Бюджет 2017 г. попадна под силен ляв натиск

Бюджетът за следващата година малко неочаквано стана заложник на левия подем, последвал президентските избори. БСП и Патриотичният фронт поставиха приемането на ключови техни искания като условие за подкрепа на проекта на правителството. Това са съответно отпадането на плоския данък и почти двойното увеличаване на минималната пенсия на 300 лева.

Лявата коалиция внесе предложенията си за въвеждане на прогресивно данъчно облагане с пределна ставка от 27% преди второто четене на ежегодните данъчни закони, тоест без обществено обсъждане. ПФ пък настояха на предизборното си обещание за вдигане на пенсиите и не е ясно дали, ако това не се приеме, ще подкрепят бюджета.

Дори само едното от двете предложения предполага сериозно прекрояване на бюджета.

Според финансовия министър Владислав Горанов двете заедно биха стрували 2.7 млрд. лева, в това число 1.5 млрд. лева за увеличаването на минималните пенсии и над 1.236 млрд. лева за въвеждане на прогресивно данъчно облагане, при което ще има и необлагаем минимум.

Плоският данък оцеля засега

На заседанието на бюджетна комисия, което отхвърли отпадането на плоския данък, бяха представени по-подробно разчетите на МФ за ефекта от тази мярка. Според тях при минимална работна заплата от 420 лева, въвеждането на необлагаем минимум ще струва 1.133 млрд. лева по-малко приходи, а при 460 лева МРЗ – плюс още 100 лева. Тези разчети обаче са правени на база заплатите към януари 2016 г., уточниха от МФ. Не стана ясно дали е отразено увеличаването на ставката за високите доходи.

За сравнение общите годишни приходи от данъци върху доходите на физическите лица са 3 млрд. лева.

plosuk

Разчети на МФ от 2015 г.

През 2015 г., когато БСП отново предложи прогресивно облагане с пределна ставка от 27%, МФ е изчислило двойно по-слаб ефект, показва документ на сайта на парламента.

Патриотичният фронт пък оспори оценките за ефекта от увеличаването на минималната пенсия. Според тях допълнителните разходи за бюджета ще бъдат 700 млн. лева.

Не е ясно дали МФ и депутатите отчитат разнопосочните ефекти върху потреблението и заетостта, както и рисковете за преминаване в сивата икономика.

Позицията на този сайт е, че нито промяната на плоския данък, нито увеличението на пенсиите са табу. Предвид растящата бедност (извън София) и предстоящите избори дискусията по подобни теми тепърва ще се разгаря. Оскъдната аргументация, с която БСП се опитва да наложи отмяната на плоския данък, при това само на едно четене, обаче не е пример за добра законодателна практика.

Бюджетът е на ръба

БСП и ПФ обаче не спестиха критики към бюджета и в социалната комисия, която отхвърли проекта. Националистите, например, поискаха ограничаване на инвалидните пенсии.

БСП заяви, че ще внесе предложения преди второто четене. По-късно Корнелия Нинова заяви, че партията ще оттегли предложенията си по бюджета и ще гласува против. В четвъртък парламентът трябва да разгледа бюджетите на ДОО и НЗОК, а в петък – законопроекта за държавния бюджет за 2017 г.

По време на дискусията за данъчните закони и дебатите по оставката на кабинета на 16 ноември, стана ясно, че определящо за отношението на партиите към бюджета не е самият проект, колкото позицията им за предсрочните избори. БСП, които искат да използват инерцията от президентските избори, демонстрират решителност. Те искат да предрешат въпроса за финансовия план на държавата за догодина, налагайки значителна промяна, без да са получили мандат за това от избирателите.

От друга страна, има и известно преувеличаване на рисковете от неприемане на бюджета за 2017 г. в предвидения срок. Подобно решение би попречило за безпромното прокарване на някои мерки, за които има обществен консенсус, но не би осуетило работата на публичната администрация като цяло, тъй като бюджетните организации ще разполагат с 1/12 от парите, които са имали тази година. Това означава, че месечно министерствата, общините, съдът, НОИ, здравната и каса и т.н. ще имат 163 млн. лева по-малко, отколкото ако бюджетът мине. Като се има предвид, че изборите най-вероятно ще са в началото на април, те ще трябва да затегнат коланите в продължение на около 4 месеца. Проблемът ще е за някои неотложни разходи, предимно в социалната сфера и особено увеличението на пенсиите.

Защо да спрем увеличението на учителските заплати, едва тръгналата пенсионна реформа и модернизацията на армията, запита реторично Радан Кънев по време на дебатите за оставката на правителството на Бойко Борисов. Останалите партии като че ли не показаха готовност за бързо разпускане на парламента. ДПС подкрепиха стабилността и „заедността“. ПФ поискаха правителство с мандата на ГЕРБ, АБВ призоваха за по-широка коалиция и да се преосмислят предсрочните избори.

Като се има предвид разпределението на парламентарните групи и фактът ,че единствено ГЕРБ, част от РБ и БДЦ (но без Народен съюз) засега са заявили твърда подкрепа за бюджета, ултиматумът за плоския данък може да провали приемането му. Но е възможно някоя от останалите партии или независими депутати, които искат забавяне на предсрочните избори, да се присъединят към ГЕРБ или да не участват в гласуването, като по тази начин дадат шанс на бюджета. При това положение в ролята на балансьор може отново да се окаже ДПС.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>