Москва

Русия навлезе в дълбока рецесия

от автор

0 коментара Свят

През седмицата руската икономика отбеляза по-голям спад от очакванията. Понижението на БВП достигна 4.6% на годишна база през второто тримесечие, след спад от 2.2% през първото. Това накара министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев да допусне промяна на официалната прогноза за тази година, която предполага спад от 2.8 на сто. Според експерти понижението на БВП може да достигне 3.7 на сто.

Основната причина за понижението е спадът на петрола и – в малко по-широк план, свиването на енергийния сектор, който осигурява една четвърт от БВП на Русия.

Именно високите цени на петрола през по-голямата част от управлението на Владимир Путин позволиха постоянното повишаване на доходите на средната класа.

Освен това сериозно намалява вътрешното търсене в резултат на понижаването на реалната работна заплата, повишаването на стойността на капитала и отслабеното доверие, подчертават от Висшето училище от икономика. Но според Сбербанк икономиката ще се свие едва с 2.5% през тази година, като още през юни някои показатели – например, в строителството са показали подобрение. Те се позовават на повишаването на конкурентоспособността на руския износ в резултат на поевтиняването на рублата и на положителното влиянието на забавянето на инфлацията.

Но руският износ зависи много от енергийните ресурси. Както съобщи FT миналата седмица, „Газпром” тази година ще произведе най-малко газ през периода след разпадането на Съветския съюз. Пазарният дял на компанията намалява и според прогноза на Сбербанк, нейните приходи ще се понижат на годишна база с 30 на сто. Освен това компанията е под натиска на Европейската комисия, която разследва злоупотреба с монопол и нарушения на Третия енергиен пакет.

При петрола нещата не стоят по-добре. Русия изнася около 6 млн. барела на ден, но цената е около 50 долара за барел, около 40% от цената преди две години. Излишъкът на добива спрямо търсенето достигна 2.2 млн. барела дневно през първата половина на 2015 г. според щатската EIA и се очаква да се увеличи с още 1.2 млн. барела дневно през второто полугодие.

На фона на падането на курса на рублата с 44% през последните 12 месеца и бягството на чуждестранния капитал, инвеститорите понесоха мощен удар, пише FT.

През второто тримесечие повече от 1 млн. кв. метра производствени и складови площи в Москва и Подмосковието са останали празни. Това е рекорден показател. Стойността на наемите е паднала до 71 долара на кв. метър, което е една трета от цената преди кризата.

Автомобилната индустрия е една от главните жертви на рецесията. Според данни на Асоциацията на европейския бизнес, през първите седем месеца на 2015 г. обемите на продажбите на нови автомобили в Русия са се свили с 35%.

През второто тримесечие на 2015 г. реалните доходи на руските семейства се понижиха с 4.6%. Това се случва за първи път при управлението на Владимир Путин.

А според Moody’s най-лошото от рецесията предстои и икономическото възстановяване може да се очаква едва през 2016 г.

Страховете за бъдещето на руската икономика и от възможна експроприация на активи предизвикаха отлив на капитал. Според някои оценки бягството на капитали след последната фаза на украинската криза, започнала през ноември 2013 г. може да достигне 300 млрд. долара до края на тази година.

Ситуацията е опасна, тъй като възможностите пред руското правителство са ограничени. Нито Владимир Путин, нито който и да е друг може да контролира пазарите на нефт и газ. Низходящият цикъл може да отнеме години. Дори да се уреди конфликтът с Украйна, Газпром няма да възстанови дела си в западна Европа. Споразумението за продажба на газ от Сибир на Китай ще отнеме десетилетие, за да се реализира.

Реалният риск е икономическото недоволство да тласне руското правителство (или евентуален негов наследник) към по-твърди мерки, според коментатора на FT Ник Бътлър.


Мрачно бъдеще

Ако нищо не се промени, Русия е изправена пред устойчив спад. Има пет фактора за това, според Ян Бремър.
Липса на диверсификация
В продължение на много години Кремъл защитаваше големите държавни компании в ущърб на малкия бизнес. В ЕС малкият и средният бизнес дават около 40% от БВП, а в Русия – 15%. От 2008 до 2012 г. работните места в частния сектор се съкратиха с 300 хиляди, докато заетите в държавния сектор нараснаха с 1.1 млн. души.
Зависимост от нефтените пазари
През 1999 г. петролът и газът са осигурявали под половината от експортните постъпления, а сега – 68 на сто. Москва стана дотолкова зависима от енергийните ресурси, че при падане на петрола с 1 долар, тя губи 2 млрз. долара. За да може да балансира бюджета си, цените трябва да се върнат на 100 долара.
Санкциите
Приходите от продажба на нефт осигуряват и 30% от държавния бюджет на Русия. Това направи страната особено уязвима на санкциите. Като се има предвид възрастта на много от находищата, търсенето на петрол от труднодостъпни и дълбоководни находища се зависи от достъпа до западни технологии. Такива находища може би са над 15% от непроучените запаси петрол и 30% от запасите на газ.
Според МВФ санкциите може да струват на Русия 9% от нейния БВП.
Други проблеми
Производителността на труда на руснаците е доста ниска. За всеки отработен час средностатистическият руски работник създава 25.9 долара. За сравнение, средностатистическият грък осигурява 36.2 долара за час, средният американец – 67.4 долара.
Освен това корупцията струва на руската икономика по 300-500 млрд. долара годишно. Според Freedom House нивото на корупция в Русия е 6,75, като 7 означава доста корумпирана.
Липса на стремеж към промяна
Обичайно икономическите проблеми водят до смяна на политическото ръководство. Но не и в Русия. Макар че 73% от руснаците са недоволни от икономическото положение, седем от десет души одобряват как Путин я управлява.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *