данни
автор: Håkan Dahlström

Ръстът на икономиката – от еврофондове и заплати

от автор

0 коментара България

Българската икономика ще расте през тази и следващата година, но със забавящите се темпове, а инфлацията ще се ускорява. Този ръст ще е движен от инвестициите и потреблението, като в първия случай заслугата е на еврофондовете, а във втория – на увеличаването на заплатите. Така накратко звучи прогнозата на Европейската комисия, публикувана на 7 февруари.

Въпреки че комисията увеличава очакванията си за икономиката на ЕС и еврозоната, по отношение на България има минимално понижение. Така например през есента тя силно увеличи прогнозата за растежа на българската икономика до 3.9 % през 2017 г. и 3,8 % през 2018 г., в сравнение с очакван ръст съответно от 2,9 % и 2,8 % според пролетната прогноза. Сега оценката за миналата година е понижена на 3.8%.

Ръстът на БВП се очаква да бъде на ниво 3.7% през 2018 г. и 3.5% през 2019 г.Основен двигател ще е вътрешното търсене. По-високите нива на потребление са подхранвани предимно от силното повишаване на заплатите, резултат на затегнатите условия на трудовия пазар и вдигането на възнагражденията в публичния сектор. Еврофондовете ще увеличат публичните инвестиции през 2018 г. Инвестицииите и частното потребление ще останат основен двигател на растежа, но тогава и нетният износ ще има положителен принос. През миналата и настоящата година външният сектор имаше отрицателен принос за растежа, тъй като вносът, тласкан от вътрешното потребление, нарасна по-бързо от износа.

Инфлацията, която бе отрицателна през последните три години, излезе на положителна територия през 2017 г., когато бе записано увеличение на цените с 1.2%. Има се предвид т. нар. хармонозирана инфлация, която е двойно по-ниска от поскъпването, измерено по национална методология. Очаква се тя да продължи да се покачва, достигайки 1.4% през 2018 г. и 1.5% през 2019 г. Това ще се дължи както на цените на петрола, на влиянието, което има увеличението на доходите, посочва комисията.

Любопитно е, че в сравнение с миналата есен прогнозата за инфлацията през настоящата и 2019 г. е понижена, което вероятно отразява леката корекция по отношение на икономическия растеж, а не фактори, пряко влияещи на цените, например, повишенията на регулирани цени.
Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2,4 % надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 % в еврозоната и 2,3 % в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2,1 % на 2,3 % за текущата година и от 1,9 % на 2,0 % за 2019 г. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, така и подобрените перспективи на световната икономика.

Въпреки оптимистичния тон в документа се посочва, че в средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Брекзит също може да има негативен ефект.

През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1.5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1.6 % – ниво, което е под таргета на ЕЦБ за инфлация, доближаваща 2%.

Данните на комисията са интересни и с предварителната оценка за много силен ръст в Ирландия, Румъния и Малта – съответно 7.3%, 6.7% и 6.9%, като и в трите случая това е значително над очакванията, формулирани през есента, тоест имало е силно последно тримесечие. Най-слабо растат икономиките на Италия, Гърция, Белгия и Великобритания.

През настоящата година най-силен ръст се прогнозира за Малта, Румъния, Ирландия, Словения, Полша и Словакия. България е на 8-9 място заедно с Унгария.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *