След като в продължение на години ръстът на работните заплати в обществения сектор изоставаше зад увеличенията в частния, последното тримесечие бележи обрат.

Това показват данните на НСИ за наетите и средната работна заплата към края на 2017 г., оповестени във вторник.

През декември средната работна заплата достига 1123 лева, като нараства с почти 11% спрямо предходния декември. Това увеличение е най-голямо в сектор Административни и спомагателни дейности (17.8%) и образованието (16.7%). В първия случай двигателят са очевидно нарастващите нужди на центровете за споделени услуги и други аутсорсинг дейности, където масово се предлагат бонуси за служители, които водят свои познати, а обученията са за сметка на компаниите. Във втория случай причината е увеличението на учителските заплати, където минималното възнаграждение достигна 760 лева от 1 септември. Това обяснява и по-бързото нарастване на заплатите в публичния сектор.

Средно за годината ръстът на заплатите (без премии) е около 10% по наши изчисления. Заедно с премиите годишното увеличение може да доближи 11% (НСИ обявява по-късно годишните данни). Най-голям ръст на заплащането се отбелязва в сектора на недвижимите имоти (14%), което се обяснява с ръста на този пазар и е компенсация за по-бавен темп през предходните години. Силно нарастват още доходите в административни и спомагателни дейности и образованието.

Два от трите сектора с традиционно най-високи заплати – енергетиката и финанси, отбелязват едни от най-бавните увеличения (с под 5% средно за годината, като не отчитаме бонусите). Това, от една страна, може да се интерпретира като липса на натиск от покачването на минималната работна заплата, но от друга страна, следва да се има предвид голямата диференциация между категориите служители в рамките на сектора. Сравнително бавно расте  заплащането в държавното управление, строителството, културата и спорта (но през миналата година последният сектор бе първенец).

Данните също така разкриват, че намаляването на безработицата и твърденията за недостиг на кадри не са съпроводени увеличение на броя на наетите. Средногодишният брой наети в частния сектор се увеличава минимално (с 0.03%), докато в обществения сектор е налице спад на заетостта с 0.18%. Общо дори е налице малък спад на наетите (с 0.02%). Но в края на годината е налице по-уверено разширяване на броя на служителите в частния сектор, като през декември те са се увеличили с 0.38% на годишна база.

Най-интересни са данните са увеличаване и намаляване на заетостта по отрасли. Докато в селското стопанство средногодишният брой наети лица се е понижил със 7% при особено показателно намаление през летните месеци, наблюдаваме сравнително добър ръст в сектори като ИТ и далекосъобщения (4.4%) и професионални дейности и научни изследвания (2.7%). Сравнително високо е нарастването на заетите в култура, спорт и развлечения (4.3%), но това е относително малък сектор.

Намалението на заетостта в селското стопанство през миналата година е твърде рязко, за да се търсят демографски причини (освен външна миграция) и други дълготрайни тенденции, свързани с механизация и пр. Една възможна причина е влиянието на повишаващите се минимални прагове за неквалфицирани работници поради ръста на МРЗ. Те са били 383 лв. месечно през 2015 г., за да достигнат 510 лв. миналата година. Необходимо е да се изследва по-подробно влиянието на еднодневните договори.

В споменатия вече сектор административни дейности, ръстът на заетостта средно за годината е малък – 0.5% (колкото и в индустрията). Но повишаването на заплащането, особено в края на годината, изглежда е имало ефект, защото през декември вече се отчита ръст на заетите с 2.8% (За това обаче и базов ефект.)

Като цяло данните открояват ясно секторите, в които има прегряване на пазара на труда, както и пренасянето на този импулс към съседни сектори (като например, търговията).