Региони в упадък – какви са решенията?

от автор

0 коментара България

Повече от една трета от населението на страната (38%), която населява две трети от нейната територия, произвежда само 14% от продукцията. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, който за първи път изследва регионалните неравенства на общинско ниво.

Като „икономически центрове” анализът на ИПИ определя водещите в икономическо отношение общини (ядра) в страната и техните прилежащи периферии. Въпреки че заемат едва 36% от територията, те съсредоточават близо 75% от работещите лица и инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) и 81% от чуждестранните инвестиции и 86% от общата произведена продукция.
Данните са за 2015 г.

Изследването показва, че бизнесът се групира в няколко района. Освен София и Пловдив, това, според групирането на ИПИ, са:

– По-малки центрове с периферия, ограничена до съседни общини – „Русе“, „Плевен“ и „Шумен“;
– Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия като „Габрово-Севлиево“, „Стара Загора“, „Казанлък“ и „Раднево“.

Изследването е достатъчно подробно и интересно, за да го преразказваме. В него групирането на центровете зависи от три критерия – гъстота на заетостта (брой работни места на единица площ), трудова миграция и, най-важно, произведена продукция. Тъй като липсват данни за БВП по общини, ИПИ изчисляват произведената продукция като „стойността на оборота, намалена с балансовата стойност на продадените активи, без тази на собствените дълготрайни активи, в т.ч. изменението на запасите от продукция и незавършено производство“. За съжаление, липсата на повече подробности пречи да се види как ИПИ е преодолял предизвикателството с отчетите на големите предприятия със заети в цялата страна.

Изследването е отправна точка за анализ на регионалните неравенства, както и за формулирането на по-фокусирана регионална и индустриална политика. Този анализ би могъл да бъде допълнен с оценка за това доколко успешни са били различните правителствени политики като данъчни облекчения за общини с висока безработица или създаването на индустриални зони. От ИПИ също посочват липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и инфраструктура. Анализът не е оценка на потенциала на регионите, но съдържа важна информация (например, за образованието на работната сила), която подпомага подобни изводи.

Важно е да се оценят факторите, допринесли за успеха на центровете. Какво кара инвеститорите да предпочитат един град пред друг? До голяма спепен това не зависи само от локация, а и от изградена добра инфраструктура, (не са разрушени или са създадени наново като в Пловдив) добри връзки между предприятията и (по-рядко) връзки с обучителни институции.

В анализа на ИПИ се отбелязва, че „процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години. През 2011 г. в откроените центрове е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, т.е. в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната.“ Един интересен извод, който може да се направи от проучването е свързан с връзката между образование и икономическо развитие. Икономическите центрове обикновено се отличават с по-високи резултати на матурите от средното за страната. Изключенията от това правило са както в Северна България – Козлодуй, Русе, Търговище, така и в Южна – Хасково, Раднево и особено Ямбол, показват детайлните справки по региони.

От Института предлагат конкретни мерки за преодоляване на регионалните различия. Сред тях са преотстъпване на данъка в полза на общините и намаляване на броя на общините. Според икономистите поради липсата на финансова самостоятелност общините не успяват да предложат стимули на инвеститорите.

Тези предложения (макар и не напълно нови), заслужават внимание. Особено идеята за намаляване на броя на общините. ИПИ обръща специално внимание на изкуствените общини. „Под „изкуствени“ общини разбираме такива, в които селище с неговото землище в извънселищната територия представлява икономическа цялост, но е превърнато в две отделни общини при изграждането на административно-териториалното деление. Най-чистият пример за такива изкуствено разделени общини са Добрич и Ямбол, които са заобиколени от всички страни съответно от общините Добричка (също известна като Добрич-селска) и Тунджа. Сходни са и община Сопот, заобиколена почти отвсякъде от Карлово, както и община Пловдив, където самият град се разпростира и в границите на съседните общини Марица и Родопи“, пише икономистът Андриан Николов. Характерно за общини като Тунджа и Добричка са липсата на административен център и ежедневната трудова миграция. Според последните данни 17% от работещите в Добричка община пътуват ежедневно до Добрич, то в Ямбол това са почти една трета.

Съществуването на множество общини с население по-малко от това на малък град (например, община Трекляно с население под 600 души) не е ефективно. То лишава жителите на малките общини от нормални публични услуги, тъй като те очевидно не могат да издържат цялата необходима администрация. Необходимостта общините да се формират на база на съществуващите икономически реалности (или поне където има хора) обаче противоречи на интересите на местните управници. В такива общини местната администрация е основен работодател, което означава, че повечето домакинства са зависими от кмета и служителите за препитанието си. В малките общини – например във Видинско на 1000 души се падат над 20 общински служители (виж тук).
Предишен анализ на ИПИ открои 69 общини, в които населението е под минимума от 6000 души (това е критерий по Закона за административно-териториалното устройство на Република България).

Идеята за преотстъпване на данъка предизвиква смесени очаквания. Според ИПИ прехвърлянето само на 2 процентни пункта или една пета от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините с близо 650 млн. лева. „Тази реформа ще създаде възможности както за покриване на стари задължения, така и за нови капиталови разходи, като в същото време ще провокира местните власти да работят в посока привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.“, коментира Явор Алексиев.

Но ефективността на подобна мярка не е гарантирана. В община Трекляно например тя няма да промени почти нищо. В същото време мнозинството от общините все още зависят повече от бюджета, отколкото от собствените си приходи. Преотстъпването на данъка, особено ако доведе до намаляване на субсидията, за най-зависимите и за тези, в които няма достатъчно голяма заетост, не е голям стимул. Трябва да се отчитат и фактори, които рядко се коментират в официални документи, като обвързаностите между политика и бизнес на местно ниво.
Не на последно място, преотстъпването ще увеличи тежестта по спазване на законодателството (заради доказването, ако преотстъпването е по настоящ адрес на работника).

За да има смисъл от него, то (и други подобни мерки) следва да се направят след окрупняване на общините. Време е да се преразгледа териториалното устройство, наследено от времето на социализма и преправяно след лобиране и други неикономически мотиви. Това окрупняване следва да се направи на базата на един основен критерии – способност на общините да генерират собствени приходи над определен процент (например, 60%). В този смисъл анализът на ИПИ е изключително полезен. То позволяза да се види къде се групира бизнесът в България. Такъв анализ следва да включва и други критерии, като достъп до публични услуги.

Необходима е цялостна политика по отношение на регионите, която да включва както мерки, свързани с индустриалната политика (възможности за създаване на клъстери, критичен преглед на работата на индустриалните зони и т.н.), мерки за развитие на инфраструктурата, но и за осигуряване на качествени публични услуги, териториално планиране. Подготовката за новия програмен период (доколкото средствата за регионално развитие са голям мотив) е повод за поставяне на този въпрос. Такава политика, ако е честна, неизбежно следва да включи мерки за решаване на ромския проблем и мерки за спиране на упадъка на селските райони. Едва след това може да се говори за фискални трансфери и стимули.

Свързани текстове

ИПИ Икономисти предлагат отмяна на субсидии и данъци

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *