МФ

Ревизия на дълга?

by author page

0 comments Мнения

БСП поиска от служебното правителство ревизия на външния дълг от 16 млрд. лева през уикенда. На първо четене новината е несериозна. Но много често несериозни новини получават много по-голямо внимание от сериозните теми, затова ще опитам да обясня къде греши най-голямата лява партия.

„Кога е взет (външният дълг), колко, при какви условия, с какви лихви, от кои банки и кои консултант“, ще пита БСП служебния премиер Огнян Герджиков. Това обаче са въпроси, чийто отговор е известен. „Парите къде са?“, допълни една от големите телевизия. Естествено, средният телевизионен зрител не е длъжен да помни перипетиите около спорната ратификация на тригодишната програма на стойност 8 млрд. евро през 2015 г. или да знае бюджетните показатели.

Фактите са следните: Народното събрание наистина даде право на МФ да емитира до 8 млрд. евро в рамките на тригодишна MTN програма. Смисълът бе правителството да може гъвкаво да управлява емисиите, без да прибягва до ратификация всеки път. Програмата – както многократно писах, бе раздута. В рамките й бяха емитирани пет транша през 2015 и 2016 г. Общата им стойност е 5.19 млрд. евро, част от тях замениха стар дълг.

В резултат на емисиите се увеличиха парите във фискалния резерв (без вземания от ЕС) – от 8.12 млрд. лв.  в края на 2014 г. на 11.1 млрд. лева в края на 2016 г.* Той е много по-голям от необходимото, което създава изкушения за харчене (например, защо държавата да не си купи ЧЕЗ, както пише „24 часа“).

ГЕРБ, очаквано, избра този лесен отговор и увери, че парите са налице. С част от постъпленията от дълга бившият финансов министър Владислав Горанов се презастрахова преди стрес тестовете, а вероятно и заради водените съдебни дела срещу България. Сега част от последната емисия стои във фискалния резерв и ще бъде използвана за погасяването на петгодишните облигации, емитирани от първото правителство на Борисов (950 млн. евро), чийто падеж е през юли 2017 г.

Не е на място изразът „ревизия“ на дълга. Вероятно БСП иска служебното правителство да им обясни какво се е случило с програмата и дали някъде има далавера.

Наистина имаше една нередност, но тя беше в малък мащаб. В края на 2015 г. МФ емитира (без да го обявява) допълнителни 50 млн. евро към единия от траншовете при доста неизгодни условия. Емисията бе направена в полза на необявена тогава институция. Но това е единственото, за което – на база на публичната информация, може да се каже категорично и еднозначно, че е било нередно.

Останалата част от анализа опира до преценка за целесъобразност и до това дали постигнатите ценови условия са били най-добрите. Имаше мнения, че през миналата пролет България е постигнала много добри лихви, но сравнението на база рискови премии и последващите котировки не дават чак такива поводи за аплодисменти. Във всеки случай това е изключително сложен анализ, който предполага да се отчетат много повече променливи и доста зависи от допусканията. А и във финансите постафактум оценките винаги са по-точни. Има смисъл да се направят, даже е задължително, но това може би не е работа на служебния кабинет.

МФ може също да бъде питано за това дали е оптимизирало лихвените плащания и защо бе необходимо да се плащат повече от година лихви по дълга, а парите да стоят при нулева доходност във фискалния резерв. Нека да припомним, че по емисията, чийто падеж предсти през юли, се начисляват лихви от 4.25% годишно, което от днешна гледна точка е твърде много. Впечатлението за стабилност, което се създаде с големия фискален резерв, си има цена. Това се вижда и по нарастването на разходите за лихвени плащания на държавния бюджет.

Накратко, има място за дискусия по дълга, но критиката „на сляпо“, която ни предлага БСП, я убива още в зародиш. Случайно или не, лявата партия подава доста ниски топки на опонентите си от ГЕРБ.

* Тук влияят още бюджетния дефицит (излишък), погасеният частично заем за ФГВБ и пр.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *