студенти

Наистина ли емигрантите се завръщат в България?

от автор

0 коментара България

От август насам завръщането на емигрантите в България е често коментирана тема в медиите и на различни бизнес събития. Затова решихме да проверим дали наистина има ясна тенденция към завръщане и на какви данни почива това твърдение.

Подобни теми са изцяло в областта на статистиката, тъй като личните впечатления не формират значима тенденция. Но нито статистическите данни, нито социологически проучвания дават категоричен отговор.

Данните на НСИ са до 2016 г. и те, както бе посочено в изследване на „Отворено общество“ от октомври 2017 г., показват отслабване на нетния отлив. Медиите акцентираха на извода от това проучване, че през последните четири години близо 35 хил. души, родени в България, са се завърнали от чужбина и техният брой наистина расте след 2014 г.

Нетната миграция обаче остава отрицателна (повече заминават, отколкото се завръщат), особено ако се съпоставят данните за заминали и завърнали се лица, родени в България. Данните на НСИ за имиграцията при това са доминари от лица, родени извън България.

Така например, през 2016 г. са емигрирали  30570 души, в това число 25795
лица с българско гражданство. Заселилите се в страната са 21 241 души, но от тях 11 987 са родени извън България (турци, украинци и т.н.).
Нето резултатът е отлив на повече от 9000 души и това е двойно повече в сравнение с 2015 г.

Данните също така показват, че що се отнася до завръщащите се (или имигрантите, което е по-точно предвид факта, че голяма част от заселилите се преди това не са живяли в България) има две възрастови групи, при които има значителен брой завръщащи се лица, родени в България – лицата около 30 години и лицата на пенсионна възраст. В първия случай вероятно може да се предположи, че става дума за студенти, които са приключили следването си и се завръщат в България в очакване на по-добри предложения.

Именно на това акцентираха и много медии през лятото. Статистиката не е така убедителна. Наистина през миналата година са се завърнали 3791 граждани на възраст от 25 до 34 години, но 8506 са напуснали страната. Нетният резултат е, че са напуснали 4715 души – това е една от най-високите стойности на нетен отрицателен прираст в тази възрастова група. Ако тези данни се погледнат в динамика може да се направят някои предположения. Пикът на завръщащите се е през 2014 г., което от една страна се дължи на факта, че предишните години имаше пик на заминаващите. Тези данни вероятно включват не само продължително пребиваващи в чужбина студенти, а млади хора, участващи в програмите по Еразъм. За това до каква степен завръщащите се са хора, които са приключили следването си в чужбина и колко от тях наистина остават да работят в България след това можем да гадаем. Мнозина престояват само по няколко месеца, преди отново да се върнат в страната, в която са учили. Трябва да добавим и това, че през 2014 г. Европа все още беше в рецесия, а от определена гледна точка е по-добре да си безработен в България.

Така или иначе данни за 2017 г. все още не са налични и затова можем само да спекулираме как краят на кризата в Европа и у нас влияе на миграцията сред младите. (Миграцията е изоставащ индикатор.)

Твърденията за ръст на завръщащите се през тази година почиват основно на две проучвания. Едното е на форума „Кариера в България“ (https://karieravbulgaria.com), който твърди, че 58% от неговите посетители през последните 10 години смятат да се завърнат. Форумът (и особено въвеждащото видео) е вдъхновяващ, но проучването трудно може да се нарече представително.

Второто изследване е на „Колиерс“, агенция за имоти, като се отнася до региона, а не само да България. То по-скоро претегля аргументите за завръщане на емигрантите от страните от Централна и Източна Европа и в този смисъл има по-скоро прогнозен характер. Международната агенция изтъква поне четири значими причини за прибиране на емигрантите у дома – по-бързият ръст на доходите в Централна и Източна Европа, обичайно по-ниските данъци, Брекзит и влошаващото се качество на живот в Западна Европа (според ОИСР). Според „Колиърс“ 9.5% от Българите работят в друга страна от ЕС.

Всички тези проучвания имат един основен недостатък – те се отнасят само до хората, които са сменили постоянното си местожителство (студенти, лица, получили чужд паспорт, българи, които имат трайна кариера в чужбина, съпрузи и съпруги на чужденци и т.н.). Те обаче не включват гастарбайрите, тези емигранти, които нямат установен статут. Има много българи, които де факто прекарват повечето време в ЕС, но се връщат за по няколко седмици. Те не са само сезонни работници и не само такива, които се възползват от социалните системи на западните страни. Техният брой не е известен.

Като се има предвид този факт, както и досегашните данни, които не показват обръщане по отношение на нетната миграция, все още не може да се говори за вълна на завръщащи се в България. В някои сегменти – например, завършили ИТ специалности, подобен обрат може да е по-отчетлив, но е добре да изчакаме поне още една година за по-убедителни изводи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *