иновации

Застоят на иновациите и ниският растеж

by author page

0 comments Categories

Продължаваме темата

Дали въпросът с ниския растеж изобщо е във властта на централните банки?

За да си отговорим, трябва да се потърсим обяснение за причините за новата нормалност. Това прави Тайлър Коен в публикуваната през 2011 г. книжка „Голямата стагнация: Как Америка изяде всички достъпни плодове на модерната история, разболя се и (накрая) ще се оправи”. Той отдава бавния ръст на забавянето на иновациите и изчерпването на лесно достъпните плодове като култивация на неизползвана земя и прилагане на предишни технологични открития, особено от периода 1880-1940 г., например, откриването на електричеството и образованието на неграмотните.

Забавянето на иновациите

Коен описва като нискорастящи плодове още водоснабдяването, конвенционалните горива, антибиотиците и т. н. Веднъж открити, те носят много голяма възвращаемост. От икономическа гледна точка да имаш кола и да нямаш кола, носи много по-голяма разлика от вида кола, която притежаваш. През последните години усъвършенстванията в автомобилната индустрия са в посока на намаляване на вредните емисии, но не в подобряване на капацитета.

Статистиката на доходите отразява това забавяне на технологическия напредък и на  растежа в САЩ и развивите страни. От 1947 до 1973 г., реалният среден доход в САЩ нарасна повече от два пъти. Но през следващите 31 години от 1973 до 2004 г., той се увеличи само с 22%. През последното десетилетие той на практика се е понижил.

Въпреки че Америка създава много иновации, повечето не допринасят за увеличаване на жизнения стандарт. Изглежда, че раждаме идеи, от които се възползват малка група от хора, за разлика от широкоразпространените предимства на изобретенията по време на Индустриалната революция. Ако темповете отпреди 1973 г. бяха продължили, средният доход на семейство в САЩ би бил повече от 90 хил. долара, в сравнение със сегашните около 50 000 долара, твърди Коен.

Интернет все още не осигурява растеж, нито работни места. Както пише Коен, „осигуряващите приходи сектори в нашата икономика се забавят и измолените технологични печалби идват от сектори с недостатъчни приходи”. Големите интернет компании като Facebook и Twitter са концентрирани в осигуряването на развлечения, а ползите в парично изражение са разпределени само между основателите на тези компании.

Това е много стар спор, който книгата на Коен само подсили. Възможно е интернет все още да не се е развил достатъчно или БВП да не е достатъчно добър измерител на благосъстоянието, както твърди Ерик Бринджолфсън.

Проблемът с приноса на иновациите е свързан и с парадокса на Робърт Солоу. Защо при толкова инвестиции в компютри производителността не се повишава?

Изтласкване

Но въпросът не е само в интернет. Разходите, похарчени за образование и здравеопазване, растат главоломно, а възвращаемостта им не е сигурна. Финансовият сектор създаваше огромна възвращаемост, но се оказа, че е допринесъл за натрупване на фиктивен капитал.

Когато става дума за измерване на националния доход, ние следим разходите, а не производителността като резултати. Нашата статистика може да да ни измами, например, като приеме разходите за здравеопазване по номинална стойност, твърди Коен. Тази теза се застъпва и от съоснователя на PayPal Питър Тил и от икономиста Майкъл Мандел.

Според изследване на икономистите от Банката за международни разплащания Стивън Чекети и Енис Каруби от 2014 г., ръстът във финансовия сектор е за сметка на реалната икономика. Високите заплати във финансовия сектор – много от които се дължат на държавни субсидии за големите банки и други форми на извличане на ренти, правят трудно за иновативните компании да наемат изследователи и въобще квалифицирани кадри или да инвестират в нови технологии. На второ място, растежът във финансовия сектор е концентриран в ипотечните заеми, което влошава производителността, тъй като строителството е сектор, който не отбелязва ръст по този показател.

В резултат тези индустрии, които са с висок дял на разходи за НИРД или зависят от достъп до финансов резурс, изпитват непропорционално по-голямо намаление на ръста на производителността в периоди на финансов бум, показват двамата.

Значителни ресурси се заделят за образованието и здравеопазването, без насреща да има съответен принос за повишаване на икономическия растеж – например, като темп на нарастване на продължителността на живота или на образоваността на работната сила, който да съответства на увеличението на разходите в тези сектори. Но както показва Уилям Баумол, нарастването на разходите в трудоемките услуги не е въпрос на неефективност, а обективен процес. Затова проблемът тук не е контролът над разходите, а контролът над резултата, тъй като и в двата случая ефектът се проявява след години и често включва многопосочни влияния. Това, което е от значение за растежа, е измеримият резултат, а той често е различен от ефекта, на който се надяваме. Ако парафразираме – „Това, което измерваш, е това, което получаваш” (брой преминали пациенти, средни оценки, дори печалби). Работата е там, че дори правилно измерен, ефектът от публичните услуги не допринася съществено за икономическия ръст.

В същото време се променя и самата идея за риска, както разкриват книгите на Насим Талеб.

Рано или късно технологичната революция ще настъпи – вероятно в биотехнологиите и производството на енергия. Но дотогава развитите страни трябва да се приучат да живеят според възможностите си, а политиците да приемат, че не могат да допринесат за дългосрочния ръст на доходите. Америка не е вече страната на неограничените възможности, твърди Коен. Проблемът със стагниращите доходи няма просто решение, а успехът зависи от много комплексни фактори.

Това мнение обаче не е широко застъпено. Един свят, в който политическата система не се развива и допринася за поляризацията, не е свят, който осигурява просперитет, твърдят икономистите с по-леви убеждения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *