Нобелова

Изследователи на проблема с договорите получиха Нобелова награда

by author page

0 comments Categories

Тазгодишните носители на Нобеловата премия за икономика са британецът Оливър Харт и финландецът Бенгт Холмстрьом, съобщиха от шведската Кралска академия на науките. Двамата печелят престижната награда за работата си по теория за договорите.
Оливър Харт и Бенгт ХолмстрьомСпоред Нобеловия комитет, теоретичните инструменти, създадени от Харт и Холмстрьом са ценни за разбирането на ежедневните договори и институции, както и за потенциалните капани в техния модел.
Договорните отношения включват тези между акционери и висшите мениджъри, между застрахователна компания и собственик на автомобил или между публичен орган и неговите доставчици. Тъй като тези отношения обичайно повличат конфликт на интереси, договорите трябва да конструирани правилно, за да гарантират, че страните вземат взаимно изгодни решения. Двамата са разработили терия на договорите, изчерпателна рамка за анализ на множество различни проблеми в конструкцията на договорите, като заплащане на изпълнителните директори, базирано на резултатите, отбиви и самоучастие при застраховките и приватизация на публичните дейности.

Търсенията на Бенгт Холмстрьом са свързани с проблема принципал-агент в случаите когато информацията, служеща за оценка на стимулите (заплащането) е трудно да се получи. Това до голяма степен отразява и проблема и за моралния риск. В края на 70-те той показа как принципалът (например, акционерите на компанията) трябва да разработят един оптимален договор за агента (изпълнителния директор), чиито действия отчасти са ненаблюдаеми от принципала. Принципът на информативност на Холмстрьом описва как този договор трябва да свърже заплащането на агента с информация за неговата ефективност. Използвайки основния модел принципал-агент, той показва как оптималният договор внимателно преценява рисковете спрямо стимулите. В по-късна работа Холмстрьом обобщава тези резултати до по-реалистични постановки, а именно – когато заетите не са възнаграждавани само чрез заплатите, но също е чрез перспективата за повишение, когато агентите полагат усилия в много сфери (Multi-Tasking Model), докато принципалът наблюдава само някои измерения на дейността и когато индивидуалните членове на екипа могат да се възползват гратис от усилията на останалите.

В средата на 80-те години Оливър Харт прави фундаментален принос до ново разклонение на теорията на договорите, което се занимава с важния случай на незавършените договори – договори, при които обстоятелствата не позволяват да се предвидят всички условия и вероятности. Това направление се занимава с оптималното разпределение на правата на контрол – коя страна ще има право да взема решения при какви обстоятелства? Откритията на Харт за незавършените договори хвърлят светлина върху собствеността и контрола на бизнеса и имат голямо влияние в няколко сфери на икономиката, както и политиката и правото. Той предоставя инструменти за изследване на въпроси като кои видове компании трябва да се сливат, правилната смесица от финансиране с дълг и емисия на акции и кога институции като училища и въпроси трябва да бъдат частни или обществени.
През последните години те често изследват много от приложенията на теорията на договорите. Техният анализ дава основа за конструиране на политики и институции в много области – от законодателството за фалитите до политическите въпроси.

По-специално Харт не обявява дали държавната или частната собственост е по-добра, но определя условията, при които приватизацията е за предпочитане и при които не е.
При модела на завършени договори собствеността няма значение, тъй като отношенията могат да бъдат уредени чрез детайлни стимули (възнаграждения). Но когато договорите не са завършени, има значение кой е собственик, тъй като той държи остатъчният контрол. Собствеността влияе на преговорната позиция. Това е така, тъй като може да бъде трудно да се опише качеството на публичната услуга (обучението) в договора, като частният собственик има стимул да я осигури срещу най-ниски разходи. Харт, в съавторство с Андрей Шлайфър и Р. Вишни изследват приватизацията и установяват, че тя, както и аутсорсингът могат да бъдат вредни в случай на извънредно понижение на разходите и съпътстващо понижение на качеството, което не може да бъде предвидено в договорите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *