МРРБ

Програмата за саниране се оказа бюджетна бомба

Опитвайки да създаде заобиколна схема за санирането на частни жилища за сметка на държавния бюджет, предходното правителство е оставило държавната Българска банка за развитие да поеме финансово необезпечени ангажименти.

Това стана ясно след брифинг в понеделник, на който се разбра още, че програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е била с изчерпан ресурс от 2 млрд. лева още преди година. Българската банка за развитие, през която минават плащанията, е разплатила малко над 500 млн. лева. Но досега банката не е получавала пари от бюджета.

Това съобщение противоречи на по-ранна информация, че парите са осигурени от бюджета за 2016 г. чрез преструктуриране на разходи и/или трансфери (по ПМС 336). Това постановление влезе в сила на 2 декември и наистина в декемврийски разходи на бюджета направи впечатление увеличение на капиталовите разходи по държавния бюджет с 1.4 млрд. лева. Възможно е (защото никъде няма официална информация за тези разходи) тук да се включват средствата по програмата за саниране, но не е ясно дали те стоят по сметки на МРРБ, след като се твърди, че не е платено на ББР. От МРРБ не отговориха на поставените въпроси.

Не е напълно ясно и на какво се основава твърдението на сегашното ръководство на министерството, че 2022 договора са били одобрени още миналия януари и с това е изчерпан не само обявеният ресурс от 1 млрд. лева, но и още 1 млрд. лева.

На сайта на МРРБ е качена справка, според която сключените 2022 договора са на стойност 1 242 446 525,87 лв., а прогнозната стойност на обществените поръчки е 1 843 010 852,61 лв.

От регистъра на ББР за сключените договори обаче се вижда, че наистина техният брой е точно 2022, но срещу част от договорите няма сума. Общата стойност на договорите, за които е посочена сума, е 911.3 млн. лева. Тоест най-малко това задължение е поето и трябва да се изплати. Последните сключени договори (без сума) са с дати от ноември 2016 г. Точно тогава бившият министър Лиляна Павлова нареди спиране на плащанията поради изчерпване на ресурса. Сега подобни действия предприема новото ръководство на министерството.

Без посочени суми са общо 294 договора, а някои от договорите според ББР са на стойност около 3000 лева. Вероятно става дума за аванси.

Доскоро изглеждаше, че схемата работи, тъй като окончателното разплащане става след приключване на сградата, често в следващата година. Банката плащаше от собствените си ресурси, а по-късно привлече и заем от Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на  150 млн. евро. Другото гаранционно споразумение – с „Кредитанщалт фюр Видерауфбау“ обаче така и не бе гласувано от отишлия си парламент.

Проблемът е, че съгласно постановление на МС (!) програмата в крайна сметка трябва да се плати от бюджета. Но в самия бюджет няма изрично предвидени суми за саниране. Единствено се залага държавна гарнация в полза на ББР, за да може последната да тегли заеми. В бюджета за 2017 г. тази гаранция е 500 млн. лева.

Не е ясно (не съществува формален запис) за това по какъв механизъм средствата ще бъдат платени за сметка на държавния бюджет, а не от Българска банка за развитие. Ако схемата изначално предвижда това да стане като се активира държавната гаранция (има такива интерпретации), то такъв механизъм се нуждае от вниманието на Сметната палата, а вероятно и от БНБ. Такова действие би унищожило репутацията на банката. Другият вариант предполага да се гласува държавна помощ, което минава през разрешение от Брюксел.

Третият вариант (изглежда предпочитан) е да се плаща ад хок от бюджетния излишък, когато има такъв (както стана в края на миналата година). Това е силно спорна мярка, тъй като с постановления се изменя закон и се нарушават основни бюджетни принципи.

Бившият финансов министър Владислав Горанов, който винаги е бил уклончив за крайния източник на финансиране, в крайна сметка даде да се разбере, че по програмата ще се плаща в продължение на години. Вероятната схема е – 150 млн. евро от БРСЕ, 100 млн. евро от KfW, още 500 млн. лева нови гаранции плюс 1 млрд. лева, осигурени през декември 2016 г., за които МРРБ не казва дали са платени на банката. Нищо един лев от тези пари не е бил осигурен преди година, когато – съгласно новата изнесена информация, са били одобрени проекти за 2 млрд. лева. Срещу това е стояло единствено обещанието на ББР да плати и заявленията на министри, които нямат правна стойност.

Самата ББР има капитал от 600 млн. лева и активи от 1.6 млрд. лева към 30 септември 2016 г. Не е сигурно, че банката може да привлече от чужбина средства (за втория милиард) без държавна гаранция.

Източник: МРРБ

Източник: МРРБ

 

И вторият милиард по програмата за безплатно саниране на жилища е бил изчерпан още през януари миналата година, но кметовете не са били информирани и са продължили да приемат заявления. Информацията, която опровергава твърденията на предишното ръководство на регионалното министерство преди втория тур на президентските избори, може би обяснява защо опозицията се съгласи парламентът да одобри допълнителната сума от 1 млрд. лева през януари 2017 г. Освен това на брифинга стана ясно, че цените на санирането са достигнали фантастичните от 290 лв./кв. м. Според Виолета Комитова,заместник министър на строителството дори сегашните пределни стойности от 140 лв./кв. м са високи.

С разполагаемите 2 млрд. лв. по програмата се планира да бъдат обновени 150 хил. жилища, в които живеят над 340 хиляди граждани, съобщи  Виолета Комитова  в понеделник. Към момента, с финансиране от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, са изпълнени 266 обекта, дейностите по около 500 приключват и те скоро ще бъдат въведени в експлоатация, като се работи по общо 2022. Тя посочи, че според направения анализ на нейното изпълнение първоначално са заложени необосновано високи референтни стойности за необходимите дейности, които впоследствие са намалявани два пъти и в резултат този проблем в момента е отстранен. Методическите указания за изпълнение на програмата позволяват някои от дейностите да подлежат на тълкуване – в резултат на това на места са изпълнени недопустими за финансиране дейности, като поставяне на тротоари или монтиране на домофони.

Няма и достатъчен контрол, отчита още Комитова. Като слабост бе определен фактът, че хората, които извършват плащанията – от Българска банка за развитие (ББР), не правят физическа проверка на място, а тези, които я извършват пък нямат отношение към плащанията на средства по програмата. Реално МРРБ възстановява средствата на ББР едва след като сградите се въведат в експлоатация.

Виолета Комитова съобщи, че поради сложния процес на функциониране на програмата и заради недостатъчна информираност общините са продължили сключването на договори за изпълнение на дейности по сгради. Тя отчете лавинообразно нарастващ интерес към програмата, който е довел до това, че освен сградите с вече сключени договори, има около 2000 сдружения на собственици с подадени документи за финансиране, а още 2000 са в процес на сдружаване. С осигурените за изпълнението й към момента 2 млрд. лв. ще могат да бъдат обновени одобрените до месец януари 2016 г. 2022 сгради.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *