На прага на валутна война

Желанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да намали силата на долара предизвиква опасения от нова валутна война. Той прекрати традицията валутни коментари да се правят само от финансовия министър.

Преди няколко седмици в интервю за WSJ Доналд Тръмп постави под съмнение политиката на силен долар. Това изнервя както пазарите, така и останалите ръководители на правителства.
Обезценяването на щатската валута изглежда лесен начин да се увеличи износът на страната и да се направи по-непривлекателен вносът от трети страни. В същата посока са и Туитър-декретите на президента спрямо компании, които изнасят работни места в развиващите се страни, както и обсъжданите в момента гранични корекции – система на облагане на вноса, която въвежда елементи на ДДС. Един отслабен долар би повишил цените на вноса.

След като Тръмп заяви, че Китай и Япония играят на девалвация, Шинзо Абе, японският премиер се оплака в сряда пред парламента на страната си: Този тип критики за манипулиране на (курса) на йената са некоректни, е заявил Абе, цитиран от FT.

На прицел е и политиката на Германия. Съветникът на Тръмп Питър Наваро заяви миналата седмица пред FT, че Германия печели предимства спрямо САЩ и другите страни от ЕС, използвайки „изключително подценена“ валута, за да отбележи сериозен търговски излишък. В интервю за Tagesspiegel през уикенда финансовият министър Волфганг Шойбле, без да отхвърля влиянието на слабото евро, препрати въпроса към ЕЦБ. Търговският излишък на Германия е резултат от експанзионистична парична политика на ЕЦБ според него.

През юли 2012 г., когато ЕЦБ за първи път докосна нулеви лихви, еврото струваше 1.23 долара, с 13% повече от сега. А на 22 януари 2015 г., когато бяха обявени количествените облекчения, валутата се срина до 1.14 долара. Сега тя струва 1.07 долара.

Шойбле каза, че е обещал да не критикува ЕЦБ. „Но и не искам аз да бъда критикуван за последствията на тази политика“, добавя той.

Американските президенти се въздържат да коментират стойността на долара, оставяйки това на финансовия министър. А от времето на Робърт Рубин през 1990-те САЩ води политика на силен долар.
Стивън Мнучин, бивш банкер от Goldman Sachs , който ще поеме поста на финансов министър, има по-предпазлива позиия от Тръмп. По време на изслушването в Сената миналия месец той каза, че вярва във важността на дългосрочната сила на долара.

Но хаотичният старт на администрацията на президента и протекционистичният й дневен ред увеличават страховете от търговски войни, които могат да съсипят световната икономика.

Икономистите смятат, че планът на Тръмп да стимулира растежа в САЩ чрез ниски данъци и разходи за инфраструктура и републиканското предложение за налагане на нов граничен данък върху вноса ще доведат както до по-силен долар, така и до по-голям търговски дефицит на САЩ. Те се страхуват, че Тръмп може да отговори с по-агресивни търговски действия, след като вече се оплаква от силата на долара и дефицита със страни като Китай, Япония и Мексико.
Улрих Лойхтман, анализатор в германската Commerzbank, предупреждава клиентите да се приготвят за търговска война, която може да стане опасна след коментарите на Наваро.
С изказването си той всъщност изстреля следващия залп във валутната война, която администрацията на САЩ в момента провежда срещу останалата част на света, каза той. Но засега Тръмп се въздържа от официално обявяване на Китай за валутен манипулатор – една взривоопасна стъпка.

Япония интервенираше мащабно в началото на века, за да отслаби йената. Тя направи това и след финансовата криза от 2008 г. и след земетресенето от 2011 г. Но въпреки спекулациите за интервенция Япония се въздържа, когато йената поскъпна до 100 йени за долар миналата година под натиск от страна на администрацията на Обама.
Китай не се е намесвал в последните години или, въпреки че за няколко юрисдикции неспоменати от Тръмп – като Южна Корея и Тайван – се смята, че управляват активно валутите си.

В петък китайската централна банка изненада финансовите пазари като повиши краткосрочните лихви, макар и умерено. Това подкрепи мненията, че Пекин се опитва да удържи отлива на капитал и да овладее рисковете за финансовата система, създадени чрез финансирани с дълг стимули. Очаква се на 7 февруари банката да обяви, че валутните й резерви са се понижили за седми пореден месец*. Останалите прогнози са умерено оптимистични, специално що се отнася до външната търговия, където се очаква увеличаване на търговския излишък до 47.9 млрд. долара. Можем да залагаме дали подобно число ще привлече вниманието на Тръмп.

Интригата се заплита след като Русия обяви, че ще интервенира, след като по-скъпият петрол повиши курса на рублата. Министерството на финансите заяви, че ще похарчи над 1.9 млрд. долара през следващия месец (след 7 февруари) в опит да отслаби рублата. Мярката, която ще увеличи валутните резерви, има и бюджетна цел. Парите ще постъпват директно в държавния резервен фонд, вместо да увеличат резервите на централната банка, което подкрепя деноминираните в рубли бюджетни разходи.
Покупките ще продължат докато цените на петрола останат над 40 долара за барел, обяви министерството.

* UPDATE: Валутните резерви на Китай паднаха под 3 трилиона долара, до най-ниско ниво от 2011 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *