Пропуснати ползи за 4 млрд. лева поради изтичането на кадри в чужбина бе новината от 12-тата среща на бизнеса с правителството, организирана от в. Капитал на 30 януари.  Моделът „Ниски доходи, ниски данъци“ не работи, когато границите са отворени, коментира политологът Иван Кръстев.

Вицепремиерът Томислав Дончев допълни, че решението за емиграция или за завръщане в България не следва само от разликите в заплащането, а и от фактори като „детски градини, тротоари, паркове, чист въздух…“. По този начин той косвено потвърди мненията, че проблемът с кадрите не лежи само върху частния сектор, а е и въпрос на качествени публични услуги.

В продължение на темата и предишни свои публикации, Economix.bg представя своя оценка на ефекта на емиграцията.

Пропуснати ползи

Проучването на Colliers, което измерва пропуснати ползи чрез непроизведен БВП, вероятно се основава на данните за хората в работоспособна възраст, които работят в чужбина и БВП, който те биха създали в България. Не разполагаме с пълната методологията на това изследване, но е вероятно то да се базира на проучване на МВФ от 2016 г.

Той дава основание да се твърди, че нетният резултат от емиграцията са пропуснати ползи в размер на 0.25 процентни пункта от БВП ежегодно. Докладът на Colliers, който съдържа по-нови данни, не е публикуван в цялост. Макар че емигрантите обикновено са по-заможни и техните семейства у дома често се възползват от парични преводи, заминаването им отслабва икономическия потенциал на родните им страни, твърди в това изследване фондът. Пропуснатите ползи са свързани не само с растежа, а и с конкурентоспособността и производителността.

Според анализа, проведен от екипа на Фонда, при липса на емиграция в периода от 1995 до 2012 години реалният ръст на БВП би бил над 7 процентни пункта по-висок (с натрупване). Някои умения са в недостиг, което води до понижаване на ръста на производителността на Изток. И макар че големият приток на парични преводи да е подкрепил инвестициите и потреблението, това също така е довело до поскъпване на валутния курс, което прави икономиките по-малко конкурентни. Освен това, изпращаните на роднини у дома пари са тласнали нагоре началните заплати и са подронили стимулите за работа. В резултат на това заплатите са се увеличили по-бързо от производителността, което еродира възвръщаемостта на инвестициите и отслабва стимулите за инвестиране в родните страни.

Свали доклада на МВФ

Алтернативен доход

Обобщавайки тези данни, ще заложим на малко по-различен подход, като третираме емиграцията не само като пропуснати ползи (директна загуба), а и като източник на доходи.

Ако поради неразвити предприемачески умения, лоша бизнес среда и корупция, икономиката не е в състояние да произведе достатъчно конкурентоспособен продукт, който да изнася, тя изнася кадри. Този износ на кадри следва да се разглежда като алтернатива на добавената стойност (заплати, предприемачески доход и данъци), която би се създала при заетост в България.

Един пълен анализ изисква да се съпоставят средствата, които икономиката получава по линия на приходите от емигранти (парични трансфери и получени заплати) с разходите, които са извършени за развиването на човешките ресурси (разходи на бюджета и домакинствата за обучение и издръжка на лица до 18 години). Трябва да се отчитат още разходите за здравни услуги, които са важен елемент от възпроизводството на работната сила, както и пенсионните трансфери.
Едно подобно изследване би следвало да отчете и непарични трансфери под формата на активи, които емигрантите придобиват и внасят в страната. Но информацията и в двата случая е недостатъчна.

Трябва да се държи сметка и за това, че износът на кадри в чужбина, е свързан с трансфер на знания, ноу-хау и социални умения. В редица случаи – например, при членове на общности, които живеят в социална изолация и нямат шанс за трудова интеграция в близост до родното място, тези предимства, макар и трудно измерими, са съпоставими с преките парични трансфери, които получават домакинствата.

Това предполага да се познават по-добре структурата на емиграцията и нагласите на българите в чужбина.

Брой емигранти

Едно подобно проучване изисква да се познава по-добре фактическият брой на хората, които получават доходите си в чужбина. Както неведнъж сме писали, това е предизвикателство, тъй като статистиката на НСИ подценява броя на емигрантите. Тя не отчита хората, които работят временно в страни от ЕС, но не са сменили постоянния си адрес – сезонни и краткосрочни работници, неофициално заети, членове на семействата.

Според официалните данни на НСИ нетната емиграция (напуснали – завърнали се български граждани) е около 16 хил. души годишно. Това се добавя към отрицателния естествен прираст на населението, който бе 48 хил. души през 2015 г. и 52 хил. души през 2016 г.

Това подхранва дискусиите за мерки, които да стимулират завръщането на емигранти или да насърчат вноса на работници от страни като Украйна (повече тук). Това обаче е свързано с нивото на доходи (Полша, която често се дава като пример заради вноса на 1 млн. работници от Украйна, има средно ниво на заплащане около 800 евро, с 50% над българското; издръжката на живот, без наемите, които са скъпи, е с 11% по-висока) и други фактори, свързани с условията на живот и бизнес средата.

Завръщането на работещите в чужбина българи е по-реална перспектива, доколкото осигурява по-трайно и гладко решение. Това и сега се наблюдава в някои от бързо растящите сектори като ИТ индустрията, която привлича млади хора, учили и работили в страни от ЕС. По данни на отделни работодатели повишаването на заплащането в българските заводи е успяло да върне някои от временните работещи в ЕС, които са останали разочаровани от условията на труд и несигурността в чужбина.

За да може да се оцени този потенциал, е необходимо да се познава структурата на българската емиграция.

Редица изследвания, включително проучването на МВФ и изследване на Отворено общество, оценяват броя на българите, родени в България, но живеещи в чужбина на над 1.1-1.3 милиона. Това не включва редица лица от български произход в Турция и др. страни. Оценките по критерий произход достигат 8-9 милиона, те обаче не включват скорошни емигранти и рядко включват хора, които потенциално биха се завърнали в страната.

Данните на Евростат сочат около 800 хил. души с българска националност, живеещи в страни от ЕС. Най-голямата група е в Германия, където се пренасочиха значителна част от сънародниците ни от Испания (вкл. заради права за социално подпомагане и като реакция на високата безработица в Испания).

Статистиките на отделните страни обаче посочват по-висок брой български граждани, отколкото отчита Евростат – например, в Англия те са 91 хиляди. Прави впечатление сравнително ниския брой българи, живеещи в Гърция – 76-79 хил. души според официални данни. Неофициалните оценки достигат 250-300 хил. души, без тук да се включват наследници на преселници от началото на миналия век. Вероятно е техният брой да е намалял през последните години.

Нито една статистика не обхваща неформалната заетост и сезонните работници, които често престояват за по-малко от три месеца, връщат се и заминават отново. За целта следва да се следят трудовите разрешителни, а не само демографската статистика. Гастарбайтерите са основен трудов резерв, тъй като разликата със заплащането в чужбина при отчитане на разходите за пътуване ще намалява. Тяхното завръщане в страната зависи не само от нивото на доходи, и от това дали ще бъдат предложени достатъчни работни места, подходящи за тяхната квалификация или липса на такава (например, има по-голям шанс да се намери работа в зеленчукови градини в чужбина, отколкото в българските села).
Смятаме, че тази група включва предимно лица на възраст от 20 до 40 години, където и се отчитат сравнително по-ниски нива на заетост.

По-голямата част от хората зад граница са в работоспособна възраст. Ако вземем само статистиката на Евростат, явно се вижда, че техният дял е над 80% в различните страни.


Приходи от работа в чужбина

В началото на членството в ЕС парите от сънародниците в чужбина обикновено се сравняваха с постъпленията от еврофондове, а през последните години често се прибягва до сравнения с чуждестранните инвестиции (ПЧИ). Според справка на БНБ, предоставена на „24 часа“, през последните 10 години (2007 – ноември 2017 г.) българските емигранти са изпратили на близките си в страната близо 16.7 млрд. лв. Данните включват направените преводи през банки и специализираните компании като Western Union.
Тези суми, както и друг път сме уточнявали, се отразяват като т. нар. Вторичен доход – Други сектори* в платежния баланс. Само за миналата година сумата е близо 1.8 млрд. лева. Това означава, че средната сума на емигрант е около 1400 лева годишно (разбира се, не всички емигранти имат близки роднини, а други връщат пари в брой).

Тази сума обаче намалява в сравнение с предходната година (възможно поради предварителния характер на данните) и особено спрямо 2015 г.
Въпреки че емигрантите и вероятно доходите им растат, БНБ не улавя увеличение на тези преводи. Причините за това могат да бъдат разнообразни – от несъвършенства в статистиката (сезонните работници връщат парите в брой) до увеличаване на дела на нископлатените емигранти или изтегляне не целите семейства в приемащата страна.
В същото време БНБ отчита трайно увеличение на средствата, получавани като компенсация на наетите от чужбина, както и на постъпленията от различни услуги, извършвани на място (например, ремонт и транспорт). Това включва заплати на временно командировани служители или на командировани (изпратени) работници в рамките на предоставяне на услуга. Както обясни преди време икономистът Георги Ангелов, от гледна точка на икономиката командироването е по-добрата алтернатива на емиграцията.

Необходимо е да се отчетат и постъпленията от пенсионните системи на страните в ЕС, където са били осигурявани наши сънародници при работа в чужбина. С времето този източник на приходи ще расте.

Разходи на държавата и домакинствата, инвестирани в емигрантите

Това е най-сложната част, тъй като засяга чувствителен въпрос, който не е достатъчно добре проучен.
Обхватът на средствата, инвестирани за подготовка на трудови умения, подлежи на дискусия. Ние ще се ограничим само до разходите за образование, детски добавки и студентски стипендии.
Според последните данни за 2016/2017 г. на НСИ обучаващите се в начални, основни и средни училища, включително професионални гимназии са 737 хиляди.

Годишно завършват около 45 хиляди ученици (гимназии и професионални училища), а има оценки, че около 10 000 от тях заминават в чужбина. Отделно 7.5 хил. ученици от отделни класове са се отписали поради заминаване при родителите в чужбина.

Разходите на държавния и общинския бюджети за образование са над 3.1 млрд. лева, но следва да се изключат плащанията за ВУЗ 498 млн. лв.), за наука (51 млн. лв.), училища в чужбина (11 млн.). Това прави 3300 лева средно на ученик. Сумата надвишава разходните стандарти, тъй като се включват всякакви програми и политики – от транспортно обслужване до организиране на състезания.

Според данни на Евростат от 2014 г. разходите за обучение на един ученик в начално и основно училище са били 1109 евро, а в средните училища 1141 евро.

Редица изследвания сочат, че разходите на домакинствата за подготовка на ученици – учебници, частни уроци и др, са съпоставими със средствата, които влага държавата. Например, само разходите за частни уроци в критичния седми клас са около 3000 лв. Това са разходи, които следва да бъдат отнесени към износа на висококвалифицирани работници.

Грубата оценка на база на настоящите разходи, показва, че средно за 12 години обучение разходите за един обучаващ се започват от 20 хил. евро. (Те могат да достигнат заедно с частните разходи 50 000 евро, но това не е масовия случай). За да могат да се възвърнат тези средства, при текущите нива на официални трансфери, е необходим живот в емиграция от около 30 години, което не е резонна хипотеза. Хората или престояват по-малко в емиграция или губят връзка с родината поради смяната на поколения.

Твърдението, че емигрантите всъщност внасят по-висок доход в икономиката не променя съществено извода, тъй като най-ниското ниво на разходи за образование е това, което се финансира изцяло от държавата и общините. Неофициалните трансфери не облекчават натиска върху социалните системи предвид факта, че заради липса на осигуровки тези хора може да се обърнат отново към държавния бюджет на старини.

Трябва да се държи сметка за липсата на достатъчна информация, включително за структурата на българската емиграция, което лишава от категоричност горните изводи и хипотези.

Пълният текст заедно с таблиците е достъпен по заявка.

* Други сектори включва освен домакинствата и предприятията, но те получават значително по-малко субсидии от чужбина.