Новият курс на Клинтън?

Каква икономическа политика ще следва Хилари Клинтън, ако бъде избрана за президент на САЩ? Част от отговора се крие в доклад, публикуван от администрацията на президента Барак Обама, посветен на монопсоните на трудовия пазар. Монопсон е същото като монопол, само че от страната на търсенето – единствен купувач, а не единствен продавач.
Документът показва как ще се развива лявоцентристката политика в САЩ, което е характерно не само за втория мандат на Обама, но и за някои от предложенията на Клинтън и работата на либералните институти.
Идеята е, че когато няма достатъчно конкуренция между бизнеса, това е лоша новина за работниците. Когато дадена индустрия включва една или няколко големи компании, те не трябва да се конкурират, за да привлекат служители и съответно заплатите са по-ниски.
Идеята не е нова, но завзема по-важно място като инструмент, който лявоцентристките икономисти смятат за уместен по отношение на борбата с бедността и неравенствата. Вместо да се фокусират върху мерки, свързани с преразпределение на доходите (чрез данъците или социалните плащания), те се концентрират върху това как икономическите закони се отразяват на възнагражденията.
Някои използват термина на Джейкъб Хакер от Йейл – политика на пре-дистрибуция (предварително разпределение), обяснява „Ню Йорк Таймс”. Това са мерки, ориентирани към пазарите, за разлика от политиката на преразпределение на доходите, която приема, че свободният пазар създава растеж, а правителството изглажда резултата в полза на губещите.
Представители си футболно първенство, в което големите клубове печелят постоянно, което прави играта по-безинтересна. Един подход би бил да са добавят няколко точки на малките, когато играят с големите клубове. Това е преразпределение.

Подходът на пре-дистрибуция предполага да се проучат факторите, които правят богатите клубове по-конкурентни и да се поправи положението като се променят правилата – например, чрез таван на плащанията на футболисти.
Ако искаме да се справим с неравенствата, не можем просто да почистваме след пазара, казва Хакер.
Досега администрацията се придържаше към тезата, че неравенството се подхранва от намаляването на ролята на профсъюзите и консолидацията на бизнеса в рамките на отрасъла.
Институтът Рузвелт, където главен икономист и Джоузеф Стиглиц проучи връзката между бързия ръст във финансовата индустрия и заплащането на топ мениджърите, от една страна, и бавния ръст на типичната заплата на служител.
Миналата седмица Центъра за справедлив растеж във Вашингтон препоръча стратегии за следващата администрация, които включват разширяване на минималната работна заплата до служители, които разчита на бакшиши, както и гаранци, че модерните вериги за доставка не възпрепятстват създаването на добри работни места.
Центърът е създаден от Джон Подеста, сега шеф на кампанията на Клинтън. Философията за пре-дистрибуция се чете между редовете в речите на кандидата за президент. Тя например иска да пренапише правилата, така че да осигури дела на работниците в печалбите, които те създават, включително чрез засилване на колективното договоряне, антимонополни мерки и насърчаване на корпоративното споделяне на печалбите.
Повишаването на минималната заплата и подобни мерки и преди са подкрепяни от политиците, но сега излизат напред. Има и прагматични причини за това. Републиканците, които контролират Конгреса и вероятно ще запазят мнозинството в Камарата на представителите, са против увеличаване на данъците или на социалните обезщетения. Това кара президентът демократ да търси други мерки срещу растящото неравенство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *