.
Те се съмняват, че централните банки ще могат лесно да се откажат от паричните стимули, пише Wall Street Journal.

Вече няма чист изход от това, коментира Люк Елис, директор на Man Group – най-голямата публична комапния за управление на хедж фондове. Според него има два варианта. Първият е централните банки да преминат към хеликоптерни пари, купувайки държавни облигации от правителствата, които ще харчат получените пари за стимулиране на икономиката и ще ги предават на населението. Това ще изглежда блестящо решение няколко години, а след това ще започне хиперинфлация, предупреждава той. Вторият вариант – скоростта на обращение на парите може да стане много ниска. В този случай фактически ще се случи преход към бартерна икономика.
През 2014 г. Федералният резерв завърши ежемесечните покупки на облигации и само рефинансира вече наличните книжа в баланса си.
В четвъртък ЕЦб продължи програмата си до края на 2017 г., но ще съкрати размера й след април от 80 на 60 млрд. евро месечно.
Банката на Япония отива най-далеч, като установи цели за доходността на държавните облигации.
Но нерядко проблемите, за които говорят мениджърите, съвпадат с тези, които паричните стимули трябва да решават.

Забавяне на ръста

Вместо ускоряване на ръста, паричното стимулиране може да го забави. Някои шефове на фондове се опасяват, че то изкривява ситуацията на финансовите пазари и подрива капитализма, при което търсещите печалби инвеститори влагат пари в силните компании, позволявайки на слабите да загинат. Но при паричните стимули тези разлики изчезват. Например, Банката на Англия придобива облигации на компании, които по нейно мнение, имат съществен принос за британската икономика. Но някои инвестиционни банки и компании специално издадоха облигации, за да бъдат купени.
ЕЦБ придоби от юни насам корпоративни облигации за 48.2 млрд. евро, но това не донесе дългоочакваните инвестиции в частния сектор.
„С какво обикновено се занимава пазарът? Той гласува (за победителите и губещите). Вместо това пуснаха на свобода тежка горила, която обира активите.”, отбелязва основателят на хедж фонда CQS са ктиви за 12 млрд. долара Майкъл Хинце.
Макар неговият фонд да има едни от най-добрите резултати (ръст с 30% от началото на годината) Хинце смята, че е в ход нерационално разпределение на капитала, а реалната икономика се лишава от възможности, тъй като БВП не расте достатъчно бързо.
Има и по-крайни мнение. „Паричното стимулиране определено пречи на икономическия ръст”, заявява Криспин Одей, основател на Odey Asset Management. „Капитализмът умира”, тъй като държавната политика влияе все повече на пазарите, смята той.

Неговият фонд – сред най-печалившите след кризата, се понижи рязко тази година, тъй като зае твърде меча позиция. „Всичко е политика. Всичко е Кремъл и аз съм в ГУЛАГ”, казва мениджърът.

Щети на обществото

През октомври премиерът на Великобритания Тереза Мей отбеляза някои лоши странични ефекта от паричните стимули – хората, които имат активи, стават по-богати, а останалите – по-бедни. Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп също заяви, че ниските лихвени проценти доведоха до ограбване на спестяванията на хората.
Тези странични ефекти включват „завист и беда”, тъй като хората смятат, че да се измъкнат от това положение е невъзможно, коментира Андрю Маккафъри от Aberdeen Asset Management. Поради извънредно ниските лихви, тези, които имат малко финансови активи, се страхуват, че няма да стигнат парите, заделени за пенсия.
Паричните стимули помогнаха да се предотврати икономическата депресия след кризата, признава директорът на Caxton Associates Андрю Лоу, но от това губят обществото и демокрацията, тъй като шефовете на централни банки не са избираема длъжност.

Дефлация

Паричното стимулиране трябваше да ускори разходите на частния сектор (потребление и инвестиции) и да увеличи инфлацията. Някои инвеститори дори се тревожеха, че може да предизвика хиперинфлация. Вместо това се стигна до дефлация.

Хинце от CQS признава, че му е било нужно много време, за да осъзнае това. Ако ликвидността е твърде голяма, тя струва малко и това води до отрицателни лихвени проценти, обяснява той. „Това (QE) е огромна дефлационна сила. Причината е, че парите струватт по-малко, но цената на реалните активи расте.

Одей смята, че количествените облекчения водят до дефлация, тъй като евтините кредити позволяват слабите компании да се поддържат живи като зомби компании.

Трудно спиране

На последно място централните банки трудно ще спрат паричните стимули. „За съжаление, те помагат да се създаде черна дупка, която става по-голяма”, коментира Маккафъри. Не те продължават да го правят, тъй като алтернативите са твърде неприятни.

Допълнителната доза метадон вече не помага, необходимо е пълно спиране на стимулите, но нито една централна банка няма да го направи, добавя той, като предупреждава за ръста на дълга на страните към БВП.
„В дългосрочен план това предполага, че лихвите никога няма да се повишат, тъй като щетите ще бъдат извънредни”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *