Кой трябва да плаща на планинската спасителна служба

Случаят с изгубения в Стара планина турист, който сам се намери, но увисна със задължение от 1500 лева* за разходи по издирване, предизвика лавина от полярни мнения. Прекалено често напоследък виждаме как хората бързат да дават оценки и присъди въз основа на няколко изречения, чути по телевизора, без да им хрумва, че може да нямат цялата информация или бекграунд, за да отсъдят правилно. Истерията около Тодор Владимиров е перфектната илюстрация за това как две критични липси – на адекватна законова рамка и на адекватна журналистика (защото ролята на медиата, по дефиниция, е да бъде посредник, да претегля и филтрира факти, а не да препредава най-високите децибели от фоновия шум на социалните мрежи), водят до невъзможност за формиране на обосновано мнение.

Случаят е важен. Представете си, че не става дума за планинар, тръгнал към върха, за да се „накефи“ (колко ли човека е подразнила тази дума?), а за човек, припаднал на улицата, комуто се наложи животоспасяваща операция. Той също не би подал сам сигнал, а ако се окаже, че няма застраховка, кой би следвало да плати? Но да спрем засега дотук с паралелите.

Ето фактите:

Тодор Владимиров, съдейки по разказа му, е знаел как се оцелява, имал е и малко късмет. Батериите в планината се изтощават по-бързо. Допуснал е грешката да тръгне без планинска застраховка, но тя не е задължителна, освен това изглежда не би покрила разходите за хеликоптера. Сигналът е подаден от приятеля му, който е пратил спасителите в грешна посока.  ПСС не го намира, той се намира сам. От ПСС обясняват пред „Дневник“, че след акцията обикновено се подписва протокол, но често намерените туристи не плащат дължимото.

ПСС е обществена организация, на която са възложени държавни функции. Дейността й отчасти е уредена със Закона за БЧК, но не всички обществени отношения във връзка със спасяването на хора са описани в нормативен акт. Възловият момент тук е, че службата е субсидирана от бюджета, но това е различно от бюджетна издръжка. Как се определя субсидията  не е известно. Здравната система също е субсидирана от бюджета (явно и неявно), но основната част от публичното осигуряване е финансирано чрез задължителни осигуровки, а половината от стойността на здравните услуги и лекарствата се доплащат от пациентите (явно и неявно).

Забележете – дори здравната система, въпреки огромните й дефекти и провал с дефинирането на пакетите здравни услуги, е по-ясно структурирана.

В случая с изчезналия турист прозират много неуредени въпроси: Например: длъжна ли ПСС да реагира на всеки сигнал веднага? Защото например полицията, която е изцяло на бюджетна издръжка, не го прави по отношение на липсващи хора. Кой има право да иска тази услуга? Кой е задълженото лице? Предлага ли се на подалия сигнала да подпише нещо като информирано съгласие, преди да потвърди заявката.  Той бил ли е предварително запознат с ценоразписа на ПСС за това колко би струвало издирването? Как се определя обхватът на планинската застраховка? Как службата събира информация, включително такава, която определя обхвата на действията и тяхното времетраене? Кой и как взема решение да се разшири издирването и да се включат например хеликоптери? Как са уредени взаимоотншенията с армията (в други страни има Helicopter Emergency Medical System, което е регулирана дейност)? Как се очертава разликата между спасяване в случай на природно бедствие, което извън планината би било безплатно за спасявания и останалите случаи на загубени туристи? Как са защитени интересите в ПСС в едно производство за събиране на вземанията? Как доброволците, които помагат безвъзмездно за издирванията, да останат мотивирани? И много други въпроси в този порядък.

Без тези отговори трудно може да се говори за валидно сключен договор и добре смазана машина.

Безспорни са две неща и те имат по-широка валидност. Държавата е длъжна да гарантира сигурността на гражданите, но не може да гарантира живота и здравето на всеки при всякакви обстоятелства. Поемането на непремерен риск не трябва да се толерира, включително финансово. (Защото застраховката струва само около 30 лв.на година)

Но когато става дума за живота и здравето на хората, трябва да се поощряват по-меки решения. Облекчения за дарителите на ПСС и за сключените рискови застраховки например също биха помогнали.

Необходим е по-ясен регламент, но той трябва да е воден от нуждите на хората и да е съпроводен с допълнителна информационна кампания.

* Първоначалните разходи за издирването бяха определени на 25 000 лева, но впоследствие се оказа, че не може да се иска заплащане за издирването с хеликоптер, което поръчано неясно от кого и неясно как остойностено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *