Кенет Ароу

Кенет Ароу (1921-2017), скептикът на икономиката и обществения избор

Кенет Ароу, един от най-влиятелните икономисти, почина на 21 февруари, пет години преди да навърши един век.
През 1972 г. той бе удостоен с Нобелова премия по икономика на 51 години (все още е най-младият получател на тази награда).

Робърт Ауман, носител на наградата за 2005 г., написа във Washington Post, че през втората половина на 20 век Ароу е имал по-голямо влияние от който и да е друг върху икономическата теория.

Пол Самюелсън, също носител на наградата, бе дори по-категоричен през 1972 г.: „Икономиката на застраховането, медицинските грижи, тестовете на предписани лекарства – да не говорим за бингото и фондовите борси – няма да са същите след Ароу”.

Още докато е на 30 години, Ароу прави два значителни приноса – неговата прочута теорема на невъзможността за колективния избор и условията за „общото равновесие”, при които всички пазари едновременно достигат съответствие между търсене и предлагане.

Използвайки технически сложен апарат, Ароу помогна за разбирането на това как балансирането на търсенето и предлагането на един пазар зависи от останалите. Той допринесе за формулирането на условията за стабилно равновесие на пазарите (равенство на търсенето и предлагането). Конкурентните пазари са ефективни, а невидимата ръка на Адам Смит може да съществува, доказва Ароу. Но при определени условия.

Друга част от неговата работа, както е посочено и в основанията на Нобеловия комитет, е влиянието върху благосъстоянието на хората.

Ароу формулира своите теореми на благосъстоянието, за да покаже, че ако пазарите постигнат конкуренто равновесие, то е опмимално при условията на Парето (никой не може да подобри резултата си, без това да е за сметка на някой друг). Условията за това са съвършена конкуренция (без монополи), както и перфектна информация и липса на транзакционни разходи. Второ, едно ефективно по Парето разпределение на стоките и услугите може да бъде постигнато чрез пазара при зададено начално разпределение на доходите. На първо четене това изглежда като защита на свободните пазари, но всъщност е аргумент за регулации и преразпределение.

Амартая Сен, друг нобелист, нарича втората теорема наръчник на революционера, тъй като насърчава съчетаването на пазарна конкуренция и радикално преразпределение, цитира го „Файненшъл таймс”. Според самия Ароу общото равновесие се достига най-добре чрез смес от частна инициатива и обществено планиране и регулация. „Идеята, че пазарът може да реши всички проблеми ми изглежда много погрешна при напълно нормални неокласически аргументи“. Като идентифицира условията, необходими за общо равновесие, Ароу се пита какво трябва да се направи, когато тези условия (например, симетрична информация) не са налице. Сред най-нереалистичните условия за пазарно равновесие е наличието на финансови пазари за търговия и хеджиране на доходите и богатствата срещу всички възможни рискове във всеки един момент. Тръгвайки от очевидното отсъствие на тези необходими пазари, Ароу се занимава и с теорията на финансовото ценообразуване и здравеопазването.

Третата теорема, теоремата на невъзможността – ключов елемент от теорията на обществения избор, демонстрира как мажоритарният избор не позволява да се получи съвместим сбор от предпочитанията на гласуващите. Това е формулирано в книгата от 1951 г. “Social Choice and Individual Values”. Той доказва, че е логично невъзможно да обобщят индивидуалните класации като консистентен общ избор, освен ако не се следват предпочитанията на един човек. Работата на Ароу макар да отрича съществуването на перфектна система за гласуване, има значителен принос за поставянето на социалните науки на твърда основа. През следващите години на тази база са развити нови теории, които работят с допусканията на теорията за обществения избор. Някои от тези изследвания напускат сеферата на икономиката, като твърдението на Сен, че човек не може логично да обобщи индивидулните предпочитания за един социален резултат по начин, който е едновременно икономически ефективен и удовлетворява базисни либерални ценности като индивидуалния избор на хората.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *