Задължителното гласуване е трудно лекарство

Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят, се шегуваше Марк Твен. Но някои правителства не мислят така и задължават гражданите да гласуват. Гласуването е задължително в 26 страни по света – от Аржентина до Белгия.
Идеята е привлекателна за тези, които се притесняват от намаляващата избирателна активност. Но това не е пряк път към здравословна демокрация.

Избирателната активност намалява от около 85% от имащите право на глас в страните от ОИСР в края на 40-те до 65% днес, според според Института за демокрация и изборна помощ (IDEA). Променящият се състав на гласуващия електорат е също толкова тревожен за мнозина. Гласоподавателите във Великобритания и Америка са непропорционално богати, добре образовани и възрастни. Това изкривява правенто на политика. В края на 19 век например в Америка, правилата, които забраняват на повечето черни в южните щати да гласуват изглежда е довело до много по-ниско съотношение на учителиспрямо деца в черните училища. Правителствените разходи за здравеопазване са се повишили с една трета, когато жените получават право на глас. Разходите за здравеопазване също така са нараснали с една трета в Бразилия, след като въвеждането на електронното гласуване прави по-лесно за по-малко образаваните да упражнят правото си.
Но насърчаването на избирателната активност е трудна работа. Облекчаването на гласуването чрез увеличаване на часовете за гласуване или, например, намаляване на бюрокрацията, понякога помага, но често това е в малка степен. Разрешаването на гласоподавателите да се регистрират в деня на гласуване повишава активността с 5-7 процентни пункта; насрочването на избори в почивен ден не изглежда да я променя. Едно изследван показва, че след като американският щат Орегон заменя изборните пунктове с гласуване по пощата, активността скача с 10 процентни пункта. Следващо изследване обаче не успява да открие такива големи разлики и има някои доказателства, че гласуването по пощата увеличава съмненията кой действително дава гласа си.
Усилията за печелене на избиратели имат само ограничен ефект. Контактите с агигатори са относително ефективно, като увеличават вероятността от участие в изборите с 4.3 процентни пункта. Но е трудно да се открие тактика, която увеличава избирателната активност с повече от няколко пункта – от заплахата на Мадона да напляска негласувашите в нейното “Rock the Vote” до писмата, призоващи гражданите да изпълнят дълга си.

Наистина в света на доброволното гласуване истинската мистерия е защо толкова много хора гласуват изобщо. Въпреки, че гласуването като цяло има значение, шансът на отделния избирател да повлияе е миниатюрен. Потенциалната полза за отделния човек от гласуването е малка в сравнение с разходите и времето за чакане на опашки. Това класическият проблем на колективното действие, в който индивидите имат стимул да се възползват даром от чувството за граждански дълг на останалите.

Задължителното гласуване изглежда като бърз решение. Гласоподавателите все още имат правото да се въздържат като пуснат бяла или невалидна бюлетина. Глобата за негласуване обикновено е мека – в Австралия, където гласуването е задължително от 1924 г., негласуващите могат или да представят извиненителна бележка или да платят глоба от 20 австралийски долара (14 щ.д.).

То работи както чрез увеличаване на избирателната активност , така и чрез намаляване на изкривяването на състава на електората. Активността в страни със задължително гласуване е средно със 7 процентни пункта по-висока. Австралия и Белгия се хвалят с проценти на участие над 90%. В части от Швейцария, където гласуването е задължително, изборите са по-представителни, отколкото на други места. Съответно резултатите са по-различни, като левите политики по въпросите, поставяни на референдумите получават с до 20 процентни пункта повече подкрепа. Когато в Австралия гласуването става задължително, избирателната активност се увеличава с 24 процентни пункта, а делът на лейбъристката партия – със 7-10 процентни пункта.

Но задължителното гласуване не е непременно раят на демокрацията. На места, където избирателната активност вече е относително висока, задължителното гласуване не променя политиките. В Австрия, например, въвеждането му в някои райони има малък ефект върху относителното представяване на левите и десните и нивото на публични разходи.

А там, където избирателната активност е ниска, влиянието на задължителното гласуване би било значително, е политически трудно да се приеме. Президентът на САЩ Барак Обама неотдавна каза пред група студенти, че задължително гласуване може да има трансформиращ ефект върху американската политика. Това безспорно е вярно: през 2012 г. гласоподавателите бяха разделени между Обама и неговия основен конкурент за президентския пост, Мит Ромни; според проучванията на общественото мнение негласуващите биха предпочели Обама с разлика от 35 процентни пункта. Най-общо републиканците се представят по-добре сред постоянните гласоподаватели. Трудно е да си представим, че ще подкрепят стъпка, която може съществено да намали техния изборен шанс.

Те могат да представят несъгласието си като принципен въпрос. Като начало изборът и задължението са странна смесица. Принудата спрямо апатичните гласоподаватели може да означава по-неинформиран електорат, което пази некадърните политици и възнаграждава барутлиите.
Много по-добре е да се накарат негласуващите да интересуват от политика, отколкото да се тикат към урните въпреки волята им. Трудно е да се приеме, че принудата е добър заместител на един вдъхновяващ кандидат.

The Economist, заглавието е променено

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *