Достига ли икономиката предела си

НСИ отчете реален ръст на БВП с 3.6% през второто тримесечие (експресни оценки). Така имаме десето тримесечие – от началото на 2015 г., когато икономиката расте с около 3.5% (с едно единствено изключение през 2015 г., когато темпът се ускори до 3.8%). Основната заслуга за това стабилно нарастване има увеличението на вътрешното потребление – с 4.2% по съпоставими цени.

Същевременно безработицата спадна до 6.7% по данни на Агенцията по заетостта и е близо до най-ниското си ниво от 2008 г.
На пръв поглед новините са чудесни, но зад стабилните темпове се провиждат облаци.

Такъв предупредителен знак от последната седмица остават слабите външни инвестиции – едва 405 млн. евро до юни или с 356 млн. евро по-малко от миналата година.
Също така въпреки исторически ниските лихвени проценти, ръстът на кредитирането е далеч от нивата през 2008 г. През последните месеци той достигна 2-3% при бизнес кредитите и около 4% при заемите за граждани (без тези по програмата за саниране). Макар че склонността да се поема риск, присъща на всяко икономическо оживление, бавно се завръща, трудно може да се говори за бум.

А перспективите за затягане на паричната политика от страна на ЕЦБ може да сложи края на увеличението на кредитите и свързаното с него оживление на имотния пазар. Какво остава тогава?

Новата нормала

В развитието на икономиката от началото на века ясно се отличават три периода. На първо място това е силният ръст от средата на 2004 до средата на 2008 г. или 17 поредни тримесечия, при които темповете се колебаят около и над 7%. Освен с перспективите за присъединяване към ЕС, това се обяснява с бума на световната икономика, както и с ниската изходна база. Преди това (2001-2004 г.) икономиката нарастваше средно с почти 5%. Кризата сложи край, а възстановяването от нея бе колебливо до 2014 г.
2015 г. бе първата година с приличен растеж, до голяма степен поради еврофондовете, но също заради по-слабото евро. Оттогава икономиката расте с почти поястоянен темп (средно 3.5%), независимо от силните колебания на световните пазари и някои еднократни фактори, дори независимо от извършените промени на методологията на НСИ.

БВП

БВП и инвестиции (НСИ)

Резерви от страна на търсенето

Въпреки това съществуват резерви за увеличаване на растежа, които са свързани с перспективите за увеличаване на потреблението, в по-малка степен на инвестициите и износа.
През 2016 г. (и вероятно през тази година) реалният ръст на възнагражденията мина 10%, но остава по-малък от този преди кризата. Това бе съпроводено с увеличена склонност за харчане, както показаха наблюденията на домакинствата, извършвани от НСИ.
В същото време данните на БНБ показаха, че най-после започва да намалява разликата в темповете на ръст на депозити и кредити, като второто отразява увеличена склонност към потребление, известно развижване на частните инвестиции и на имотния пазар.

Именно инвестициите са голямата разлика между предкризисния бум и оживлението, което наблюдаваме в момента. Това се отнася особено за чуждестранните инвестиции, които през 2007 г. достигнаха 9 млрд. евро – число, което изглежда нереално в момента. То е съпоставимо с изплатените от ЕС средства по оперативните програми и ПРСР за целия първи програмен период (2007-2014 г.).

Друга съществена разлика с периода преди кризата е бюджетната позиция. Докато преди 2009 г. хазната трупаше излишъци (това е равнозначно на охлаждане на икономиката), през следващите години тя бе на дефицит. Но през 2016 г. бе направено изключение и засега данните за бюджета също сочат запазване на тази предпазливост. Така разходите на бюджета (вкл. за еврофондове) не са такъв фактор за стимулиране на икономиката след 2015 г.
Износът достигна рекордна стойност, но темповете му на растеж не са много големи, а като се отчете растящият внос приносът на нетния износ за ръста на БВП е слаб. Съществуват изследвания, които твърдят, че предвид мястото на България във веригите на създаване на стойност и значителния дял на суровините в износа (всъщност той намалява), той достига предела си. До известна степен развитието през 2017 г. опровергава това – ръстът на износа на стоки през първото полугодие достигна 15.8%, като увеличението на износа на инвестиционни стоки е с 18% (данни за пет месеца). Износът на стоки и услуги през второто тримесечие се увеличи с 6% на годишна база. Но съществуват ограничения – например, хаотичните действия и други проблеми в туризма вероятно ще попречат страната да се възползва по-добре от конюнктурните предимства (отлив от турския пазар, нискотарифни компании, големи събития, които поставят България на картата). Натискът срещу социалния дъмпинг пък може да спре износа на транспортни услуги.

Близо до пълна заетост

промишленост

Натоварване на мощности (НСИ)

Само по себе си поддържането на постоянен темп не означава, че икономиката е ударила тавана си. Но съществуват няколко обстоятелства, които сочат в тази посока.

На първо място, стои въпросът дали икономиката е мобилизирала всички ресурси, тоест дали се намира близо до пълна заетост.
Конюнктурните анкети на НСИ дават известна представа. Над една четвърт от предприятията в промишлеността се оплакват от недостиг на кадри – рекорден дял, като дори в услугите дефицитът на кадри вече е осезаем.

Въпреки че безработицата е над 6%, следва да се има предвид, че трудовият резерв е ограничен. Безработните са едва 224 хил. души по данни на НСИ и Агенцията по заетостта за юни, което е близко до нивата отпреди кризата (юни 2008 г.)*. Като се има предвид значителният дял дългосрочно безработни и постоянно растящите изисквания към работните места, които технологиите налагат, надеждите, че може да се постигне пълна заетост при безработица от 5% или по-малко са преувеличени.
Заетите трайно надхвърлиха 3 млн. души, което обаче е с около 250 хиляди по-малко от периода преди кризата. Увеличението им през последната година наполовина се дължи на хора на възраст над 55 години, което означава, че е повлияло и вдигането на пенсионната възраст. Увеличението на работната сила през последната година пък изцяло идва от хора около пенсионна възраст.
В същото време лицата извън работната сила на възраст над 15 години (пенсионери, учащи, болни, емигранти и др.) намаляват с почти 200 хил. спрямо 2008 г., което се дължи на намаляването на броя на пенсионери (според НСИ) и учащите. Броят на нежелаещите да работят по лични или семейни причини обаче се е увеличил с 80 хил. души. Предполагаме, че това отразява основно ръста на емигрантите. Но дори да не е вярно, очевидно трудовият резерв е ограничен.

Освен това натоварването на производствените мощности е близо до максимум (като се отчете моралното и физическо изхабяване). Само 0.4 е обявеният излишък от мощности – близо до най-ниските стойности, отчитани някога.

Граница на възможностите

Достигането на предела на производствените възможности се видя още в средносрочната програма на правителството, обявена тази пролет. В раздела за потенциалния БВП (колко би произвела икономиката при пълно използване на ресурсите) тази прогноза е претърпяла съществени промени в сравнение с миналата годината. Първо, заложен е по-голям ръст на потенциалния БВП, което (може би малко оптимистично) отчасти се дължи и на понижаване на естествената норма на безработица и ръст на икономическата активност. Второ, разликата между фактическия и потенциалния БВП е намалена чувствително, като през 2019-2020 г. се предвижда отклонението да изчезне.

потенциален БВП

Output gap (скрийншот от средносрочната прогноза на МФ от май 2017 г.)

Икономиката би могла да преодолее посочените горе ограничения, като разшири границите си. На първо място, за това са необходими нови инвестиции в производствени мощности и най-вече в технологии, които да позволяват да се произвежда повече с наличните ресурси (вкл. трудови). Най-големият резерв е подобряването на производителността и управлението на производствените процеси.
На второ място, разширяването на границите изисква инвестиции в образование, чрез които да се преодолее недостигът на кадри със специфични умения. Това обаче са дългосрочни и – както показва практиката – трудни мерки, тъй като зависят от бизнес средата и компетентността на лидерите.

Прогнозата на БНБ

БНБ предвижда, че 3.6% ще бъде увеличението на БВП за цялата 2017 г. и ръстът на икономиката ще продължи да се колебае около тези стойности – 3.4% през 2018 г. и 3.5% през 2019 г.
Този ръст ще бъде движен от потреблението и покачващите се заплати, твърди централната банка (Икономически преглед на база данни към юни 2017 г.). Нейната прогноза е по-реалистична от тази на МФ, която отдава предимство на инвестициите, а през тази и следващата година предвижда положителен ефект на нетния износ върху растежа.
Според БНБ износът на стоки и услуги тази година ще има по-слаб ръст поради базови ефекти – силната за туризма 2016 г. повдига летвата, а от друга страна миналата година беше добра за износа на храни (зърно). Нетният принос на външната търговия със стоки и услуги е отрицателен, поради силния внос, съпровождащ ръста на потреблението.


* Данните на АЗ за регистрираните в бюрата по труда сочат безработица от 6.8% през юни 2017 г. (224 хил.) спрямо под 6% преди девет години (221 хил. души). Има някои разлики между данните на АЗ, НСИ и Евростат, които се дължат основно на различна база и периоди. НСИ например, пресмята 6.3% безработица през второто тримесечие. По-интересна е структурата на безработните. И през двата периода, дългосрочно безработните остават над 50%. Те са предимно лица без квафикация и с ниско образование. Но делът на безработните младежи чувствително намалява (до 14%), което според нас отразява влошена демография и емиграцията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *