Кой спря приватизацията на „Булгартабак“ с факс

Изборът на проф. Огнян Герджиков за служебен премиер припомни един позабравен епизод от 2005 г., когато с гласовете на БСП професорът бе свален от поста на председател на Народното събрание. Поводът за този скандал, както и за много други в новата ни история, бе „Булгартабак“. Заедно с БТК и някои компании от военно-промишления комплекс тютюневият холдинг е една от фирмите с най-висок политически залог. Но ако военните заводи са въпрос на национална сигурност, стратегическите рискове, свързани с „Булгартабак“, са от друго естество. Защо тази сделка години наред бе динамит за правителствата остава неизяснено докрай.

Едно интервю на бившия вицепремиер (до 2005 г.) Лидия Шулева пред БТВ сякаш повдигна завесата. Тя припомни обстоятелствата около третия опит за приватизация на „Булгартабак“, когато правителството имаше подписан меморандум с „Бритиш американ табако“ при цена от 200 млн. лева за 80% от цигарения холдинг, като в пакета се включваха фабриките в София, Благоевград и Пловдив.

„В този момент (30 декември 2004 г. – б.р.) пристигна факс от Москва, в който се казваше, че неизвестна руска фирма проявява интерес за закупуване на „Бургатабак” и че ние трябва да започнем преговори с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали”, разказва тя. В търговските регистри не открили въпросната мистериозна фирма, а адресът на факса водел до складове, допълни Лидия Шулева, която каза, че е поискала проверка от българското представителство в Москва.
По думите й след факса е настъпил обрат по сделката. Мехмед Дикме почти веднага беше принуден  да оттегли подписа си от протокола на Надзорния съвет, а на 25 януари 2005 г. ДПС заявява, че няма да подкрепи приватизацията на „Булгартабак”. Сделката се проваля, Шулева и Дикме губят постовете си. Огнян Герджиков е косвена жертва. BAT се оттегля заради „усложнената политическа обстановка“.

Разказът на Шулева дава така желаното еднозначно обяснение за нескончаемите скандали, съпровождащи „Булгартабак“, които далеч не приключиха с неговата приватизация, завършена едва през 2011 г. Заглавието „Факс от Москва провалил сделката за „Булгартабак“ обиколи всички медии. Но всъщност Шулева разказва само един епизод, повтаряйки частта, която беше известна още тогава. (Вижте например тук ).

Фирмата, изпратила факса, (както може да се установи чрез старомодно ровене на редакционните архиви, ако някой го бе направил) се нарича „Глобинвест табак“. Тя не е фантом (виж например тук). В регистъра на данъчната администрация на Русия лесно се намира компанията „Глобинвест“ ЗАО (чийто идентификационен номер и адрес съответстват на тези на „Глобинвест табак“). Наистина адресът и е в покрайнините на Москва, но собствениците й са известни.

Въпросната компания все още е активна и се притежава, чрез няколко свързани лица, от кипърската офшорка „Метаконтакт“ (90%) и физическо лице (10%). Кипърското дружество, което на свой ред е собственост на друга офшорка – „Неотон Мениджмънт“, обаче се управлява от българи, показва справка в кипърския регистър. Имената са Галинка Маринова, Ива Маринова, Делян Неделчев и др. Всички те са свързани с компанията Rosway Nominees (секретар на „Метаконтакт“), а тя, както показват данни на кипърската Комисия по ценните книжа еднозначно е свързана с България.
Излиза, че офертата на BAT е провалена заради фирма с българска връзка, която службите още тогава са могли лесно да открият. Дори публичните регистри дават достатъчно информация за любопитните.

Още по-интересно е физическото лице, което косвено е свързано със собствеността на неоткриваемата в търговския регистър (по Шулева) фирма от покрайнините на Москва. Това е арменецът Гарегин Гевондян. Става дума за човека, който две години по-рано предизвика чутовен скандал, като обвини тогавашния шеф на „Булгартабак“ Георги Попов в искане на подкуп. Попов бе близък до вицепремиера Николай Василев, а обвинението дойде в решаващ момент от предходния опит за приватизация на холдинга (тук и тук).
Гевондян по това време е добре познат у нас. Той търгува с български цигари, собственик е на „СК Табак“ и е шеф на смесеното предприятие „СК Булгартабак“, в което със 77% участва държавното „Шумен БТ“. Това е предприятието, което развива фабриката в Подолск. Вестникарски публикации го свързват с Майкъл Чорни и „Метатабак“ – кандидат при предишната процедура за приватизация. Нека напомня и скандала с лицензите за продажба на български марки цигари през 2002 г. в Русия (виж тук ). Странно ще е, ако службите не са могли да установят и докладват на вицепремиера Шулева кой стои зад факса. Още по-зле говори за представителите в Москва, които са правили проверка в „складовете“, защото адресът на предприятието, в което „Шумен БТ% има 77%, на Остаповский проезд съвпада с този на руския „Метаконтакт“ и е съседен на адреса на „Глобинвест“.

Неоткриваемата компания скоро след това изчезва от полезрението, макар да има очаквания, че ще се включи при четвъртата процедура – виж тук.

Моето впечатление е, че тази оферта от „Глобинвест“ беше само част от множеството перипетии по сделката, чиято реализация отне повече от 10 години. Факсът не бе решаващата причина за провала на офертата на БАТ. А дори да е бил само претекст (като че ли и г-жа Шулева имаше предвид това), това не бе единственият претекст, който ДПС и БСП използваха, за да спрат сделката. По онова време списъкът с възражения – основателни или не, бе много по-голям. Той започваше с наличието на още два меморандума, минаваше през сравнението с продажбата на прословутата тогава фабрика в Ниш и стигаше до липсата на гаранции за дела на българския тютюн в цигарите.

Колкото до официална Москва, тя, разбира се, също не стоеше безучастна. Няколко месеца след провала на третия опит за приватизация Владимир Кожин, ръководител на ключово управление в Кремъл, коментира в едно широко цитирано интервю пред „Итоги“, че руските репарационни претенции са спрели процедурата. Руските претенции изчезнаха преди приватизацията през 2011 г., без повече обяснения и си остават един от неясните моменти около сделката. Други неясноти са свързани с крайните собственици на част от кандидатите по време на различните процедури. Но най-вече се нуждаят от поясняване истинските мотиви, които са водили управляващите при решенията им по случая.

Изобщо ще бъде поучително да си припомним развитието на приватизацията на „Булгартабак“ и реакциите на политическите сили. От позицията на времето някои неща днес изглеждат по-ясни, а патосът на защитниците на националния интерес – фалшив.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>