Влади Горанов
Владислав Горанов, финансов министър във второто правителство на Бойко Борисов

Грешка за 2 млрд. лева в бюджета? Не точно

Една необявена корекция на БВП за последните няколко години и първото полугодие на тази година хвърли съмнение върху изчисленията на МФ за следващия проектобюджет. Медиите обявиха грешка за 2 млрд. лева, без да уточняват, че 2 млрд. лева всъщност е увеличението на БВП за миналата година.

Корекцията е извършена от НСИ без много обяснения на 12 октомври и е подобна на друга ревизия на БВП, извършена преди година.

В резултат размерът на икономиката нарасна с 2 млрд. лева през миналата година, а през първото полугодие на тази година тя добави още над 1 млрд. лева спрямо отчетените по-рано данни. Така ръстът през първото и второто тримесечие е 3.5-3.6%, вместо 2.9-3 на сто. Това означава, че най-вероятно за цялата 2016 г. прогнозата на МФ за ръст от 2.6% ще бъде чувствително надхвърлена.

Поради корекцията за първото полугодие БВП за 2016 г. почти сигурно ще надхвърли 90 млрд. лева.

Трудно е да се каже какъв ще бъде ефектът върху динамиката на показателя през следващата година (има и базов ефект), за когато МФ залага по-нисък реален ръст, но и по-висока инфлация.

Данните преди и след корекцията са представени в таблицата.БВП

Вижда се, че тя се отразява съществено на показателите през изминалата 2015 г. и вероятно ще понижи дела на приходите и разходите в БВП за тази година (примерно на 36.5%).

Въпросът е дали тази корекция означава, че догодина БВП ще е по-голям от заложените 92.4 млрд. лева. И дали това ще донесе повече приходи от заложените в бюджета (като се имат предвид  и увеличаването на осигурителната внока, акцизите и концесията на Летище София) и колко точно?

По време на заседанието на бюджетната комисия, на което въпросът бе поставен, финансовият министър Владислав Горанов заяви, че корекцията няма чак такова влияние. Той би могъл да черпи основание от факта, че корекцията на НСИ е само на хартия. Тя се дължи на „преразглеждане на метода за постоянна инвентаризация за изчисляване потреблението на основен капитал на непазарните производители поради резерва на Европейската комисия за Брутния национален доход”.

Но въпросът е резонен и не бива да се отхвърля с лека ръка.

Един от ефектите от тази ревизия обаче е ясен отсега. В резултат на нея вече можем да твърдим, че разходите на бюджета догодина се очертават рекордни (виж таблицата)

Проектобюджетът залага по-голям ръст на разходите (10.8%) отколкото на приходите. Общите разходи, вкл. с вноската в общия бюджет на ЕС за 2017 г. се увеличават с 3.58 млрд. лева лв., спрямо очакваното изпълнение за тази година. Но спрямо проекта за 2016 г. увеличението е по-малко, отбелязва МФ. Това се дължи на спестяването на разходи, основно капиталови разходи поради забавянето на еврофондовете през настоящата година.

А спрямо проекта от пролетта на годината и приходите, и разходите по консолидираната програма за 2017 г. нарастват с 2 млрд. лева. МФ трябва да обясни по-подробно какво, освен прехвърлянето на някои приходи (600 млн. лева от концесията на летище София) е наложило такава промяна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *