В средата на февруари четвърта енергийна компания е завела дело срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон. Това е ACF Renewable Energy Ltd, Малта. Размерът на иска не се посочва. Той се основава на Енергийната харта.

В съда във Вашингтон вече се разглеждат исковете на CEZ, EVN и Енерго-Про срещу българската държава.

Инвеститорът е по-познат у нас като “ЗБЕ Партнерс”, което бе собственост на американската Sun Edison, след изграждането на ФТЕЦ бе продаден на ACF Renewable Energy Ltd.

Сега дружеството се нарича АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк ЕАД. То стопанисва фотоволтаичната централа край с. Караджалово, Първомай с инсталирана мощност 60 мегавата.

EйСиЕф Ринюбъл Енерджи, Малта е пряк  собственик на дружестото.
Най-голям дял от него има ACWA Power Plovdiv Holdings Limited – 42%, 33% има Sunedison Reserve, a Karad PC Ltd – 25%.
Краен собственик на малтийската компания е Интернешънъл Къмпани фор уотър енд пауър проджектс, според отчета на дружеството.
Централата всъщност е собственост на големия холдинг от Саудитска Арабия AKWA Power International. Последното се притежава от AKWA Holding и редица други инвеститори, сред които Международната финансова корпорация (част от Световната банка) и Пенсионната агенция на Саудитска арабия.
Според информацията на AKWA инвестицията в България е 272 млн. долара.

95% от продажбите на соларната централа или 29 млн. лева през 2016 г. са към НЕК. Дружеството се управлява от директори с индийски, пакистански и американски паспорти.

Аква Пауър (ЗБЕ) е ползвало финансиране от МФИ, Корпорацията за задгранични чуждестранни инвестиции на САЩ и Уникредит Булбанк, както и договор за хеджиране. На 09 март 2012 г. то договаря дългосрочни заеми съответно с МФИ и КЗЧИ, по които на 28 март 2012 г. са получени 87.236 млн. eвро от МФИ и 50 млн. щатски долара от КЗЧИ.
Успоредно с договорите за кредит, дружеството сключва и суапови договори за хеджиране на валутен и
лихвен риск с Уникредит Булбанк АД.Този заем е обезпечен със залог върху предприятието с балансова стойност към 31 декември 2016 г. 234,628 хил. лв. През декември 2017 г. е сключен анекс към договора за залог.

От годишния отчет за 2016 г. става ясно, че е констатирано неспазването на условията по заема (т.нар. ковенанти). Това е свързано с въведени ограничения за изкупуване на електрическа енергия, таксата за достъп и фонд Сигурност на енергийната система.

Според отчета „Дружеството е получило писмо от кредиторите за отказ от претенции свързани с нарушените ковенанти, които не възнамеряват да предприемат действия по предварително изискване на сумите в бележка 15, в период от 12 месеца след датата на текущия отчетен период.“

Общата сума  на трите иска на електроразпределителните предприятия пред съда във Вашингтон е от порядъка на 1 млрд. евро (виж тук). Не е известен размерът на иска на ЧЕЗ. Справката в сайта на съда показва, че по това дело няма развитие, след като компанията обяви за продажба бизнеса си в България.

Интересен факт е, че „Спасов и Братанов“, които според купувача на активите на ЧЕЗ Гинка Върбакова са я представлявали при преговорите с чешката компания, също така е и юридически представител на КЗЧИ. Делото във Вашингтон обаче се води от адвокататите на ищеца „Камерън Маккена“.

Висящите дела срещу българската държава заради хаотичните опити да се балансира енергийният пазар след кризата през 2013 г. се сериозен инвеститорски риск в сектора енергетика.

Също така се очаква и развитие по претенцията на Оманския фонд в същия съд, който бе инвеститор във фалиралата КТБ, на стойност 150 млн. евро.