Намаляват надеждите за по-ниски енергийни цени

Вероятността за по-приемливи цени на електроенергията намаля, след като стана ясно, че министерството на енергетиката не е успяло да убеди т. нар. американски централи на отстъпки, а либерализацията на пазара може и да не донесе предимства на първите, които решат да се откажат от регулациите.

Засега една от малкото надежди, че повишението на тарифите може да се размине, идва от НЕК и ЕСО, които не поискаха увеличаване на цените. Според изпълнителния директор Петър Илиев компанията може дори да е на печалба при запазване на цените, но трябва да има преразпределение на квотите изкупувана от НЕК енергия за регулирания пазар.

Очакваната загуба за 2014 г. е 550 млн. лева, а текущият дефицит е 1 млрд. лева. Това число бе подчертавано многократно при обсъжданията в т. нар. енергиен борд, но повишението на цените на тока, трябваше да елиминира 20% от този дефицит. Държавната компания има над 4 млрд. лева дълг към доставчици и банки.

Наскоро промененият закон за енергетиката предвиди отпадане на преференциите за новоприсъединени ВЕИ и даде възможност да се премахнат привилегиите за ТЕЦ-ове и топлофикации. Но дали това ще е достатъчна промяна в енергийния микс?

Според НЕК, за да не се повиши цената, трябва да се увеличат количествата енергия за регулирания пазар, произвеждани от собствени мощности на НЕК и да се увеличат квотите от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Двете компании осигуряват енергия на по-ниска цена, но квотите им са ограничени за сметка на производителите с дългосрочни договори като ВЕИ и двете американски централи ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3 („ТЕЦ Ей и Ес Гълъбово и ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3), които трудно биха продали енергия на свободния пазар при високите си цени.

До края на март трябва да имаме договор за условията, при които ще се преговаря с двата американски ТЕЦ в „Марица изток“. За промяна на договорите е необходимо съгласие на кредиторите на американските инвеститори, стана ясно от думи на изпълнителния директор на „AES Корпорейшън“ Оливие Маркет.
Миналата година енергийният регулатор поиска цената на електроенергията, произведена в ТЕЦ Ей И Ес Гълъбово, да бъде намалена с 30%. А през февруари министърът на енергетиката Теменужка Петкова се похвали, че намаляването на цената е почти договорено. Американската компания охлади очакванията.
„Не, това е много трудно за постигане, но съм сигурен, че ще намерим общо решение“, заяви Маркет, цитиран от БНР и други медии. „Ние не сме проблемът, а само малка част от енергията, която НЕК изкупува на пазара – ние произвеждаме не повече от 8%“, допълни той. Маркет припомни, че през годините дори е била намалена първоначалната цена за разполагаемост, освен това НЕК дължи значителни суми на централите.

Ще донесе ли по-ниски цени либерализацията?

От началото на 2016 г. всеки потребител трябва да може да избере сам доставчика си на ток. Либерализацията на пазара е съпътствана с много неясноти и рискове. Доста показателно е, че нито една държавна институция не е обобщила на едно място информацията, така че потребителите да научат процедурите и правата си и да разберат сложната терминология.

Битовите потребители могат да останат на регулирания пазар или да излязат на свободния пазар, като се договорят с лицензиран търговец. Не е много ясно какви надбавки за балансиране на пазара ще се плащат, а точно това е тънкият момент, тъй като потреблението на малките потребители и непостоянно.

Институтът за енергиен мениджмънт изчисли, че е възможно цената на свободния пазар да се окаже по-висока, отколкото на регулирания. Основната причина е, че сега енергоснабдителните дружества (наричани с общото ЕРП) балансират пазара пет пъти по-евтино, отколкото ще го правят търговците. Сметките на ЕЕМ са правени при предложението, че търговецът осъществява всички разплащания с други контрагенти на услуги (мрежови, балансиращи, оперативни) и е съгласен да  балансира само срещу  10% от договорената цена за енергия. Друго допускане е, че търговецът е склонен на 30 дни отложено плащане и въпреки рисковете на  нововъзникващия пазар, се съгласява  да получава надценка за дейността си, равна на обичайната за други европейски страни с прозрачни и сигурни пазари.

Институтът дава пример с месечна сметка за ток за 632 киловатчаса, което сега струва 110.11 лева, в това число стойност за снабдяване 69.77 лв. и стойност за разпределение (мрежи, пренос и балансиране) – 21.99 лева.

Ако търговецът купува енергията по 0,08 лв/кВтч (минимална тръжна цена, обявявана от НЕК през декември 2014 г. за продажба на среден товар с възможни почасови отклонения), към която добавя разходи за балансиране (10%) и надценка (12%), както и задължения към обществото, стойността на снабдяването за посоченото във фактурата на извадковия клиент количество енергия ще възлезе на 74,25 лв., което е с 4,49 лв повече, отколкото при регулирано снабдяване.

Отделно мрежовите услуги ще поскъпнат с 5,23 лв., тъй като при напълно либерализиран пазар енергията за технологични разходи ще се купува от свободния пазар, а не, както сега, мрежовите компании да я получават по  изкуствено ниските  регулирани цени на АЕЦ Козлодуй. Така крайната цена се повишава с повече от 10 на сто.

Пълната либерализация на електроенергийния пазар ще може да стане само след смяна на модела „единствен купувач”, коментира пред журналисти членът на Комисията за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова.

Ако търговецът фалира или не може да доставя необходимата електроенергия, то тогава потребителят ще премине към т. нар. Доставчик от последна инстанция (ДПИ), поне до края на ценовия период, който обикновено е една година.

Сега цената на електроенергията при ДПИ е 171 лв./МВтч, като тя включва и разходите за балансиране на пазара. Тя е по-висока от цената на регулирания пазар. „Връщане към регулирания пазар вече няма да може да има, защото се заявява мощност.”, освен ако не се промени законът.

Заради тези неясноти Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум предложи въвеждане на тестов период за либерализация на енергийния пазар от 1 година. Планираното освобождаване на пазара от началото на 2016 г. без тестов период крие сериозни опасности от неконтролируеми движения на цените  за бита и малките индустриални потребители.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *