БНБ

И след прегледа на банковите активи остават въпроси

Позовавайки се на европейска практика, БНБ реши да обяви резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на уеб страницата си, без да провежда пресконференция или разяснителна кампания.

Двете банки, които трябва да увеличат капитала си – ПИБ и Инвестбанк, също публикуваха свои съобщения, съдържащи и мерките, които следва да предприемат. Съобщението на ПИБ подведе мнозина да твърдят, че банката трябва да осигури капитал или печалба от само 71 млн. лева.

Междувременно възникват множество въпроси – както се вижда и в коментарите по темата в различни форуми и медии, на които БНБ трябва да отговори.

В тази публикация ще събера отговорите, които смятам, че са ясни.

1. Каква е разликата между преглед на качеството на активите (ПКА) и стрес тест?

Този въпрос вече бе многократно изяснен. Накратко: ПКА проверява дали активите са правилно оценени и класифицирани, включително, дали кредити, които не са обслужвани, са отчитани като редовни (работещи) чрез разсрочване и преструктуриране. А при стрес тестовете се изяснява как банките биха понесли външни шокове (като спад на БВП, или на цените на жилищата), при положение, че те самите остават статични, нямат кредитен растеж, не се преструктурират и т.н. И двете оценки са към 31 декември 2015 г.

2. Каква е разликата между българските и европейските проверки?

Европейските стрес-тестове се осъществяват от Европейския банков орган (част от сложната надзорна структура в ЕС), а комплексната оценка – от ЕЦБ.

Първите стрес-тестове от ЕБО бяха извършени през 2009 г., като оттогава правилата и обхватът търпят изменения.

През 2014 г. ЕБО и ЕЦБ направиха комплексната оценка и стрес тест на 130 банки. През 2015 г. нямаше стрес тестове от ЕБО. През същата година ЕЦБ направи две комплексни оценки – една на гръцките банки, породена от явна необходимост, и една на сравнително по-малки банки, която оценка бе обявена през ноември 2015 г. ЕЦБ извърши и проверката на по-големите банки като част от стрес теста, чиито резултати бяха обявени през юли 2016 г. През тази година предстои да бъдат обявени оценки на четири банки.

Въпреки че БНБ следва методологията на ЕБО, има някои разлики при проверката на активите и особено в приетите сценарии на стрес тестовете (вярно е, че сценарият за нашите е по-утежнен). Голямата разлика обаче е в начина на оповестяване на резултатите и предприетите мерки след стрес тестовете (виж нататък).

3. Какво се проверява?

Основният показател, който се проверява и съответно основният резултат, който бе обявен, е съотношението на базовия собствен капитал от първи ред спрямо рисково претеглените активи (CET1). Освен това БНБ обяви и отношението на обща капиталова адекватност – преди и след ПКА.

Какво е CET 1? Базовият собствен капитал от първи ред включва акционерния капитал, част от резервите и неразпределената печалба към 31 декември 2015 г. Това е капиталът, който е най-лесно достъпен. Не се включват резерви от преоценки, хибридни инструменти и подчинен срочен дълг.

Какво са рисково претеглени активи? Знаменателят на CET1 ratio включва активите на банката – основно кредити, но също ценни книжа и други инструменти, претеглени със съответното рисково тегло – от нула до 150%. За ДЦК това тегло най-често е нула, ако държавата има присъдена оценка и в зависимост от инструмента, валутата и т.н. (тоест не се покриват с капитал). Експозиции към предприятия са с тегло 20% до 150% – според риска. За кредити, напълно обезпечени с търговски имоти, рисковото тегло може да падне до 50%, а за кредити, напълно обезпечени с жилища – до 35%. Експозициите на дребно и за МСП са с тегло 75%, ако са при стандартни условия.

Какво е обща капиталова адекватност? Това е отношението на собствения капитал спрямо рисково претеглените активи.

Абсолютният регулаторен минимум е 4.5% (CET1). Съгласно европейския регламент банките във всеки момент трябва да имат:

а) съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) – 4,5 %;
б) съотношение на капитала от първи ред (първичен капитал) – 6 %;
в) съотношение на обща капиталова адекватност – 8 %.

4. Какво са капиталови буфери?

БНБ въведе с Наредба 8 и два допълнителни буфера – предпазен капиталов буфер от 2.5% и буфер за системен риск от 3% (общо  5.5%). Отчитайки буферите, изискванията за капиталова адекватност стават съответно 10%, 11.5% и 13.5%.

5. Какво означават различните капиталови прагове преди и след ПКА и стрес тестовете?

Както стана ясно дотук, има няколко прага на CET1 – абсолютен регулаторен минимум от 4.5% и 10% заедно с буферите. Съответно за общата капиталова адекватност, стойностите са 8% и 13.5%.

Но освен това БНБ определи и референтни стойности на CET1 специално за стрес тестовете – 5.5% за утежнения сценарий и 8% за базовия.

6. Как се определя капиталовият недостиг?

За разлика от ЕБО БНБ обяви резултатите в доста съкратен и неясен вид.

Резултатът от европейските стрес тестове бе обявен подробно (29 страници) за за всяка банка – като изрично бе посочен капиталовият недостиг, както в резултат на ПКА, така и след стрес тестовете. У нас индивидуалните резултати се сведоха до една страница за всяка банка и обобщена таблица. Капиталовият недостиг бе обявен неявно* именно в тази таблица, докато в справката с индивидуалните резултати се посочва неясният за широката публика показател нетни ПКА корекции и съответно коригираните стойности (в %) на CET 1 след прегледа на активите и двата варианта на стрес тест.

* За да се изчисли капиталов недостиг във вида, в който го обяви ЕБО (към датата на ПКА – 31 декември 2015 г.) трябва да се вземе резултата от последната колона и към него да се прибавят печалбата и обезценката за първото полугодие от файла с индивидуалните резултати. Това би премахнало евентуално объркване поради несъвпадение на датите и риска от разминаване между одитирания и неодитирания отчет. В много медии неправилно интерпретиха колона 3 от таблицата на БНБ като показател за това кои банки не са издържали стрес теста.

7. Все пак кои банки не издържаха проверката?

Проверката на банките не съдържа праг за „преминал/неиздържал“. Това е разликата в европейските стрес тестове от 2014 г., при които се прие, че банките, при които CET1 падне под 5.5% при неблагоприятния сценарий на стрес теста, трябва да представят планове с мерки за възстановяване на капитала.

У нас четири банки не покриват дори регулаторния минимум от 4.5% след стрес теста при неблагоприятния сценарий, а пет банки не покриват и референтната стойност от 5.5%.

Но резултатите от стрес теста са само „за сведение“. Те, както става ясно от изявление на БНБ, „нямат пряк количествен ефект върху капиталовата адекватност на банките“, но ще бъдат включени в процеса на надзорна проверка и оценка, както и може да доведат допълнителна оценка на бизнес моделите на банките.

банкиТова, което би имало значение при възприетия от БНБ подход е дали има банка, която пада под 10% след корекциите в резултат на ПКА. Да, има – ПИБ и Инвестбанк (таблица). Затова и мерките (поне тези, които бяха обявени) са насочени към тях.

При ТБ „Виктория“ също е налице по-ниско ниво на капитала, но в графата след ПКА е отразено извършеното увеличение на капитала през февруари (може би малко подвеждащо, защото това не е резултат от ПКА). Колкото до „Пиреос“, която бе обявена в обобщената таблица това не е защото банката има проблем с коефициентите, а защото, бидейки една от малкото банки, които отчетоха загуба към полугодието, начислените й допълнителни провизии не се покриват от печалбите и обезценките към 30 юни. Иначе банката има капиталови буфери.

Тук следва да се има предвид, че резултатът от корекциите в резултат на ПКА ще се отрази счетоводно в отчетите за 2016 г.

Следователно банка, която има CET1 под 4.5% след стрес тестовете, все още не е нарушила регулаторните изисквания. Но банка, която според отчета си има под 10% (CET1 плюс буфери) на 31 декември 2016 ще се е провалила реално.

8. Какво значение имат датите?

Още веднъж да обобщим:

ПКА е извършен въз основа на данни към 31 декември 2015 г. Стрес тестовете стъпват върху тази стойност и дават прогноза за периода до 2018 г.

При обявяване на т. нар. нетни корекции (колона 3 от таблицата) БНБ приспадна обезценката и печалбата (неодитирана) към 30 юни 2016 г. Съответно обявените в таблицата стойности на необходимите увеличения на капиталовите буфери отразяват както резултата от ПКА, така и резултата от първото полугодие.

Към 31 декември 2016 г. би следвало да видим корекциите (провизиите) отразени в отчетите на банките. А други надзорни мерки – спрямо банките, които не се справят на стрес тестовете (те не бяха посочени поименно) ще бъдат взети една година по-късно.

Следва:

Какво означават корекциите?

Как са отразени кредитите за свързани лица?

Какво означават резултатите на ПИБ?

Какво означават резултатите на Инвестбанк?

Какво следва оттук нататък?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *