данък

В обувките на данъкоплатеца

През последните дни бяха публикувани множество стратегически документи, част от които като Конвергентната програма и Националната програма за реформи, са изключително важни (например за напредъка по пътя към еврозоната).
Но ако изключим мерките, наложени от международни институции или от кризисни събития – като прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банки и небанкови институции, малцина търсят в тези документи отговори за това какво предстои в икономиката. Тези стратегии до голяма степен задават параметрите, с които се съобразява администрацията, като пренасочва средства за една или друга „политика“. Мерките и критериите, които те залагат, често са формални.

Един начин да се преодолее този формализъм, дава подходът, който ще наречем „В обувките на…“. Той е подобен на Тайния клиент, с който множество компании проверяват качеството на обслужването (или регулатори проверяват как са защитени потребителите). Неговата цел е да отвори администрацията към хората.

Това може да бъде ефективен инструмент, ако заданието се структурира правилно. Целта му е да се провери съгласуваността на процедурите, дублирането, качеството на обслужване, тесните места, наличието на довеждаща инфраструктура и всякакви неприятни изненади, които дебнат гражданите и бизнеса, докато се опитват да свършат нещо.

Този подход може да се използва за подобряване на качеството на голям брой публични услуги, макар и не на всички. Разбира се, той би имал по-ограничено приложение в образованието и здравеопазването, където преценката изисква познания. Но би могъл съществено да подобри процедурите за изваждане на строителни разрешителни, отчуждаване на терени, присъединяване към електропреносната мрежа и т.н. Това ще направи, например, сертификатите, издавани от Българска агенция за инвестиции, по-добър инструмент. Много от мерките за намаляване на административната тежест биха спечелили също.

Може да се отиде и по-далеч. Според Европейската комисия е налице недофинансиране на мерките, свързани с предлагане на труд, по-конкретно програми за обучение на безработни, насочени предимно към тези лица, които по-лесно се активират. По принцип бизнесът би се съгласил с това, говореното за недостиг на обучени кадри съпътства всяка публична бизнес проява. Но как тези програми да стигнат до хората? Предишният ръководен екип на МТСП имаше странни идеи в тази посока, но те очаквано не проработиха. Някои частни фирми подходиха по-прагматично, като предприеха офанзива в районите с висока безработица, за да търсят кадри. При добра програма и организация на бизнес процесите обучението на хора без квалификация, но мотивирани и организирани, за да започнат работа във високоавтоматизирано производство отнема няколко месеца (виж тук). Част от бизнеса поема тези обучения за своя сметка, но повечето не го правят (не могат да си го позволят или по друга причина). Досега няма достатъчно добър и обществено значим пример на публично-частно партньорство в тази посока, който да позволи споделяне на разходите и на резултатите. Допускам, че няма и да има, докато няма убедителен анализ за разходи-ползи.

В същото време по различни програми държавата изсипва стотици милиони левове за преквалификация и активни мерки на пазара на труда (очаквайте анализ по темата). Ефективността им е твърде ниска.

Необходимо е цялостно проучване, което да покаже защо, къде и как се формират дефицитите на умения и/или нежелание за работа в завод или в услугите. Дали децата от уязвими групи не ходят на училище защото трябва да работят (просят) или защото нямат обувки? Какъв фактор е ранното ставане? При какви условия живеещите в малки градове с висока безработица от Северна България биха се преместили на юг, където има работа? Дали биха искали гаранция за дългосрочно наемане на работа, общежития, достъпно обучение на децата им? Ще помогне ли строителството на пътя Видин-София за „скъсяване“ на достъпа от Севера до Юга? Дали просто, но конкретно решение като осигуряване на евтин транспорт от селата до новите индустриални зони не би имало по-голям ефект от абстрактни обучения с неясна приложимост. Защо младите хора по-скоро биха работили като продавачки вместо в завод? Как протичат часовете по професионално ориентиране?
Едно такова проучване може да се направи, като се комбинират различни техники, включително такива от арсенала на социологическите агенции.

Подходът на чуждите обувки би могъл да е изключително полезен, като допълни анкетите с проучване на място. Това означава, например, да се наемат безработни лица от община от Северозапада, които съответстват на определен профил и да им се възложат определени действия, за които те са задължени да водят подробен дневник. Задача на всеки ще е да проучи възможността да се преквалифицира (например като ОТК в предприятие за производство на опаковки). Как намира информация, това струва ли му пари, посещава ли изобщо бюрото по труда, как се подготвя за интервю за работа, какви усилия трябва да положи, за да получи работата, как преценява съотношението усилия-резултат, ако се налага преквалификация, какви пречки би срещнал, за да работи в друго населено място. И най-важното – какви са допълнителните разходи за преквалификация и наемане на работа, кой ги покрива и, ако работникът частично плаща тези разходи, как се оценява тяхната възвращаемост. Опасявам се, че докато тези неща не са ясни – но от позицията на хората, а не от кулата на нашите безкрайни познания по темата, никога няма да видим напредък.
Едно такова проучване не би струвало по-скъпо, от редица проекти в тази сфера със спорен резултат. Важно е също как ще се обобщят резултатите и как ще се следи изпълнението на набелязаните мерки след това. Това трябва да е с участието на бизнеса, защото администрацията със сигурност ще го провали.

Едно по-просто и много евтино приложение на тази идея е в туризма. От години туристическите организации се борят за бюджет за национална реклама, но не се сещат да предложат едно просто нещо. Министърът и нейният екип трябва да час по-скоро да влязат в обувките на чуждестранните туристи (бюджетни, пенсионирани двойки, семейства с деца и т.н.) и да попълнят стриктно дневника на неприятните изненади, които ги очакват у нас. Като се започне от Летище София, където е доста трудно да се ориентират откъде да си купят билети и пр. и се стигне до липсващите надписи на английски език в автобусите, липсващите указателни табели, несъобразените разписания, лошото обслужване и пр.

Осигуряването на добра обратна връзка е ключово за доброто държавно управление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *