КТБ

ГЕРБ и ДПС срещу вторичното разграбване на КТБ – какви са фактите

от автор

0 коментара България

Предизвикан от депутата Делян Пеевски, парламентът реши да тества границите на правото и одобри закон „за КТБ“, който според много юристи е противоконституционен, нарушава принципа на правната сигурност и нормалната логика. По идея на депутата от ДПС бяха приети изменения в Закона за банковата несъстоятелност, насочени изрично към фалиралата банка. Ако проектът не бъде спрян от Конституционния съд, той ще създаде правен хаос.

За него гласуваха ГЕРБ и ДПС, а опозицията (с яркото изключение на депутата Тодор Байчев) бе смущаващо пасивна.

Текстът предвижда възстановяване на вече вдигнати обезпечения върху имуществото на длъжници на КТБ и мерки с ретроактивно действие. В него изрично се споменава КТБ, вместо да се въвеждат общи правила. Това е иновация, принизяваща закона до индивидуален административен акт, но защитавана в пленарна зала от председателя на правната комисия Данаил Кирилов.

Законопроектът е трети голям опит на управляващите да ограничат последиците от фалита. Първият бяха шумно рекламирани мерки, целящи отмяна на прихващания и възможност да се предявяват претенции към трети лица, разполагащи с имущество с произход банката. Тези мерки се радват на променлив успех,  отчасти поради неясноти в текстовете от закона, отчасти защото синдиците предявиха някои искове в последния момент (през април 2017 г.). Вторият опит бе договорът с AlixPartners Services UK LLP, за чиито препоръки не е известно до каква степен са били изпълнени. Сега ГЕРБ и ДПС отидоха по-далеч, като приеха едно по същността си извънредно законодателство. Техният ход се оправдава от целта да се спре вторичното разграбване на банката.

Това е легитимна цел, която заслужава да бъде подкрепена по принцип.  Процесът на несъстоятелност на КТБ се натъкна на множество препятствия, а много лица (в това число и близки до Цветан Василев, но не само) се възползваха от законовите пропуски. Този процес също така бе съпроводен от редица скандали, без прихващанията да са единствените. Три години и половина след фалита повечето големи длъжници  на банката също са фалирали, а някои като ТЦ-ИМЕ Вест вече не присъстват в правния мир.

Но се съмняваме, че законът ще изпълни целта си, и то не само защото е много закъснял.

Той не бе предшестван от цялостен анализ на управлението на несъстоятелността на КТБ, на трудностите и законовите противоречия, на които усилията за връщане на имуществото са се натъкнали. Това включва отстраняване на законови неясноти, изисквания за достоверна дата, както и мерки срещу симулативни сделки и появата на фиктивни кредитори. Един голям проблем са разноските в процеса, които понякога достигат милиони левове. А само в СГС са заведени стотици дела и  не е добра новина за кредиторите на КТБ, че такива дела се връщат постоянно (макар информацията от деловодната система на съда да не позволява категорични изводи). Оказа се още, в редица случаи мерките за връщане на т. нар. имущество с произход банката (по чл. 60а от Закона за банкова несъстоятелност) влизат в колизия с процедурите по несъстоятелност. Такава ще е и съдбата на новия чл. 60б от текущия проект, насочен към сделки на трети лица с имущество с „произход банката“ – още повече предвид неяснотата на кого следва да се върне това имущество, ако искът успее. До момента не е известно синдиците да имат голям напредък по тази линия. Текстовете срещу прихващанията също се нуждаят от повече прецизност. Един казус, появил се при „Евробилд 2003“ (виж справката) е, че се оказва възможно да се осъществят прихващания в рамките на процеса на несъстоятелността на длъжника (намаляване на вземането на банката за сметка на нейно задължение, което би могло и да е придобито чрез цесия). Прихващането в случая се прави не от синдика или квесторите на банката, а от синдика на неплатежоспобния длъжник в рамките на процедурата по ТЗ. Тоест мерките срещу прихващанията се обезсмислят напълно чрез процедурите по фалит на предприятията, в които са останали някакви активи. Това е само пример за това колко е сложно всичко около КТБ и колко наивни (в най-добрия случай) са бързите законови поправки.

Накратко, има широко поле за усъвършенстване на уредбата по несъстоятелността, което този законопроект не изследва.

Вносителите му вместо това насочват вниманието срещу конкретни случаи, които лично за тях са важни или са им направили впечатление.

Такъв цялостен анализ не бе направен и от останалите страни, включително МФ, което пряко надзирава процеса, нито от министерството на правосъдието, което е отговорността за несъстоятелността по ТЗ. Той не е по силите на независими институции или неправителствения сектор – както поради обема на работатата, така и заради недостатъчна публичност.

Оценката на ефективността на управлението на процеса по несъстоятелност и възможностите за усъвършенстване на процедурите се затруднява от липсата на адекватна информация. Следвайки линия на демонстративна прозрачност, депутатите задължиха синдиците на КТБ да публикуват месечни (отначало седмични) отчети, които са изцяло формални, губят им времето и не носят полезна информация.

Не е странно, че постепенно интересът към темата замря. Той се съживи за кратко през лятото на 2017 г., когато държавата се постави в услуга на опитите за овладяване на „Дунарит“ Тогава „Дунарит“ изплати спорното вземане, което временно отслаби натиска. В тази схема бяха мобилизирани много държавни ресурси. Един безпристрастен наблюдател би поставил въпроси и във връзка с отказа да се изпълни решение на Великотърновския апелативен съд по случая с „Дунарит”.

По наши изчисления, сумата, събрана от синдиците, e около 110 млн. лева през миналата година. Но това са малки суми на фона на активите на КТБ, достигащи 6.9 млрд. лева преди фалита. Синдиците на КТБ обаче твърдят, че процентът на успеваемост трябва да се изчислява според ликвидационната оценка, която е за 1.38 млрд. лева (вкл. парични средства и ДЦК, които банката притежаваше). Тази оценка не бе публикувана.

В това число влиза сумата от над 40 млн. лева, платена от ДКК за въпросното вземане от „Дунарит”, което КТБ купи и продаде, действайки като спекулант. Тя плати на посредника „Дипи” за това вземане с активи като сградата на бул. Цар Борис ІІІ, която по този начин бе прехвърлена без търг. Твърди се, че плащането към „Дипи” е с имоти, които вече са били предлагани на търг, но към които не е имало интерес.

Липсата на прозрачност е голям проблем, който депутатите също можеха да отстранят, ако искаха да отпаднат съмненията и пречките пред процеса по несъстоятелност на КТБ. Синдиците на банката не обявяват по общодостъпен начин програмата за осребряване на активи. Все пак трябва да се отбележи известен частичен напредък по отношение на прозрачността. До декември 2017 г. синдиците публикуваха предстоящите продажби само в определени всекидневници, а сега обявите са качени на сайта на КТБ.

Така може да се види, че през този месец предстоят продажби на атрактивни недвижими имоти и вземания по кредити, отпуснати от банката (включително за големи длъжници като ИПС и „Евробилд 2003”). В някои случаи началните тръжни цени са смущаващи, като те достига 1% от главницата по отпуснатите кредити. Също така една от сделките за имоти (бизнес сграда на бул. Т. Александров) е при цена под 400 евро на кв. метър. В списъка от януари пък има продажба на вземане за 400 хил. евро, обезпечено с апартамент в Бургас и земя в Сунгурларе, както и с вземания от „Надин Металс“ и „Елтрейд“, всичко това се продава за 10 708 лева. Не е ясно по какъв критерий се решава кои вземания да се продадат. Не се съобщават резултатите от търговете.

Фактът, че обявите за продажби вече са по-публични, не помага особено. Времето за запознаване с предложените активи е едва четири дни – от 17 до 20 февруари. Липсва дата, която да покаже кога е качено съобщението за продажба, но файловете са създадени на 6 февруари. Така евентуалните кандидати да купят сградите или вземанията разполагат с по-малко две седмици, за да вземат решение и си осигурят финансиране. Обявените през декември бяха  с по-кратки срокове за реакция – 10 дни. Дори търговете за продажба на общинско имущество, които обикновено са на много по-ниска стойност, са с минимален срок от 15 дни. Това също е пропуск в Закона за банковата несъстоятелност, който депутатите биха могли да поправят. Той дори не изисква дълбоко познаване на материята.

Липсата на оценка на практиката от последните години и подобни очевидни пропуски оставят съмнението, че целта на закона действително е била да се осигурят повече средства в масата на несъстоятелността.

Ситуацията с попълването на масата по несъстоятелността на банката не е много оптимистична.

При фалита на КТБ фондът покри гарантираните влогове на гражданите в КТБ на стойност 3.7 млрд. лева. Това стана за сметка на натрупаните към момента вноски от останалите банки и за сметка на заем от държавния бюджет. Заемът бе на стойност до 2 млрд. лева, от него бяха използвани 1.675 млрд. лв.
В края на 2016 и 2017 г. Фондът предсрочно погаси 1.165 млрд. лв. от заема към държавата. Трябва да плати още 510 млн. лева. Но едновременно с това той задлъжня към две международни институции. Общо задълженията към МФ, Световна банка и ЕБВР са 1.65 млрд. лева, а активите в портфейла на фонда – 516 млн. лева. Тук не се включват постъпления от КТБ засега.

Според отчета към края на 2016 г. ФГВБ очакваше вземания от над 700 млн. лева от КТБ. В това число са 409 млн. лева – частта от първата частична сметка за разпределение, одобрена през февруари м.г. на стойност 535 млн. лева. Не разполагаме с по-актуална информация. Все пак не е трудно да се пресметне, че на база на отчетените резултати от осребряването на активи на КТБ могат да бъдат покрити половината от разликата между задължения и активи на фонда. За останалото, или за около половин милиард лева, ще се разчита на текущите вноски на банките, освен ако синдиците на КТБ не ни изненадат например с връщане на големи кредити. Всичко това носи рискове за Фонда за гарантиране на влоговете в средносрочен период.

Синдиците на КТБ, Фондът за гарантиране на влоговете в банките и МФ могат да оборят тази прогноза, като публикуват отчетите на КТБ с точно указани приходи, разходи и балансова стойност на продадените активи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *