Влизане в еврозоната – приказки под микрофона

Малко неочаквано влизането в еврозоната стана тема на седмицата. В няколко поредни дни изявление по въпроса направиха финансовият министър в оставка Владислав Горанов, управителят на БНБ Димитър Радев, както и редица икономисти, поканени на форум. Новият акцент в работата ни ще бъде „България- в еврозоната“, заяви Радев в приветствието си за Деня на банкера. В отговор на депутатски въпрос финансовият министър Владислав Горанов посочи, че се работи по въпроса за присъединяване към механизма ERM ІІ – т. нар. чакалня на еврозоната. „С дипломация, с говорене трябва да си извоюваме пътя“, каза той, оставяйки впечатлението, че България няма да подаде заявка за членство, докато неформалните консултации не са дали надежда. Горанов съобщи, че за 12 декември е имал насрочена среща по темата с финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, но я отказал заради оставката на правителството, тъй като нямал достатъчно дълъг хоризонт на поста, за да води подобни разговори. Одобрението на страните-членки е част стъпките по пътя към еврозоната, но той минава също и през ЕЦБ.

Не стана ясно какво се крие зад тази активност. Тя бе предхождана от редица сигнали от октомври, че има раздвижване по темата. Тогава управителят на БНБ Димитър Радев обяви, че се водят „активни преговори“. „Зная, че ще продължим да работим по механизма за сътрудничество и проверка, приемането на България в Шенгенското споразумение и по течащите вече преговори за присъединяване към Еврозоната“, написа по същото време премиерът Бойко Борисов на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Каквито и консултации да се водят, това става напълно непрозрачно.

През октомври economix.bg изпрати уточняващи въпроси до БНБ за тези преговори и подготовката за членството, но не получи отговор, освен принципния коментар, че се провеждат заседания на Консултативния съвет и водещо е Министерството на финансите,

Управителят на БНБ не за първи път говори за присъединяването към еврозоната, но без да се обвързва със срокове и конкретни мерки. Скоро след като встъпи длъжност, той бе заявил, че въпросът ще застане на дневен ред след като приключи прегледът на качеството на активите на банките. Това се случи през август, но оттогава няма нищо ново, освен няколко заявления пред микрофона. Неофициално стана ясно, че са правени изчисления по технически въпроси като трансфера от БНБ към ЕЦБ. Дори да са предприети други действия, това е станало в пълна секретност. Но подготовката за присъединяване към еврозоната не се изчерпва само с неформалните консултации.

Има няколко въпроса, които трябва да получат отговор:

1. Каква е стратегическата цел на България?
Влизането в еврозоната е задължително съгласно Договора, но не е обвързано със срок. За разлика от други страни, които ясно са заявили, дали искат/бързат или се въздържат (като Чехия), българската позиция не е напълно ясна. Тя почти се изчерпва със задължителните Конвергентни доклади, с един меморандум, подписан още по времето на Иван Искров и създаването на въпросния Консултативен съвет между МФ и БНБ.

За да се отговори на този въпрос е необходимо страната, нейните институции, академичната общност, бизнес организации и т.н. да претегли плюсовете и минусите, както и шансовете си. Вече 10 години този разговор се свежда до грубо щрихиране на ползите, грубо описание на пътя, по който минаха останалите новоприсъединили се страни и общи приказки. Няма нито едно пълно академично изследване по темата. (Правителството можеше да го поръча, например, на БАН. Аналитичният екип на БНБ, иначе сериозен в други проучвания, за последно е правил изследване по темата през 2010 г. )
Тази липса е показателна за сериозността на намеренията. Показателно е и, че последният известен доклад по темата (ако не пропускам нещо) идва от бизнес организация – БСК.

2. Готови ли сме?

Не, не сме. През последните години основното послание е „Ние изпълняваме Маастрихтските критерии, ама те не ни пускат“. Това е вярно, потвърди го и последният Доклад за конвергенцията.
еврозона, конвергенцияМаастрихтските критерии се отнасят до така наречената номинална конвергенция и те включват инфлацията, валутния курс, лихвените проценти, нивото на дефицита и дълга. Но България има проблем с реалната конвергенция и той е много прост – нивото на доходи у нас е ниско. Затова и всички формални и неформални разговори по темата, завършват с препоръки за структурни реформи, които да ускорят догонването на доходите.[textblock style=“3″]Из Доклада за конвергенция на ЕЦБ, юни 2016

Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ и заключението е, че в страната съществуват прекомерни макроикономически дисбаланси.

България би имала полза от широкообхватни структурни реформи за подобряване на институционалната и бизнес среда. За да се запази финансовата стабилност, от ключово значение е властите да завършат прегледа на качеството на активите и стрес тестовете във финансовия сектор и допълнително да усъвършенстват надзорните практики.
Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата. България е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждането на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.[/textblock]

Реалната конвергенция не е критерий, на който страните-членки или ЕЦБ могат формално да се позоват. Но именно това е критерият, който би натежал преди да се кандидатства за ERM 2 (чакалнята на еврозоната).

Другата пречка е политическа. Еврозоната трудно би допуснала страна, която не е доказала, че се ръководи от върховенството на закона.

3. Какъв е планът за подготовка?

Ето защо, ако искаме да говорим сериозно за еврото, трябва да си говорим преди всичко за реформи, които биха ускорили икономическия растеж у нас и биха увеличили реалните доходи.

Такава програма отсъства. Няма и екшън план, който да включва необходимите законодателни промени, организационни мерки, план за подготовка на кадри и т. н.

%d0%b51euro2Както стана дума, отсъствието на комуникационна стратегия също издава сериозността на намеренията. Това е ключово, защото страховете от интеграцията се засилват в период на криза, а националистическият възход изгражда защитни стени около националните символи, сред които е и валутата.
Например, последният Евробарометър от април 2016 г., показва че подкрепата на еврозоната у нас рязко се е понижила спрямо 2015 г.

4. Изоставена ли е окончателно идеята за присъединяване към т. нар. Банков съюз?
Именно на този въпрос БНБ не отговоря. През 2014 г. в разгара на кризата около КТБ политическите сили се ангажираха с влизане в т. нар. банков съюз, чиято сърцевина е единният надзор върху банките.

Това е възможна цел, тъй като не зависи от политически условия, нито може да бъде спъната от липсата на реална конвергенция. Но тя бе изоставена тихомълком. Последната теза, която защитава и МФ, е, че т. нар. банков съюз не е изграден, работи само Единният надзор.

Според доклад на Института за европейски политики споделянето на отговоронстта с ЕЦБ би било необходима спирачка пред овладяването на регулаторните органи и политики от частни интереси, както бе в случая с КТБ. Освен това структурата на банковия сектор, включително присъствието на многобройни чуджестранни банки, подчертава ролята на ЕЦБ като гарант на стабилност. Това би позволило на българските власти да обменят информация и би повишило квалификацията и перспективите за кадрово израстване на работещите в Банков надзор.

Но България гордо отказва да участва в експерименти. Целият проблем изглежда се свежда до това, че България не е готова да предостави на ЕЦБ директния надзор над трите си най-големи банки и право да се намесва и за останалите при необходимост. Освен това членство в Банковия съюз предпогала да се даде право на ЕЦБ да направи свой преглед на активите на банките.

А БНБ твърди, че  не e информирала ЕЦБ за резултатите от стрес тестовете. Това е странен ход, предвид факта, че институцията от Франкфурт държи ключа към чакалнята на еврозоната. А макроикономическите дисбаланси (които Брюксел свърза със стрес тестовете) са едно от основанията й да не отваря вратата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *