Ангела Меркел

Провалът в Германия и бъдещето на Европа

от автор

0 коментара Свят

Не можеше да има по-неподходящ момент за провал на петседмичните преговори за съставяне на коалиционно правителство в Германия. Когато на 24 септември ХДС, партията на Ангела Меркел, за пореден път излезе начело в изборите, преобладаващите коментари бяха в стил „С малко, но завинаги“.

Фактът, че германските гласоподаватели през септември дадоха 13% на крайната „Алтернатива за Германия“, което отвори за нея вратите на пъстрия парламент, както и категоричният отказ на социалдемократите да се коалират отново с ХДС, не помрачиха особено настроението.

Очакванията бяха, че Меркел ще се справи и ще успее да формира коалиция със сестринската си партия ХСС, със свободните демократи – неин предишен партньор, и зелените.

Но се оказа, че различията са твърде големи, и, което е дори по-лошо, между преговарящите цари нервност и недоверие. Провалът бе обявен не от Меркел, а от лидера на свободните демократи (СвДП) Кристиан Линднер. „Оказа се, че между четирите партии няма общо виждане за развитие на страната и обща база на доверие, която би била основа на стабилно правителство“. А при седем партии в парламента, в това число „Алтернатива за Германия“, Меркел се нуждаеше повече от всякога от стабилност.

Основните различия са били по въпроса за бежанците и борбата с климатичните промени. ХДС/ХСС, както и свободните демократи бяха склонни да се удължи забраната за приемане на семействата на бежанците, заселили се в страната, докато зелените се застъпваха за събиране на разделените семейства. Германия замрази приема роднини на бежанци през 2016 г. и тази мярка изтича догодина. От друга страна свободните демократи се противопоставиха на искането на зелените за затваряне на въглищните ТЕЦ. Пробизнес партията също така не бе на едно мнение с останалите и по въпроса за т. нар. Данък солидарност, въведен, за да се финансира догонването на Източна Германия. Зелените обвиниха СвДП за провала на преговорите, СвДП твърдят, че партията на Меркел е наложила хаотичен стил. Говори се за 200 пункта на несъгласие.

Сега на теория има три пътя, а на практика – само един и половина. Меркел би могла да се обърне отново към социалдемократите на Мартин Шулц или да състави правителство на малцинството, а президентът Франк-Валтер Щайнмайер (бившият външен министър от социалдемократите, избран през февруари за президент) има правото в крайна сметка да обяви предсрочни избори. Но социалдемократите, партньори на ХДС през последния мандат, категорично изключиха повторение на широката коалиция. Те загубиха много от електоралната си подкрепа, която се сви до 20% и се чувстват по-добре в опозиция. Правителството на малцинството би било много трудно в разпокъсания германски парламент, а и зелените заявиха, че не биха участвали. Вероятността от предсрочни избори е най-голяма. Според германската конституция след като президентът номинира лидера на най-голямата партия (Меркел) за канцлер, следват три гласувания. При третото може да се състави правителството на малцинството. Това би означавало Меркел да управлява с една трета от гласовете и да формира тематични коалиции. По германската конституция Щайнмайер може да посочи Меркел като канцлер без правителство. Другата опция е ако не се излъчи редовно правителство, Щайнмайер да насрочи предсрочни избори в срок до 60 дни. Засега той сякаш не бърза, като призова партиите за компромис. Допълнение: Самата Ангела Меркел коментира в късния следобяд на 20 ноември, че е готова за нови избори и предпочита този вариант пред правителство на малцинството.

Сондажите сочат, че само свободните демократи и „Алтернатива за Германия“ печелят допълнителна подкрепа след септември, но това може да се промени до пролетта, ако тогава са новите избори.

Всичко това създава сериозна неизвестност както за бъдещето на най-голямата икономика на ЕС, така и за ЕС. Особено след напускането на Великобритания и неубедителното представяне на Франция от последните години, Германия бе лидерът на ЕС. Победата на Макрон на президентските избори през пролетта вдъхна вълна от оптимизъм и след изборите в Германия през септември, мнозина си мислеха, че големите изпитания за Европа са минало.

Сега несигурността се завръща. Дори ако Меркел успее да прокара правителство на малцинството, тя вече няма да има тази силна позиция. Волфганг Мюнхау, известният коментатор на FT написа, че макар да е рано за политическия некролог на Меркел, този момент не е толкова далеч. Принудена да се съобразява с разнопосочните искания на опозицията у дома, тя едва ли ще подкрепи реформи от типа на общата схема за гарантиране на депозитите – третият стълб на Банковия съюз, а вероятно и общия европейски фонд за отбрана. Германия вероятно ще бъде по-концентрирана върху вътрешните си проблеми, отколкото върху реформирането на ЕС. Мнозина коментират и варианта Меркел да се оттегли, въпреки липсата на явен политически наследник. На европейско ниво, това може да даде частично предимство на федералистите и привържениците на фискални трансфери, но нито една голяма реформа в ЕС няма да бъде завършена. Това може да засегне и разширяването на еврозоната – една чакана от България новина през декември. Но както поканата към България, така и реформите в еврозоната не зависят толкова от Европейската комисия, колкото от ЕЦБ и националните правителства.

При другия вариант – предсрочни избори в Германия, над европейския проект ще надвисне неяснота за още няколко месеца. И това се случва в критичен момент за ЕС. Не само започват преговорите по новия европейски бюджет, който по всичко личи, ще ореже лесния достъп до еврофондове за страни като България, но и мъчителните преговори за Брекзит навлизат в решителен етап. А реформите чакат по-убедително лидерство на ЕС. Комисията се опита да даде тон, публикувайки Бяла книга и няколко документа за размисъл, председателят на Съвета Доналд Туск се дистанцира леко и представи своя версия, но всичко това очаква тежката дума на лидерите на националните правителства. Докато столът на германския представител е празен, трудно можем да си представим напредък.

Най-сетне всичко това идва в момент на възход на европейската икономика, но от определена гледна точка този подем е купен от ЕЦБ. Въпреки че няма пресконференция на нейния президент Марио Драги, на която той да не заявява под една или друга форма, че паричните стимули са необходимо условие, а достатъчното условие са структурните реформи, до този момент сработи само първото.

Мандатът на Драги изтича през 2019 г., впрочем заедно с мандата на цялата Европейска комисия.

Тъй като никой не очаква комисията да се захване с големи промени в последната си година, смяташе се, че прозорецът за реформи в ЕС ще остане отворен за около година – след изборите в Германия през септември. Сега този срок се скъсява почти до невъзможност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *